В продължение на десетилетия психотерапията е разглеждала страданието предимно като проблем, подлежащ на отстраняване. Фокусът е бил върху симптома, който трябва да бъде премахнат. Терапията на приемане и ангажираност, предлага различна гледна точка: страданието е неизбежна съставка на пълноценния живот, а терапевтичната задача не е да го елиминира, а да помогне на човека да се движи в посока на онова, което е наистина важно за него, дори когато страданието присъства.
Ценностите в тази концепция представляват компасът, по който се ориентира ангажираното действие, и именно те придават смисъл на, и мотивация за, поемане на усилието да се понесе дискомфортът. Без ясна представа за личните ценности, терапевтичната работа рискува да се превърне в безцелно управление на симптоми.
Какво представляват ценностите в ТПА
В рамките на ТПА ценностите се дефинират като вербално конструирани, свободно избрани качества на целенасочено действие, които не могат да бъдат постигнати като краен резултат, но могат да бъдат въплъщавани момент след момент (Wilson & Murrell, 2004; Hayes, Strosahl & Wilson, 1999). Тази дефиниция съдържа няколко елемента. На първо място, ценностите са посока, а не достижима цел. Те функционират като посока, а не като географска точка, която може да се достигне и в която да спрем. Човек, чиято ценност е например да бъде любящ родител, никога не може да постигне тази ценност окончателно и да я „отметне от списъка” като вече постигната. Той може само да продължава да я въплъщава в конкретни действия, ден след ден. Целите се постигат и изчерпват, ценностите се живеят непрекъснато. На второ място, ценностите са свободно избрани. Те не произтичат от задължение, страх от осъждане,или желание за одобрение. Когато човек действа според ценностите си, движещата сила е вътрешна мотивация, а не външен натиск. Хейс използва метафората за дома: ако сам проектираш и построиш дома си, няма смисъл да питаш дали това е твоят истински дом. Ти го избра, ти го построи, ти живееш в него. По същия начин ценностите са онова, което сам избираш, независимо от одобрението на другите (Hayes, 2020). На трето място, ценностите са вербално конструирани. Те съществуват в езика и мисленето, което ги прави и мощни, и същевременно уязвими. Теорията на релационните рамки, върху която е изградена ТПА, обяснява как езикът може да превърне ценностите в клетки: когато ценността се трансформира в правило, задължение или очакване, тя губи своята жизнена сила и се превръща в поредния източник на психологически натиск (Hayes, Barnes-Holmes & Roche, 2001).
Едно от най-честите предизвикателства в работата с ценности е разграничаването им от цели от една страна, и от задължения и социални очаквания от друга. Клиентите нерядко представят като ценности неща, които всъщност са цели („искам да си намеря работа“), или неща, които са интернализирани задължения („трябва да съм добър баща“). Терапевтичната работа изисква внимателно изследване на тези разграничения. Разграничението между ценности и цели е аналитично, но не и йерархично. Целите са конкретни, постижими резултати, които служат на ценностите. Ценността „да бъда здрав“ може да породи цели като „да тичам три пъти седмично“ или „да намаля консумацията на захар“. Когато целта е постигната, ценността не изчезва, тя просто поражда нови цели. Когато целта не е постигната, ценността остава непокътната като ориентир за следващото действие.
По-деликатно е разграничението между ценности и задължения. Задълженията се разпознават по характерния им езиков маркер: „така трябва“, „длъжен съм“, „не бива да“. Те носят качеството на външен натиск. Всъщност именно тези „трябва“ често стоят в основата на нездравата тревожност. Ценностите, напротив, се разпознават по привличането, което упражняват: не „трябва да прекарвам повече време с децата си“, а „искам да бъда присъстващ родител, защото това ме прави жив“. Разликата е функционална: задълженията пораждат принуда, вина и избягване, ценностите пораждат смисъл и свобода.
Уилсън и Мурел (2004) описват тази разлика с образа на два различни вятъра: единият тласка отзад с принуда, другият привлича отпред с желание. Терапевтичната задача е да помогне на клиента да открие посоките, в които го привлича вторият вятър.
Психологическата гъвкавост и ролята на ценностите
Централният конструкт на ТПА, както казахме, е психологическата гъвкавост, дефинирана като способността да се контактува с настоящия момент като съзнателно, историческо човешко същество и да се променя или поддържа поведение, когато това служи на избраните ценности (Hayes, Luoma, Bond, Masuda & Lillis, 2006). Тази дефиниция поставя ценностите в центъра на психологическото здраве: гъвкавостта не е самоцел, а е в служба на ценностно ориентирания живот. Гъвкавостта служи за разширяване на поведенческият репертоар, така че да можем да достигнем до това, което е наистина ценно за нас. Когато обаче вече открием и можем свободно да следваме ценностно определената посока, независимо от трудностите, то този репертоар може да се стесни изключително много, без това да се определя като психологическа ригидност. Човек може да се концентрира изключително върху това, което има смисъл за него и всъщност в частност това е което М.Чиксентмихай определя като „поток“: независимо че в „потока“ имаме крайно стеснен поведенчески репертоар, това е психологически пълноценно състояние. Т.е. психологическата гъвкавост служи функционално за откриването, осъществяването и поддържането на ценностната дейност. Ценностите и ангажираното действие образуват полюса на промяната в модела на шестте основни процеса, докато приемането и когнитивното отделяне образуват полюса на осъзнатостта. Двата полюса са неразделни: без ясни ценности ангажираното действие е без посока, а без приемане и когнитивно отделяне ценностите остават недостижими поради психологическите бариери.
Страданието като компас
Страданието и ценностите са неразделни. Хейс формулира това с думите: „Боли ни за това, за което ни е грижа“ (Hayes, 2020). Тревожността за взаимоотношенията разкрива ценността на близостта. Страхът от провал разкрива ценността на компетентността. Скръбта по изгубен човек разкрива ценността на любовта. Ако не ни беше грижа, нямаше да страдаме.
Когато клиент описва своята тревожност, депресия или болка, терапевтът може да открие в нея не само симптома, но и насока за ценностите на клиента. Въпросът „Какво ви казва тази болка за онова, което е важно за Вас?“ може да насочи разговора от управлението на симптомите към изследване и следване на смисъла.
Изследванията подкрепят подобен подход. Проучване на Чароки и колеги (2010) установява, че увеличаването на ценностно ориентираните поведения предшества намаляването на страданието, а не обратното. Авторите заключават, че повторното ангажиране с ценностно ориентиран живот е именно механизъм на промяна в ТПА, а не неин страничен продукт. Това предполага, че терапевтичните усилия трябва да бъдат насочени преди всичко към активиране на ценностно ориентираното действие, а не единствено към редуцирането на симптомите.
Образно казано, страданието и ценността са двете страни на една монета. Не можем да имаме едната страна, без да имаме и другата. Опитът да се отстрани страданието чрез избягване на всичко, което го предизвиква, неизбежно означава и отстраняване от ценностите. Терапевтичната алтернатива е да се научим да носим монетата цяла: да приемем страданието като неизбежен спътник на живота, ориентиран към ценностите.
Методи за изследване на ценностите в терапевтичния процес
Работата с ценности в ТПА включва разнообразни методи, всеки от които подхожда към ценностите от различен ъгъл. Изборът на метод зависи от клиента, от терапевтичния контекст и от фазата на терапията. По-долу са представени основните подходи, подкрепени от клинична и изследователска практика.
Въпросник за живот в съответствие с ценностите (Valued Living Questionnaire)
Въпросникът за живот в съответствие с ценностите (Valued Living Questionnaire, VLQ) е разработен от Кели Уилсън и колеги (Wilson, Sandoz, Kitchens & Roberts, 2010). Инструментът обхваща дванадесет основни, широки житейски области: семейни отношения (извън брака и родителството), интимни и романтични отношения, родителство, приятелства и социален живот, кариера и работа, образование и личностно развитие, отдих и забавление, духовност, гражданска активност и общностен живот, физическа грижа за себе си (хранене, движение, сън), околна среда и творчество.
За всяка от тези области клиентът оценява по десетобална скала два аспекта: важността на тази сфера за него и съответствието на действията му спрямо тази ценност през изминалата седмица. Разликата между двете оценки (важност минус съответствие) дава мярка за „проблемността“ в дадена сфера, тоест за степента, в която преживявелищното избягване или липсата на ангажираност затрудняват ценностното живеене.
Психометричните характеристики на VLQ са добре документирани. Уилсън и колеги (2010) установяват приемлива вътрешна консистентност (алфа на Кронбах = 0.65 до 0.79) и висока тест- ретест надеждност за скалата за важност (r = 0.90). Конструктната валидност е подкрепена от значими отрицателни корелации с мерки за психологически дистрес и положителни корелации с мерки за благополучие и жизненост. Систематичен преглед на Рейли и колеги (2019) потвърждава VLQ като валиден инструмент за оценка на ценностите в изследванията на ТПА.
Между другото, заслужава внимание фактът, че почти всички от областите на VLQ попадат в категориите на основните психологически потребности, формулирани в рамката на теорията за самоопределянето – автономност, компетентност и свързаност, и със спонтанните вътрешни мотиватори.
Въпросникът за живот в съответствие с ценностите (VLQ) на български език, заедно с инструкции за интерпретация може да изтеглите оттук:
В този вид въпросникът е пригоден и за самостоятелна самооценка. Същевременно може да се използваи за насока на работата за самият терапевт – в този случай попълнете с клиента само двата листа с въпросника.
Упражнението „Какво искате всъщност?“
Това упражнение е особено ефективно при клиенти, загубили контакт с вътрешните си желания поради дълготрайно преживелищно избягване или хронично адаптиране към очакванията на другите. Упражнението, наподобяващо Падащата стрела в КПТ, се основава на повтарящ се въпрос: „Ако имахте това, какво още по-важно нещо би ви донесло то?“ Клиентът е поканен да се отпусне, да затвори очи и да позволи на отговорите да се появяват без цензура. Терапевтът задава въпроса многократно, всеки път надграждайки върху предишния отговор. Процесът прилича на обелване на лук: всеки слой разкрива по-дълбок, по-автентичен слой на желанието. Клиент, който започва с „искам повишение“, може да стигне до „искам да се чувствам значим“, а след това до „искам да знам, че съм уникален като човек“ и до себеизразяването в труда. „Искам да притежавам много пари”, може да доведе през „За да си позволя дълги пътешествия”, до „За да ги направя с децата си” и родителството и връзката с децата като ценност. Именно тези по-дълбоки нива са ценностите.
Упражнението с погребението
Упражнението с погребението е друг инструмент за изследване на ценностите в ТПА и е описано в основополагащите текстове на подхода (Hayes, Strosahl & Wilson, 1999). То се основава на перспективата на края на живота като огледало на онова, което наистина има значение.
Клиентът е поканен да си представи собственото си погребение. Близките хора са събрани. Различни хора от различни сфери на живота му ще кажат по няколко думи. Въпросът, който терапевтът задава, е: „Какво бихте искали да кажат за вас? Не за постиженията ви, не за кариерата ви, а за това какъв човек сте били. Какво сте въплъщавали с живота си.„
Упражнението работи, защото перспективата на края на живота естествено отсява несъщественото от същественото. Никой на прага на смъртта не казва: „Иска ми се да бях прекарал повече часове в офиса“ или „Иска ми се да бях спечелил повече пари“. Хората говорят за любовта, за присъствието, за смелостта да бъдат себе си. Упражнението помага на клиента да влезе в контакт с тези ценности, заобикаляйки защитните механизми на ежедневното мислене.
Упражнението с вълшебната пръчица
Упражнението с вълшебната пръчица е полезно при клиенти, чиито ценности са дълбоко погребани под практически ограничения и тревоги. Клиентът е поканен да си представи, че разполага с вълшебна пръчица, която за момент премахва всички ограничения: тревожността е изчезнала, депресията е премахната, ОКР е заличено, парите не са проблем, здравето не е проблем, времето не е проблем. Въпросът е: „Ако всичко това вече не беше пречка, какво бихте правили? Как би изглеждал животът ви?“ Отговорите на това упражнение нерядко разкриват ценности, за чието съществуване клиентът не е подозирал или е потискал поради убеждението, че са недостижими. Терапевтичната работа след упражнението включва изследване на въпроса: „Ако сега не можете да постигнете това напълно, какви конкретни малки стъпки в тази посока са възможни днес?“
Упражнението с идеалния ден
Упражнението с идеалния ден предлага по-конкретен и поведенчески ориентиран подход към изследването на ценностите. Клиентът е помолен да опише подробно идеален ден от живота си: от момента на събуждане до момента на заспиване. Кой е до него? Какво прави? Как се чувства? Какво е важно в този ден? Описанието на идеалния ден е богат извор на информация за ценностите, защото е конкретно. То не е отговор „какво е важно за вас“ в абстрактен смисъл, а „как точно изглежда животът, в който живеете ценностите си“. Терапевтът може да използва описанието като отправна точка за изследване: „Какво от това, което описахте, вече присъства в живота ви? Какво отсъства?“
Ценностите в действие
Изследването на ценностите е само първата стъпка. Терапевтичната работа не приключва с идентифицирането им, а тогава започва. Ценностите без ангажирано действие остават красиви абстракции. Ангажираното действие без ценности е хаотична активност. Двете са неразделни.
Демонстрация на тази неразделност е предложена от д-р Кевин Полк на един обучителен уъркшоп. Доброволец, чиято ценност е кариерното развитие, и същевременно е изпълнен с прекомерна тревожност при всяко явяване на интервю за работа, е помолен да „отиде на интервю за работа“, като физически се придвижи към определена точка в залата и се представи с професионалната си автобиография. Преди това формулира основните си тревожни мисли, които го измъчват, Полк ги записва на листчета хартия и ги раздава на няколко от присъстващите. Когато главният участник тръгва към мястото, другите по указанията на Полк започват да викат гръмогласно неговите негативни мисли: „Не си достатъчно добър“, „Ще се провалиш“, „Кой ще те вземе?“. Клиентът първоначално е объркан и смутен. Полк го попита – „Е, какво ще правиш сега?“ „Ще спориш ли с тях, ще ги убеждаваш ли, че не са прави?“, „Ще ги чакаш ли да спрат да викат, за да се представиш?“ Това е безсмислено – задачата на „гласовете“ е само да подвикват посланията си и да не престават да го правят. И накрая човекът просто отива на местоназначението си и се представя. Просто го прави. Демонстрацията онагледява драматично централния принцип на ТПА: можем да вървим към ценностите си, докато мислите и чувствата ни са редом с нас каквито и да са. Те не трябва първо да изчезнат, за да можем да действаме. Тук се онагледява и процесът на когнитивното отделяне – мислите са си просто мисли; не е необходимо, нито плодотворно да спорим с тях, да се аргументираме, да доказваме нещо логически – това е само спиране по пътя и загуба на енергия в безсмислени дейности: този с когото спорим не е „някой“, а просто спонтанен продукт на собственият ни ум. (Подобна демонстрация е действително много въздействаща, но бих бил изключително внимателен спрямо какъв тип клиент и на какъв етап да се приложи; иначе сравнително лесно би могла да се адаптира и към индивидуална работа с например звукозапис на негативните мисли.)
Изследванията потвърждават, че именно тази способност да се действа в присъствието на дискомфорт е ключов механизъм на промяна. Проучването на Чароки и колеги (2010), което вече споменахме установява, че увеличаването на ценностно ориентираните поведения предшества намаляването на страданието, а не обратното. Това означава, че терапевтичната стратегия трябва да бъде насочена към активиране на ценностното действие, а не към изчакване симптомите да отшумят, преди да се предприеме нещо значимо. Не бива да чакаме да заживеем живота си „един ден някога“, когато проблемите са вече решени, защото рискуваме да се окаже, че никога не сме живели.
Клинична илюстрация на тази динамика е работата с клиенти, изпитващи хронична болка или физически ограничения. Изследванията на ТПА при хронична болка (Vowles et al., 2017) показват, че приемането на болката и ориентирането към ценностите в нейното присъствие, подобряват качеството на живот дори без намаляване на интензитета на болката. Клиент, прикован към леглото от болка, може да открие, че малка стъпка в посока на ценена дейност, дори символична, променя преживяването на болката от затвор в контекст, в който животът продължава.
Експозицията с превенция на реакцията е безспорно доказано ефективен подход при ОКР и фобии. Голямата част от тези, които преминат през всички 16-20 сесии преодоляват успешно проблема. Но не всички го правят. Средно имаме около 14-15%, които не завършват програмата (Ong et al., 2016) и неизвестно колко, които никога не я започват. Въпросът за тях е: защо да правя всичко това?! Защо да се подлагам на целият този дискомфорт и страдание?! Рамката на ТПА предлага разчупването на тази нагласа с „издърпването“ през дискомфорта в посока на ценностите, в името на това, за което си струва да се преодолее съпътстващото страдание.
Ценностите и мотивацията за терапевтична работа
Ценностите са мотивационният двигател, който дава смисъл на трудната работа. Терапията на приемане и ангажираност не обещава лесен път. Тя предлага смислен път.
Когато клиентът открие защо би си струвало да понесе дискомфорта на терапевтичната работа, неговата мотивация се пренасочва. Вместо да работи срещу симптомите, той работи за нещо ценно. Вместо да избягва болката, той я понася в служба на онова, което му е важно. Тази промяна в ориентацията е терапевтична сама по себе си.
Уилсън и Мурел (2004) описват ценностите като „жизнения контекст“, в който терапевтичната работа придобива смисъл. Без този контекст техниките на ТПА рискуват да се превърнат в поредния набор от упражнения за управление на симптоми. С него те стават инструменти за освобождаване на живота.
Практически погледнато, терапевтът може да използва ценностите като котва в моменти на терапевтичен застой или съпротива. Въпросът „Какво ви говори тази трудност за онова, което е важно за вас?“ или „Ако преодолеете тази пречка, в посока на какво ще се движите?“ може да върне разговора от управление на симптоми към ценностно ориентирана перспектива.
Ценностите в контекста на смъртността и крайността
Работата с ценностите в ТПА неизбежно докосва темата за крайността. Упражнението с погребението, което описахме по-горе, използва осъзнаването на смъртността като инструмент за изясняване на ценностите. Тази връзка между смъртността и смисъла е вкоренена в екзистенциалната традиция на психологията. Виктор Франкъл, чийто опит в нацистките концентрационни лагери го довежда до разработването на логотерапията, наблюдава как хората с ясен смисъл и ценности в живота, издържат несравнимо по-добре на крайните условия на лагерния живот (Frankl, 1959/1992). Това наблюдение е в основата на идеята, че ценностите не са луксозна добавка към живота, а негова структурна опора.
В ТПА осъзнаването на крайността се използва за изясняване на приоритетите. Когато клиент осъзнае, че времето е ограничено, въпросът „Как искам да прекарам това ограничено време?“ придобива острота. Живеем така, сякаш ще живеем вечно, и тази илюзия ни позволява да отлагаме ценностното живеене за „по-подходящ момент“, който никога не идва. Осъзнаването на крайността не е повод за отчаяние, а покана за действие. Друга метафора, често използвана в ТПА е тази за „мъртвеца“. Когато определяме дадени цели в терапията, условието е те да водят до състояние, което надвишава способностите на мъртвец. Например ако човек посочи като терапевтична цел „да не изпитва тревожност“, или „да няма фобия“, трябва да направим проверка по критерия на мъртвеца – мъртвецът не се тревожи, нито има фобия, не се гневи, няма паник атаки и т.н. Той се справя отлично и следователно подобни цели не издържат „теста“. Валидна цел би било „да кандидатствам за работа въпреки тревожността“, или пък „да говоря пред хора, дори когато съм притеснен“ – с изпълнението на които мъртвецът не би могъл да се справи.
Предизвикателства в работата с ценности
Работата с ценности в терапевтичния процес не е лишена от предизвикателства. Едно от най-честите е объркването между ценности и резултати. Клиент може да заяви, че неговата ценност е „да бъде щастлив“ или „да не се тревожи“. Тези формулировки описват желани емоционални състояния, а не ценности в смисъла на ТПА. Терапевтичната работа включва изследване на въпроса: „Ако бяхте щастлив, какво бихте правили? Как би изглеждал животът ви?“ Отговорите на тези въпроси обикновено разкриват истинските ценности.
Друго предизвикателство е конфликтът между ценности. Клиентите нерядко изпитват напрежение между различни ценности: кариерата и семейството, личната свобода и ангажираността към другите, автентичността и принадлежността. ТПА не предлага йерархия на ценностите и не претендира, че конфликтите между тях могат да бъдат напълно разрешени. Вместо това тя помага на клиента да прави съзнателни избори, осъзнавайки необходимостта на компромисите, и да поема отговорност за тях.
Трето предизвикателство е работата с клиенти, чиито ценности са дълбоко потиснати от хронично избягване или от тежки психологически травми. При тези клиенти директното изследване на ценностите може да предизвика интензивен дистрес. Това изисква постепенен подход: първо изграждане на достатъчно психологическа гъвкавост чрез работа с приемането и когнитивното отделяне, и едва след това по-директно изследване на ценностите. Образно казано, преди да се отвори прозорецът към ценностите, е необходимо да се укрепи подът, върху който клиентът стои.
Какво ако се окаже, че ценностите които сам си определя един клиент са деструктивни, девиантни, или патологични. В такъв случай би било удачно за начало да се насочим към други от шестте процеса, формиращи психологическата гъвкавост поне на този етап. На практика обаче, много рядко или почти никога ще се сблъскате с нещо подобно. Дори когато първоначално се заявяват на пръв поглед деструктивни „ценности“, ако продължавате да дълбаете с „какво искате всъщност“, или сходен подход (но никога не приписвайте ценности, никога не насочвайте сами, никога не се опитвайте да тълкувате вие самите) – обикновено винаги излиза нещо под повърхността. Например клиент, който свободно заяви „Искам да причинявам възможно най-много болка на всички. Искам да ги боли. Искам да агонизират.“, всъщност стигна, схематично описано, до: „За да видят какъв е животът всъщност“ – „Защото не знаят какъв е“ – „Аз знам“ – значи „За да видят не какъв е животът, а какъв е моят живот“ – „Защото така ще престанат да ме мразят, а ще изпитат съчувствие, разбиране и близост“ – „Близост“. (Впрочем реално животът на този човек беше много далеч от някаква ужасна преизподня, в каквато всъщност го превръщаха неговите собствени мисли, тревоги и интерпретации.) За разлика от това по-често е възможно да срещнете наистина рудиментарни, инфантилни форми на ценности, които са били задушени от насочване към непосредствени, прости цели без посока. В този случай отново – поставете основите първо с други процеси преди да се върнете към ценностите.
Ценностите в Терапията на приемане и ангажираност са фундаментален отговор на въпроса защо си струва да се живее пълноценно, дори когато животът е труден. Изследванията потвърждават, че ценностно ориентираното живеене е свързано с по- добро психологическо благополучие, по-голяма устойчивост пред трудностите и по-висока жизненост. Инструменти като VLQ предоставят стандартизиран начин за оценка на ценностното живеене и за проследяване на промените в хода на терапията. Упражненията за изследване на ценностите предлагат разнообразни пътища към автентичния вътрешен компас на клиента.
Терапевтичната работа с ценности изисква от терапевта не само технически умения, но и готовност да се докосне до дълбоките въпроси на смисъла, крайността и автентичността. Тя изисква да се помогне на клиента да се изправи пред онова, което е наистина важно за него всъщност, и да поеме отговорността да живее в съответствие с него.
В крайна сметка работата с ценности в ТПА е работа с онова, което прави живота достоен за живеене.
A-Tjak, J. G. L., Davis, M. L., Morina, N., Powers, M. B., Smits, J. A. J., & Emmelkamp, P. M. G. (2015). A meta-analysis of the efficacy of acceptance and commitment therapy for clinically relevant mental and physical health problems. Psychotherapy and Psychosomatics, 84(1), 30–36. https://doi.org/10.1159/000365764
Barrett, K., O'Connor, M., & McHugh, L. A. (2019). A systematic review of values-based psychometric tools within acceptance and commitment therapy (ACT). The Psychological Record, 69 , 457–485. https://doi.org/10.1007/ s40732-019-00352-7
Ciarrochi, J., Bilich, L., & Godsell, C. (2010). Psychological flexibility as a mechanism of change in acceptance and commitment therapy. In R. Baer (Ed.), Assessing mindfulness and acceptance processes in clients (pp. 51–75). New Harbinger.
Frankl, V. E. (1992). Man's search for meaning (I. Lasch, Trans.). Buccaneer Books. (Оригинал публикуван 1959)
Gloster, A. T., Walder, N., Levin, M. E., Twohig, M. P., & Karekla, M. (2020). The empirical status of acceptance and commitment therapy: A review of meta-analyses. Journal of Contextual Behavioral Science, 18 , 181–192. https://doi.org/ 10.1016/j.jcbs.2020.09.009
Hayes, S. C. (2020). A liberated mind: How to pivot toward what matters. Avery/Penguin Random House.
Hayes, S. C., Barnes-Holmes, D., & Roche, B. (Eds.). (2001). Relational frame theory: A post-Skinnerian account of human language and cognition. Plenum Press.
Hayes, S. C., Luoma, J. B., Bond, F. W., Masuda, A., & Lillis, J. (2006). Acceptance and commitment therapy: Model, processes and outcomes. Behaviour Research and Therapy, 44(1), 1–25. https://doi.org/10.1016/j.brat.2005.06.006
Hayes, S. C., Strosahl, K. D., & Wilson, K. G. (1999). Acceptance and commitment therapy: An experiential approach to behavior change. Guilford Press.
Ong CW, Clyde JW, Bluett EJ, Levin ME, Twohig MP. Dropout rates in exposure with response prevention for obsessive-compulsive disorder: What do the data really say? J Anxiety Disord. 2016 May;40:8-17. doi: 10.1016/j.janxdis.2016.03.006. Epub 2016 Mar 18. PMID: 27061971.
Reilly, E. D., Ritzert, T. R., Scoglio, A. A. J., Mote, J., Fukuda, S. D., Ahern, M. E., & Kelly, M. M. (2019). A systematic review of values measures in acceptance and commitment therapy research. Journal of Contextual Behavioral Science, 12, 290–304. https://doi.org/10.1016/j.jcbs.2018.10.004
VanBuskirk, K., West, L., Malcarne, V., et al. (2012). Confirmatory factor analysis of the Valued Living Questionnaire in a Black American sample: Implications for cognitive research and practice. Cognitive Therapy and Research, 36 , 796–805. https://doi.org/10.1007/s10608-011-9405-8
Vowles, K. E., Witkiewitz, K., Levell, J., Sowden, G., & Ashworth, J. (2017). Are reductions in pain intensity and pain-related distress necessary? An analysis of within-treatment change trajectories in relation to improved functioning following interdisciplinary acceptance and commitment therapy for adults with chronic pain. Journal of Consulting and Clinical Psychology, 85(2), 87–98. https://doi.org/10.1037/ccp0000166
Wilson, K. G., & Murrell, A. R. (2004). Values work in acceptance and commitment therapy: Setting a course for behavioral treatment. In S. C. Hayes, V. M. Follette, & M. M. Linehan (Eds.), Mindfulness and acceptance: Expanding the cognitive behavioral tradition (pp. 120–151). Guilford Press.
Wilson, K. G., Sandoz, E. K., Kitchens, J., & Roberts, M. E. (2010). The Valued Living Questionnaire: Defining and measuring valued action within a behavioral framework. The Psychological Record, 60, 249–272. https://doi.org/10.1007/ BF03395706