три различни невробиологични профила
Ново изследване, публикувано в Nature Mental Health, показва, че зад сходни психиатрични диагнози могат да стоят съществено различни модели на мозъчна организация. Откритието предлага нов подход към разбирането на детските психични разстройства, който се основава не само на наблюдаваните симптоми, но и на взаимодействието между мозъчната функция, познавателните способности и емоционалната регулация.
Различни деца могат да имат поставена една и съща психиатрична диагноза, и същевременно коренно да се различават по своите познавателни способности, емоционални затруднения, поведение и развитие. И обратно, деца с различни поставени диагнози могат да проявяват сходни затруднения, за които съответно е вероятно да произтичат от общи невробиологични механизми. Това несъответствие между диагностичните категории и действителното своеобразие и многообразие на психичните затруднения е един от основните проблеми, върху които е съсредоточена съвременната психиатрия.
Тази проблематика отчетливо се откроява и при разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (РДВХ), както и при тревожните разстройства. Двете състояния често се срещат протичащи паралелно у един и същ човек, а техните симптоми нерядко и се припокриват. Затруднения с концентрацията например могат да възникват както в контекста на РДВХ, така и в следствие на тревожност. Импулсивността, емоционалната нестабилност и нарушенията на саморегулацията също трудно могат да бъдат еднозначно отнесени към една конкретна диагностична категория.
Възможно ли е тогава традиционните диагнози да включват в обща диагностична категория деца, чиито затруднения имат напълно различна невробиологична организация? И обратно, възможно ли е зад различни диагнози да стоят общи измерения на мозъчната функция?
Изследователски екип от Университета на Айова, Станфордския университет и други американски научни институции публикува своето проучване, посветено на този проблем на 16 октомври 2026 г. в списание Nature Mental Health. Йонг Дзяо и съавторите му представят резултати, които отново подкрепят възможността за нова, трансдиагностична класификация на психичните затруднения в детството (Jiao et al., 2026).
От диагностични категории към мозъчна организация
Изследователите анализират данни от 3508 деца на възраст между 9 и 11 години, включени в мащабното американско надлъжно изследване Adolescent Brain Cognitive Development (ABCD). За проверка на резултатите използват и независима група от 224 деца от проекта Healthy Brain Network.
Основният метод включва функционален магнитен резонанс (fMRI) в състояние на покой. Тази технология позволява да се изследва функционалната свързаност между различните мозъчни области, като измерва доколко колебанията в тяхната активност се синхронизират. Тя не показва директно какво конкретно мисли или чувства детето, а предоставя информация за организацията и взаимодействието на функционалните мозъчни мрежи.
Получените данни са съпоставени с резултатите от когнитивни тестове и оценки на поведението, в това число показатели за внимание, работна памет, изпълнителни функции, тревожност, депресивни прояви и поведенчески нарушения.
За анализа на данните е разработена специализирана система за дълбоко машинно обучение, наречена DeCoDE (Deep Learning Framework for Contrastive Dimensional Embedding). Нейното предназначение е да установява закономерности в мозъчната свързаност, които са свързани с психичните и поведенческите особености, като филтрира тези закономерности от вариациите, характерни за обичайното мозъчно развитие. Моделът не се ограничава до търсене на мозъчни отлики между предварително дефинирани диагностични групи. Вместо това той се опитва да установи кои измерения на мозъчната организация в най-голяма степен съответстват на реалните различия в познавателното функциониране и поведението.
Две главни измерения на психичното функциониране
Анализът разкрива две относително независими и възпроизводими измерения, които свързват функционалната организация на мозъка с познавателните и поведенческите характеристики.
Първото е свързано с когнитивния контрол и поведенческата регулация. То обхваща способности като работна памет, изпълнителни функции, гъвкавост на мисленето и контрол върху импулсивните реакции. По-ниските показатели по това измерение се свързват с повече екстернализирани поведенчески проблеми, в това число импулсивност, агресивност и нарушаване на установените правила, наред с по-ниски резултати при определени когнитивни задачи.
На невробиологично равнище това измерение е свързано с функционалната организация на мрежи, участващи в когнитивния контрол и насочването на вниманието, включително фронтопариеталната и дорзалната мрежа на вниманието.
Второто измерение описва характеристиките на взаимодействието между емоционалната регулация и вниманието. То е тясно свързано с особеностите на тревожните и депресивните прояви, от една страна, и затрудненията в насочването и задържането на вниманието, от друга.
Любопитното е, че двата полюса на това измерение не представляват единствено по-висока или по-ниска обща тежест на психичното нарушение. В единия край преобладават интернализираните симптоми, като тревожност и депресивни преживявания, докато в другия се открояват проблемите с вниманието. Това предполага, че част от наблюдаваното многообразие на симптомите може да се разбира чрез различни конфигурации на общи функционални системи, а не единствено чрез принадлежност към отделна диагноза.
Тези две измерения са непрекъснати. С други думи, децата не принадлежат реално към две или три строго разграничени категории, а могат да заемат различни позиции в общ спектър на мозъчни и поведенчески характеристики.
Три биотипа, които не влизат в диагностичните граници
Използвайки установените измерения на мозъчната свързаност, авторите разграничават три основни биотипа. Под „биотип“ в случая се разбира статистически идентифицирана подгрупа, характеризираща се с относително сходен модел на мозъчна функция и свързаните с него поведенчески характеристики.
Първият биотип е екстернализиращ и дезинхибиран (externalizing–disinhibited). При тези деца се открояват затрудненията в когнитивния и поведенческия самоконтрол, по-висока импулсивност, агресивни или опозиционни прояви и по-ниски резултати при определен тип когнитивни задачи. Мозъчната им организация показва специфични отклонения в свързаността между мрежи, участващи в изпълнителния контрол и сензомоторното функциониране.
Вторият биотип е интернализиращ, характеризиращ се с изразен вътрешен дистрес (internalizing–distressed). При него преобладават тревожността, напрежението, депресивните преживявания и други форми на вътрешно психологическо страдание. В същото време познавателните способности могат да бъдат относително добре съхранени. Това е съществено, понеже дете с добри когнитивни резултати и без някакви отчетливи поведенчески нарушения може въпреки това да изпитва значителен психологически дистрес.
Третият биотип е на смесена дисрегулация (mixed dysregulation). Той обединява различни затруднения в регулирането на вниманието и емоциите, като могат да се наблюдават разсеяност, раздразнителност, соматични оплаквания и разнообразни поведенчески прояви. Профилът е по-хетерогенен и не може да бъде описан просто като съчетание на останалите два биотипа.
Важното е, че трите идентифицирани биотипа не съвпадат с категориите РДВХ, тревожно разстройство или съчетание от двете диагнози. Във всеки един биотип могат да попаднат деца с различни клинични диагнози.
Това на практика означава, че две деца с РДВХ могат да принадлежат към различни неврофункционални профили, докато дете с РДВХ и друго с тревожно разстройство могат да показват относително сходна организация на определени мозъчни мрежи.
Освен по симптоматиката биотиповете ясно се различават и по функционалната свързаност, структурните характеристики на мозъка и някои показатели за неговото развитие. Установяват се различия в кортикалната дебелина, обема на сивото вещество и характеристиките на бялото вещество, което предполага, че разграничението има отношение и към невроразвитието.
Тези резултати не означават, че са открити три отделни и конкретни заболявания с три различни биологични причини. Те показват, че в изследваната популация могат да бъдат идентифицирани три възпроизводими конфигурации на мозъчни и поведенчески характеристики.
Различията се проявяват преди клиничната диагноза
Един от основните резултати е свързан с развитието във времето.
Изследователите не се ограничават до деца, които вече имат диагностицирано разстройство. Те анализират и данни за деца, при които към началния момент не е било установено РДВХ или тревожно разстройство, но които впоследствие получават такава диагноза.
В по-ранната пълна версия на изследването тази допълнителна група включва 693 деца.
Оказва се, че характерните мозъчни и поведенчески измерения могат да бъдат установени още преди клиничната изява на съответното разстройство. Нещо повече, проследяването показва различаващи се траектории на развитие на симптомите, съответстващи на установените профили. При едни деца впоследствие се засилват екстернализираните прояви, при други нарастват интернализираните симптоми, а при трети затрудненията с вниманието остават относително устойчиви.
Това предполага, че част от неврофункционалните особености, свързани с психичните нарушения, могат да предхождат достигането на диагностичен праг.
При все това, установяването на определени характеристики при деца, за които впоследствие е известно, че са развили разстройство, не е еквивалентно на доказана способност за надеждна индивидуална прогноза. За подобно заключение е необходимо да се покаже с каква точност моделът разпознава бъдещите случаи сред всички деца, включително сред тези, които никога няма да развият съответното разстройство.
Следователно изследването предоставя обещаващи основания за евентуално бъдещо ранно идентифициране на риск, но все още не представлява валидиран клиничен инструмент за прогнозиране.
Какво всъщност е новото?
Наличието на припокриване между РДВХ, тревожните и други разстройства е отдавна известно. Не е нова и идеята, че психичните разстройства могат да бъдат по-добре описвани чрез непрекъснати измерения, отколкото чрез строго разграничени диагностични категории.
Новото в изследването на Джао и съавтори обаче, е емпиричното свързване на тези измерения с мозъчната функционална организация, идентифицирането на възпроизводими трансдиагностични профили и проследяването на тяхното отношение към последващото развитие.
Авторите не установяват за пореден път, че има общи симптоми или сходства между диагнозите. Те емпирично показват, че определени комбинации от когнитивни и емоционално-поведенчески характеристики съответстват на напълно различими модели на мозъчна свързаност.
Допълнителна тежест на заключенията придава проверката на модела в независимата извадка от Healthy Brain Network. В нея отново се наблюдават съответстващи измерения и биотипове, въпреки различията между източниците на данните.
Друго важно наблюдение е, че установените биотипове демонстрират по-отчетливи групови невроизобразителни различия спрямо контролните участници в сравнение с разграничението единствено посредством традиционните диагностични категории.
Това подкрепя възможността трансдиагностичният подход да предоставя по-голяма невробиологична специфичност при изследването на детската психопатология.
Последици за диагностиката и лечението
В дългосрочен план подобен подход може напълно да промени начина, по който се разбират и изследват психичните нарушения в детството.
Понастоящем диагностичните системи DSM и МКБ се основават предимно на клинично установими симптоми, тяхната продължителност, интензивност и отражение върху функционирането. Това е неизбежно за практическата клинична оценка, но не гарантира по никакъв начин, че деца с една и съща диагноза имат същите невробиологични особености и съответно еднакви потребности от интервенция.
Ако резултатите се потвърдят в допълнителни изследвания, биотиповете биха могли да допринесат за по-прецизно разграничаване на механизмите, свързани с конкретните затруднения.
Например при дете, чиито проблеми са съсредоточени предимно в когнитивния контрол и импулсивността, терапевтичните приоритети могат съществено да се различават от тези при дете с относително запазени изпълнителни функции, но с изразена тревожност и вътрешен дистрес. При трети профил може да е необходима по-комплексна интервенция, насочена едновременно към вниманието и емоционалната регулация.
Това все още е потенциално клинично приложение, а не резултат изведен от настоящото изследване. За тази цел са необходими допълнителни специално разработени интервенционни проучвания.
Освен това мозъчните профили не бива да се разглеждат изолирано от социалната среда. В изследването се откриват и връзки между съответният биотип, семейните обстоятелства, социално-икономическите условия и други фактори на развитието. Подобни зависимости не установяват причинност, но напомнят, че мозъчната организация и поведението се развиват в и определят от контекста на реалната житейска среда.
Значение и ограничения на изследването
Независимо от голямата извадка, използването на контролна група и надлъжните данни, изследването има своите ограничения, които трябва да се вземат предвид при правилната интерпретация на резултатите.
Преди всичко биотиповете са идентифицирани с помощта на статистически модел, обучен с конкретен набор от невроизобразителни и поведенчески показатели. Фактът, че алгоритъмът разграничава три групи, не означава директно, че тези групи съществуват като три естествени, ясно обособени биологични категории. Броят и характеристиките им могат да варират в зависимост от използваните измервания, състава на извадката и аналитичния подход. Независимата проверка увеличава доверието в резултатите, но остава необходимостта от възпроизвеждането им и в други възрастови групи, културни и социални контексти и популации с различен клиничен състав.
Функционалната свързаност, измерена чрез магнитен резонанс, също така не позволява сама по себе си да бъдат установени конкретните механизми, които пораждат съответните психични симптоми. Наблюдаваните връзки могат да отразяват както фактори на уязвимост, така и последици от развитието на симптомите или влияния на средата.
Не на последно място, предстои да се установи дали биотиповете могат да бъдат определяни достатъчно надеждно при конкретното дете, така че да имат реална диагностична или прогностична стойност. Статистически значими разлики между групи не означават достатъчна точност за индивидуално клинично решение.
От диагноза към индивидуален профил
Основното значение на новото изследване е в демонстрирането на възможността за различен принцип на тяхното описание.
Традиционният подход започва от наблюдаваните симптоми, обединява ги в диагностични категории и впоследствие търси съответстващите им невробиологични механизми.
Предложеният модел до известна степен преобръща тази логика. Той започва от различията във функционалната мозъчна организация, търси тяхното съответствие с когнитивните и поведенческите характеристики и едва след това изследва как получените профили се отнасят към установените клинични диагнози.
В този смисъл най-важният резултат е, че границите между психичните разстройства, определени въз основа на симптомите, не е задължително да съвпадат с границите между различните модели на мозъчно функциониране.
Изследването не обезсилва клиничните диагнози и не показва, че те трябва да бъдат заменени с алгоритмична класификация. То обаче предоставя нови основания да се разглеждат като полезни, но непълни описания на много по-сложна невроразвитиeва действителност. Възможно е бъдещата детска психиатрия да се развива не чрез създаването на все повече диагностични категории, а чрез по-прецизно разбиране на индивидуалните конфигурации от мозъчни, когнитивни, емоционални и поведенчески характеристики, които се проявяват в различни условия и в различни моменти от развитието.
Именно тази перспектива прави изследването на Джао и съавтори значимо: то предлага емпиричен инструмент за изследване на многообразието, което традиционните диагностични категории невинаги са в състояние да опишат.
Jiao, Y., Tong, X., Fonzo, G. A., Gotlib, I. H., Pohl, K. M., Satterthwaite, T. D., Jiang, J., & Zhang, Y. (2026). Deep learning of brain–behavior dimensions identifies transdiagnostic biotypes in youth with ADHD and anxiety disorders. Nature Mental Health. https://doi.org/10.1038/s44220-026-00740-3
