Нова подкрепа за двуфакторния модел на Ска́лата Аз-като-контекст (SACS)
Ново изследване на Робърт Зетъл и Йеил Куон дава допълнителна подкрепа на идеята, че преживяването на „Аз като контекст“ може да бъде описано чрез две свързани измерения: центриране (Centering) и трансцендиране (Transcending). Анализът на отговорите на 1842 студенти показва, че това разграничение притежава своята емпирична опора, а твърденията в двете подскали разграничават добре различните равнища на съответното измерение. Подкрепата обаче се отнася до модел с девет от десетте оригинални твърдения на SACS и не премахва всички въпроси за структурата и приложението на скалата (Zettle & Kwon, 2026).
За да разберем значението на този резултат, можем да започнем от познато преживяване. След неуспех мисълта „Не ставам“ понякога изпълва цялото ни внимание и започва да звучи като окончателна истина за нас. В друг момент успяваме да забележим: „В момента имам мисълта, че не ставам“. Болката може да остане, но отношението към нея се променя. Появява се възможност да я преживеем, без тя изцяло да определя какво ще направим. Този пример илюстрира областта, в която се срещат наблюдаването на собственото преживяване, приемането и отделянето от мислите. В терапията на приемане и ангажираност тези способности се разглеждат като част от психологическата гъвкавост. Това е способността да оставаме в контакт с настоящата ситуация и вътрешните си преживявания и да действаме в посока на значимото за нас. Моделът включва шест взаимосвързани процеса: приемане, когнитивна дефузия, контакт с настоящия момент, Аз като контекст, ценности и ангажирано действие. Когнитивното отделяне означава мислите да се разпознават като мисли, вместо автоматично да се приемат за факти или заповеди. Аз като контекст насочва вниманието към перспективата, от която човек забелязва мислите, чувствата и спомените си.
„Аз“ не е списъкът от дефиниции, които си даваме: успешен, тревожен, строител, добър родител или човек, който винаги се проваля. Става дума за способността да преживяваме тези определения като съдържание на опита, което можем да наблюдаваме. В този смисъл човекът е повече от моментната си самооценка. Това обяснение не изисква да приемаме съществуването на неизменна вътрешна същност. В рамката на терапията на приемане и ангажираност (ТПА), наблюдаващата перспектива има значение с това как променя отношението към преживяванията и възможностите за действие. Тази област се опитва да измери Скалата за Аз като контекст, SACS, разработена от Зетъл и колеги. Оригиналният инструмент съдържа десет твърдения със седем степени на съгласие. Още при създаването му се открояват две умерено свързани подскали, наречени центриране и трансцендиране (Zettle et al., 2018). Следователно двуфакторният модел не е ново предложение от 2026 г. Новото изследване проверява отново неговата устойчивост и добавя по-подробна оценка на начина, по който работят отделните твърдения.
Центрирането описва способността да оставаме относително устойчиви в присъствието на нежелани мисли и чувства, да ги забелязваме и да допускаме тяхната промяна, без непрекъснато да се борим с тях. В SACS това измерение обхваща четири твърдения, свързани с намирането на вътрешно спокойствие, справянето с разочарованията, допускането на емоциите и наблюдаването на мислите, без да бъдем увлечени от тях. „Центриране“ в този контекст не означава постоянно спокойствие или успешно потискане на тревогата. Акцентът е върху отношението към преживяването, което позволява да не бъдем изцяло погълнати от него.
Трансцендирането описва усещането за перспектива, която надхвърля конкретното съдържание на преживяването. Мислите, чувствата, ролите и житейските обстоятелства се променят, а човек може да разпознава непрекъснатост в позицията, от която ги наблюдава. Думата „трансцендиране“ е използвана в този психологически смисъл и не предполага непременно духовно или мистично преживяване. Съответните твърдения в скалата задават въпроси за наличието на усещането, че през промените в живота е присъствала една и съща наблюдаваща перспектива.
Двете измерения насочват към различими въпроси: как оставам с онова, което преживявам, и от каква перспектива го забелязвам.
За читателя, който не познава ТПА, е важно да се уточни, че SACS е принципно коректна като концептуално съгласуван опит за измерване на Аз-като-контекст в самия модел. Близостта на центрирането до приемането и когнитивното отделяне сама по себе си не прави скалата погрешна, защото процесите в ТПА са взаимосвързани. Същевременно концептуалната съгласуваност не е гаранция, че всяко твърдение измерва единствено този процес или че двата фактора ще се възпроизвеждат във всяка популация. Съответно формулировките за „непроменяща се част от мен“ следва да се разбират именно в контекста на наблюдаващата перспектива; ако се възприемат като твърдение за неизменни личностни качества, смисълът се измества.
Новият анализ използва обединена извадка от 1842 студенти със средна възраст около 21 години, като 70% са жени. Данните са събрани през 2016–2019 г., а 380 участници вече са били включени в първоначалната работа по SACS. Следователно това е нов анализ на значителен обем данни, но не напълно независима нова репликация с изцяло нови участници. Авторите използват 5000 повторни извадки по 500 наблюдения, получени чрез статистическо преизбиране от наличните данни. Тази процедура позволява да се прецени устойчивостта на оценките спрямо вариациите в извадката, но не замества проверката в друга популация (Zettle & Kwon, 2026).
Първият етап на анализа отново открива два фактора, които заедно обясняват 61.4% от вариацията в отговорите по десетте твърдения. Четирите твърдения за центриране се отнасят ясно към единия фактор. Повечето твърдения за трансцендиране се групират около другия. Изключението е твърдение № 9, което пита за способността да се заеме перспектива, от която да се забелязват мислите, чувствата и емоциите. То има сходни връзки и с двата фактора, с факторни тегла .37 за центриране и .30 за трансцендиране. Затова е изключено от следващите анализи. Това решение не означава, че съдържанието на твърдение № 9 е чуждо на ТПА. Напротив, наблюдаващата перспектива е пряко свързана с Аз като контекст. Трудността е измервателна: твърдението не отделя достатъчно ясно едното измерение от другото в избрания статистически модел. Самите автори признават, че ограниченията на потвърждаващия факторен анализ могат да санкционират твърдения с теоретично оправдана принадлежност към повече от един фактор. Затова изключването на № 9 трябва да се разглежда като решение за конкретния анализ, а не като доказателство, че твърдението е безполезно или концептуално неправилно.
Полученият модел включва четири твърдения за центриране и пет за трансцендиране. Вътрешната съгласуваност е добра: коефициентът алфа е .83 за центрирането, .85 за трансцендирането и .86 за общия резултат. Корелацията между подскалите е .55. Това е съвместимо с разбирането за две свързани, но не напълно взаимозаменяеми измерения. По-високото центриране често върви с по-високо трансцендиране, без едното да се свежда изцяло до другото.
Съответствието на двуфакторния модел с данните обаче е приемливо според авторите, а не безусловно отлично. Показателите CFI = .937, TLI = .913 и SRMR = .050 дават основания за подкрепа, докато RMSEA = .095 показва по-слабо съответствие. Това са различни статистически начини да се провери доколко предполагаемата структура възпроизвежда наблюдаваните отговори. Зетъл и Куон обсъждат чувствителността на RMSEA към характеристиките на модела и предпочитат по-просто решение пред добавянето на допълнителна връзка между две твърдения. За читателя същественото е, че общата картина подкрепя модела, но съдържа и несъответствия, които не бива да се пренебрегват.
Допълнителната стойност на изследването идва от теорията за отговор на тестовите задачи, позната като IRT. Тя позволява да се зададе по-конкретен въпрос: доколко всяко твърдение различава хората по измерваното качество и при кои негови равнища е най-информативно? Използваният модел за градуирани отговори показва силна разграничителна способност и при двете групи твърдения. Параметрите са между 1.94 и 2.55 за центрирането и между 2.02 и 2.92 за трансцендирането. Така новата подкрепа не се изчерпва с разделянето на отговорите в две групи: оставащите твърдения работят информативно в рамките на съответните измерения. Двете подскали имат и различни ограничения. При центрирането неутралният отговор не се отличава достатъчно добре от съседните възможности, което мотивира предложение да се изследва шестстепенна скала без неутрална категория. При трансцендирането участниците по-често дават високи оценки, а твърденията са особено информативни за по-ниските равнища на измерението. Това оставя място за подобряване на точността при по-високите равнища. Авторите обсъждат евентуално преформулиране, но и двете промени са предложения за бъдеща проверка. Изследването не установява вече валидирана нова шестстепенна версия, която автоматично да замени оригинала (Zettle & Kwon, 2026).
Свързаните изследвания поставят резултата в по-широк контекст. Шуанху Фан и колеги намират двуфакторна структура при 708 китайски студенти, също в деветтвърдителен вариант, но след отпадане на № 7, а не на № 9 (Fang et al., 2022). Това е подкрепа за разграничението между центриране и трансцендиране, но показва и че различни формулировки могат да създават трудности в различни езикови среди. Ясин Айдън и колеги откриват еднофакторна структура в турските си извадки и различно функциониране на три твърдения между турски и американски участници (Aydın et al., 2024). В изследване със студенти, ползващи университетски психологически услуги, Зетъл и колеги също не намират достатъчно добро съответствие на предходния двуфакторен модел (Zettle, Lyons, et al., 2025).
Има основания разграничението да остане полезно и отвъд самата факторна структура. В сравнително изследване Зетъл, Джонатан Ларсън и Хуан Куан установяват, че центрирането е единствената от сравняваните мерки за Аз като контекст, която добавя обяснителна стойност за удовлетвореността от живота след отчитане на други релевантни променливи (Zettle, Larson, & Quan, 2025). Това подкрепя интереса към специфичния принос на подскалите. То обаче не доказва, че повишаването на центрирането непременно причинява по-висока удовлетвореност, нито че двата фактора са универсално най-доброто решение.
Значението на публикацията от 2026 г. е най-точно да се види като укрепване и уточняване на двуфакторния модел. Центрирането и трансцендирането получават нова емпирична подкрепа като различими аспекти на Аз-като-контекст, а анализът показва къде измерването им може да стане по-прецизно. Остава необходимо структурата да се проверява в клинични, културно разнообразни и неанглоезични извадки.
За неспециалиста двата термина могат да останат като достъпно разграничение в опита: способността да бъда с трудните си преживявания и способността да разпознавам перспективата, от която ги наблюдавам. SACS предлага кратък и концептуално обоснован начин тези аспекти да се изследват. Новата работа прави основанията за тяхното разграничаване по-силни, като едновременно очертава границите, в които резултатите могат да бъдат тълкувани.
SACS на български език може да изтеглите тук:
Aydın, Y., Uysal, İ., Zettle, R. D., & Quan, H. (2024). Turkish adaptation of the Self-as-Context Scale: A preliminary examination of its psychometric properties. Journal of Cognitive-Behavioral Psychotherapy and Research, 13(3), 229–237. https://doi.org/10.14744/JCBPR.2024.98483
Fang, S., Huang, M., & Wang, Y. (2022). Measuring self-as-context in Chinese college students: Validity and reliability of the Chinese version of self-as-context scale (C-SACS). Frontiers in Psychology, 13, Article 1051661. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2022.1051661
Zettle, R. D., Gird, S. R., Webster, B. K., Carrasquillo-Richardson, N., Swails, J. A., & Burdsal, C. A. (2018). The Self-as-Context Scale: Development and preliminary psychometric properties. Journal of Contextual Behavioral Science, 10, 64–74. https://doi.org/10.1016/j.jcbs.2018.08.010
Zettle, R. D., & Kwon, Y. (2026). An item response theory analysis of the Self-as-Context Scale. Journal of Contextual Behavioral Science, 41, Article 101004. https://doi.org/10.1016/j.jcbs.2026.101004
Zettle, R. D., Larson, J. M., & Quan, H. (2025). Comparing the incremental predictive validity of self-as-context-related measures. Journal of Cognitive Psychotherapy, 39(2), 150–158. https://doi.org/10.1891/JCP-2023-0032
Zettle, R. D., Lyons, G. A., Larson, J. M., & Leonard, C. (2025). Psychometric properties of the Self-as-Context Scale with a university counseling center sample. Behavioral Sciences, 15(7), Article 910. https://doi.org/10.3390/bs15070910
