Теория за самоопределянето (SDT): мотивация, автономност и психологически потребности
Теорията за самоопределянето
(Self-Determination Theory, SDT; ТСО) е теория за човешката мотивация, развитието и психологическото благополучие, разработена в основата си от Едуард Деси и Ричард Райън.
В центъра на теорията стои идеята, че хората не са просто пасивни получатели на външни стимули и награди. Ние притежаваме естествена склонност към активност, учене, развитие и интегриране на опита,
но начинът, по който тази склонност се проявява, зависи в значителна степен от социалната среда.
Особено значение имат три базови психологически потребности: автономност, компетентност и свързаност.
Когато средата подкрепя тяхното удовлетворяване, тя създава по-добри условия за автономна мотивация, ангажираност, развитие и благополучие.
В тази секция на Psychology.ink са събрани материали за основите на теорията, вътрешната и външната мотивация, интернализацията,
психологическите потребности, жизнените цели и приложенията на SDT в различни области на човешкия живот.
Въведение в Теорията за самоопределянето
Какво представлява Теорията за самоопределянето?
Теорията за самоопределянето изследва не само колко силно сме мотивирани, а и какъв е характерът на нашата мотивация.
Две поведения могат да изглеждат еднакво отвън, но да произтичат от напълно различни мотиви.
Можем да действаме поради натиск, страх от наказание, желание за награда или одобрение. Можем обаче да правим същото, защото разбираме
значението на действието, идентифицираме се с неговата стойност или защото самата дейност ни носи интерес и удовлетворение.
Именно тази разлика между контролирана и автономна мотивация е една от причините SDT да разглежда качеството на мотивацията като не по-малко
важно от нейното количество.
Какво представлява мотивацията?
Трите базови психологически потребности
Според Теорията за самоопределянето човешкото развитие и психологическото функциониране са свързани с удовлетворяването
на три основни психологически потребности.
Автономност
Автономността се отнася до преживяването, че действията ни произтичат от собствената ни воля и са в съответствие с онова, което приемаме като свое. Това не означава независимост от другите или отказ от
правила и ограничения.
Човек може доброволно да следва правило, да приема помощ или да действа заедно с други хора и въпреки това да преживява поведението си като
автономно.
Компетентност
Потребността от компетентност е свързана с преживяването, че можем ефективно да взаимодействаме със средата, да развиваме способности, да се справяме с предизвикателства и да виждаме резултат от усилията си.
Свързаност
Свързаността се отнася до потребността да преживяваме близост, принадлежност и взаимна грижа в отношенията си с другите.
Тя включва както усещането, че сме значими за някого, така и възможността самите ние да бъдем ангажирани с благополучието на другите.
Вътрешна мотивация
Вътрешната мотивация е сред явленията, от които започва развитието на Теорията за самоопределянето. Тя е налице, когато извършваме дадена дейност заради интереса, удовлетворението или удоволствието,
съдържащи се в самото занимание.
Детето може да изследва средата без външна награда. Човек може да чете, да свири, да спортува или да решава сложен проблем просто защото дейността сама по себе си го привлича.
Какво е вътрешна мотивация?
Награди, контрол и мотивация
Един от важните въпроси в развитието на SDT е как външните награди, оценките, сроковете, наблюдението и различните форми на контрол влияят върху мотивацията.
От гледна точка на теорията значение има не просто наличието на награда или обратна връзка, а начинът, по който човек я преживява. Една и съща ситуация може да бъде възприета като подкрепяща компетентността или
като контролираща поведението.
Награди и мотивация
Мотивацията е спектър
SDT не разделя човешката мотивация единствено на вътрешна и външна. Външно мотивираното поведение може да бъде регулирано по различни начини и с различна степен на автономност.
В единия край се намират поведения, управлявани основно от външен натиск, награди или наказания. По-нататък се намират форми на регулация, при които човек постепенно разбира и приема значението на поведението.
При по-пълна интеграция причините за действието вече са свързани с личните цели, идентичността и ценностите му.
Затова въпросът не е просто дали мотивацията е външна, а доколко причините за поведението са интернализирани и автономно приети.
Спектър на мотивацията
Как се подкрепя автономната мотивация?
Една от практическите последици от теорията е, че мотивацията не може надеждно да бъде сведена до набор от техники за убеждаване или
стимулиране.
Средата има значение. Когато хората разполагат със смислен избор, разбират причините за дадена задача, получават подходяща структура и обратна връзка и преживяват отношенията си като подкрепящи,
се създават по-добри условия за автономна мотивация и интернализация.
Теорията за самоопределянето на практика
Мотивация и интернализация на практика
Приложима ли е теорията за различни хора и култури?
Теорията за самоопределянето разглежда автономността, компетентността и свързаността като базови психологически потребности, а не като предпочитания, характерни само за определена култура,
възраст или социална група.
Важен въпрос в изследванията на SDT е именно доколко тези отношения се наблюдават в различни културни, образователни и социални контексти.
Обхват и приложимост на Теорията за самоопределянето
Мотивация, цели и благополучие
Теорията за самоопределянето се интересува не само от причините, поради които преследваме дадена цел, но и от характера на самите цели.
В тази перспектива има значение дали житейските стремежи подпомагат удовлетворяването на базовите психологически потребности и психологическото развитие, или ориентират поведението предимно
към външно признание, статус и оценка.
Това поставя важен въпрос: достатъчно ли е да постигнем онова, което желаем, за да бъдем по-добре?
Благополучие и цели
Внимавайте какво си пожелавате
Цели и резултати
Жизненост и психологическо благополучие
Един от показателите, чрез които SDT разглежда благополучието, е субективната жизненост. Това е преживяването за наличие на психофизиологическа енергия, бодрост и готовност за действие.
Жизнеността е особено интересна, защото показва, че автономното функциониране не се свежда просто до субективното усещане за свобода.
Начинът, по който действаме и средата, в която действаме, могат да бъдат свързани и с начина, по който преживяваме собствената си енергия.
Жизнеността в Теорията за самоопределянето
Свързаност, взаимоотношения и принос към другите
Автономността не означава изолация или самодостатъчност. В рамките на SDT автономността и близостта с другите не се разглеждат като противоположности.
Качествените взаимоотношения могат едновременно да подкрепят потребността от свързаност и свободата на човека да бъде автентичен, да изразява собствената си перспектива и да действа по начин,
който преживява като свой.
Мотивацията във взаимоотношенията
Принос и благополучие
Развитие, автономност и идентичност
Теорията за самоопределянето разглежда човешкото развитие като активен процес на интеграция. В подходяща среда човек не просто усвоява външни правила и изисквания, а постепенно може да ги
осмисля, интегрира или отхвърля.
Това прави автономността особено важна за развитието на идентичността. Въпросът не е само какви роли, цели и убеждения притежаваме, а доколко те действително са интегрирани в начина, по който
преживяваме себе си.
Израстване и автономност
Индивидуалност и идентичност в Теорията за самоопределянето
Приложения на Теорията за самоопределянето
Една от силните страни на SDT е възможността принципите на теорията да бъдат изследвани в различни области на човешкия живот.
Psychology.ink разглежда няколко от най-важните практически контексти.
Теорията за самоопределянето в образованието
В образованието SDT насочва вниманието към качеството на ученическата мотивация, подкрепата за автономността, преживяването за компетентност и чувството за принадлежност към учебната среда.
Теорията за самоопределянето в контекста на образованието
Теорията за самоопределянето в здравеопазването
В здравеопазването мотивацията има значение за придържането към лечение, промяната в здравното поведение и способността на човека устойчиво да интегрира препоръките в ежедневието си.
Теорията за самоопределянето в контекста на здравеопазването
Теорията за самоопределянето в спорта
Спортът предоставя особено подходящ контекст за изследване на вътрешната мотивация, целите, обратната връзка, отношенията с треньора и подкрепата или ограничаването на автономността.
Теорията за самоопределянето в спорта
Теорията за самоопределянето в психотерапията
В психотерапевтичния контекст SDT поставя въпроси за мотивацията на клиента за промяна, терапевтичната връзка, подкрепата за автономността и процеса, чрез който новите поведения и разбирания
могат да бъдат интегрирани като лично значими.
Теорията за самоопределянето в психотерапевтичната практика
Откъде да започнете?
Ако се запознавате с Теорията за самоопределянето за първи път, можете да преминете през основните материали в следната последователност:
Теорията за самоопределянето
Какво представлява мотивацията?
Какво е вътрешна мотивация?
Награди и мотивация
Спектър на мотивацията
На практика
На практика II
Обхват и приложимост на SDT
След това можете да продължите към материалите за благополучието, взаимоотношенията, развитието и конкретните приложения на теорията.
Още материали за Теорията за самоопределянето
Кратка вметка
Всички публикации по темата могат да бъдат разгледани и в категорията
ТСО (SDT) в Psychology.ink
Материалите в тази секция са с образователна и информационна цел.
Те представят научни концепции и изследвания, свързани с мотивацията,
развитието и психологическото благополучие, и не заместват
индивидуална психологическа, психотерапевтична или медицинска
консултация.
Авторът на този цикъл статии е член на CSDT– Center for Self-Determination Theory
