Изкуствения интелект, езиковото разнообразие и загубата на индивидуален глас
Една от големите иронии на технологичния напредък е, че средствата, създадени да разширяват човешките възможности, същевременно започват незабележимо да ги ограничават. Генеративният изкуствен интелект направи за мнозина писането по-лесно, изразяването по-прецизно, а идеите по-общодостъпни. Хора, които доскоро са изпитвали затруднения да подредят мислите си, вече могат да създават добре структурирани текстове. Други получават възможността да развиват идеите си, да преодоляват езиковите бариери и да употребяват форми на изразяване, които доскоро са били за тях недостъпни. Зад тези безспорни предимства обаче се очертава и проблем. Всеки отделен човек започва да пише по-добре, докато текстовете на колективно равнище постепенно стават все по-сходни. Индивидуалното качество се повишава, а колективното разнообразие на практика намалява.
Това не е абстрактно предположение. През 2024 г. изследователите Анил Доши и Оливър Хаузер публикуват в Science Advances експеримент, посветен на влиянието на генеративния изкуствен интелект върху творческото писане. Участниците, които получават предложения от езиков модел, създават разкази, оценявани като по-творчески, по-добре написани и по-приятни за четене. Подобрението е най-силно изразено при тези с по-ниски първоначални резултати в творческите задачи. Когато обаче изследователите сравняват произведените текстове помежду им, откриват, че творбите, създадени с помощта на AI, са нетипично сходни помежду си.
Резултатът разкрива парадокс. Всеки автор индивидуално може да печели от взаимодействието си с машината, но идеите в обществото като цяло – да губят своето разнообразие. Това, което изглежда като напредък по отношение на индивида, се оказва обедняване от гледна точка на културата.
Причината не е точно в ограничения речник или в неспособността на моделите да създават оригинални изречения. Това също е налице и е отразено емпирично доказателства. Отделни преекспонирани думи започват да преобладават и се прехвърлят и в автентичната реч, а шаблонни изрази от типа „Не просто…, а…“, „Това поставя един по-дълбок въпрос…“, „Може би именно тук…“ заливат постепенно както текстовото, тека и речевото пространство. Но клишираната реч не е изключителен феномен и винаги е съпътствала човешката култура. Не бива да оставаме обаче на равнището на тухлата, а да погледнем към корозията на цялата сграда. Днес множество хора се обръщат към сходни модели със сходни задачи, а получените предложения се групират около ограничени начини на изразяване и основни уклони. Постепенно се затвърждава своеобразен стандарт за добре написан текст и основни мисловни модели. Текстът е ясен, с последователна структура, плавни преходи, убедителни заключения и в съответствие с предзададеният на модела уклон. Както тези качества започнат да се превръщат в стереотип на добро писане изобщо, така и съответните нагласи се възприемат като общовалидни.
Човешкият език никога не е бил еднороден. Той носи белезите на местния говор, семейната среда, прочетените книги, професията, възрастта и личната история. Един мисли чрез образи, друг предпочита кратки и категорични изречения, трети изгражда аргумента си бавно, с множество разклонения. Тези различия невинаги се вписват в представата за безупречен стил, но правят езика жив. Чрез тях различните хора не само именуват света, но и му придават своеобразие. Историята вече познава подобни процеси. Разпространението на радиото и телевизията, заедно с масовото образование, урбанизацията и социалната мобилност, утвърждават общите езикови норми. Диалектите и езиците с малочислени носители отстъпват от публичните пространства, а книжовният език придобива по-голям престиж. Тази промяна, разбира се, улеснява общуването и създава условия за широко културно съучастие. Но регионалното езиково своеобразие губи предишната си видимост и обществена тежест.
С генеративния изкуствен интелект изплува друга подобна опасност. Телевизията предлага езиков образец, който зрителят може да възприеме или да пренебрегне. AI непосредствено участва в процеса на създаване на речта. Той предлага следващото изречение, пренарежда аргумента, изглажда стила и заменя колебливата, лична формулировка с по-убедителна и общоприета.
Колкото по-добре работи тази помощ, толкова по-малко основания изглежда имаме да ѝ се противопоставяме.
Подобна промяна не се нуждае от външна принуда. Никой не задължава човек да се изразява като езиков модел. Достатъчно е предложеният текст да звучи по-добре, да спестява време и да съответства на очакванията за професионално или академично общуване. След многократни подобни избори чуждата формулировка постепенно престава да се усеща като чужда. Тя се интернализира, превръща се в навик, а навикът определя кое звучи „естествено“.
Езикът участва в организацията на мисленето. Думите и изразите, с които разполагаме, насочват вниманието ни към определени отношения, разграничения и възможности за тълкуване сред редица други алтернативи. Езикът може да не определя напълно какво може да мислим. Но начинът, по който формулираме действителността, безспорно влияе върху решенията, които изобщо сме способни да забележим. Когато все повече хора използват едни и същи модели за формулирането на въпроси, аргументи и заключения, постепенно се сближават не само стиловете им, но и някои от мисловните пътища, по които достигат до определени позиции. Различни преживявания започват да бъдат снемани на сходен език и част от тяхната неповторимост да остава неизразена и повече неизразима.
Училището традиционно се стреми да развива умения за ясно, правилно и аргументирано изразяване. Но когато машината започне да осигурява тези качества, възниква въпросът какво всъщност трябва да оценяваме в един ученически текст.
Да си представим клас, в който учениците пишат философско есе за свободата. С помощта на изкуствения интелект всеки може да се сдобие с добре подредено изложение, подходящи примери и убедително заключение. На пръв поглед общото равнище се повишава. Но текстовете започнат да следват сходна логика, използват едни и същи аргументи и достигат до близки изводи. Тогава как можем да говорим за същото разнообразие на самостоятелни позиции?
Освен всичко това, образователната загуба може да остане скрита зад подобрените резултати. Учениците представят по-добри текстове, без непременно да са преминали през всички затруднения, които съпътстват изграждането на собствена мисъл. А тези затруднения притежават познавателна стойност. Колебанието, неуспешният опит да се защити теза, откриването на противоречие в собствените аргументи са част от процеса, чрез който мисленето придобива самостоятелност.
Един безупречно оформен отговор не е свидетелство за истинско разбиране.
Изкуственият интелект потенциално би могъл и да разширява езиковия опит, да запознава хората с непознати стилове, да подпомага работата с редки езици и да предоставя възможности за изразяване на онези, които са били ограничавани от езикови или образователни бариери. Неговото влияние зависи до голяма степен от начина, по който го използваме. Можем да приемаме готово решение, но можем и да го оспорваме, променяме и използваме като отправна точка за собствено търсене.
Възможно е да се изправяме пред странна ситуация: общество, в което всички пишат правилно, убедително и гладко, но все по-рядко да срещаме текст, в който да открием глас на друг човек. Не липсват добри изречения. Започват да липсват неочакваните начини да бъде съзиран светът. Езиковото разнообразие не представлява декоративно богатство, незначителна пищна прищявка, която да пожертваме в името на „ефективността“. То съхранява различни перспективи, различни начини на чувстване, разсъждение и разбиране. А днес постепенно свикваме, че добре написано означава да бъде написано по който пише изкуственият интелект. А богатството на една култура не се определя от това колко добре се изразява отделният човек, а от това колко различни неща могат да бъдат чути в нейните рамки.
Doshi, A. R., & Hauser, O. P. (2024). Generative AI enhances individual creativity but reduces the collective diversity of novel content. Science Advances, 10(28), eadn5290. https://doi.org/10.1126/sciadv.adn5290
Homogenizing effect of large language models (LLMs) on creative diversity: An empirical comparison of human and ChatGPT writing. (2025). Computers in Human Behavior: Artificial Humans, 6, 100207. https://doi.org/10.1016/j.chbah.2025.100207
