Изследователи от Университета на Южна Калифорния (USC) поставиха началото на проект, който определят като най-мащабното изследване с функционален магнитнорезонансен образен метод (fMRI), провеждано досега в областта на психиатрията (Sheehan, 2026).
Международната инициатива за хармонизиране на функционалните магнитнорезонансни изследвания в психиатрията (Global Initiative for Harmonized Functional MRI in Psychiatry) ще анализира над 94 000 мозъчни сканирания, събрани в 257 изследователски центъра в 27 държави. Участниците са на възраст от 4 до 95 години.
Проектът обхваща осем психични и невроразвитийни разстройства:
- Шизофрения.
- Биполярно разстройство.
- Голямо депресивно разстройство.
- Посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
- Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
- Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).
- Разстройство от аутистичния спектър.
- Анорексия нервоза.
Какво представлява този проект
Проектът е финансиран за петгодишен период от Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) с безвъзмездна помощ в размер на 3,2 милиона долара. Ръководи се от Института за невроизобразяване и информатика „Марк и Мери Стивънс“ към Медицинското училище „Кек“ на Университета на Южна Калифорния (Sheehan, 2026).
Основната идея е отдавна необходима. Досега всяко психично разстройство в голяма степен е било изследвано самостоятелно, чрез различни магнитнорезонансни апарати, различен софтуер и различни методологични решения при анализа на данните. Поради това резултат, установен при аутизма, и резултат, получен при шизофренията, биха могли да изглеждат различни по чисто технически, а не по биологични причини. Новият проект обединява осем международни изследователски групи – по една за всяко разстройство, които ще обработват своите функционални магнитнорезонансни данни в състояние на покой чрез единна стандартизирана процедура.
Функционалният магнитен резонанс в състояние на покой (resting-state fMRI) регистрира мозъчната активност, докато човек лежи спокойно в скенера. Методът проследява малки колебания в сигнала, свързан с кислородното насищане на кръвта, които съпътстват активността на различни мозъчни области. Когато сигналите от две области се променят синхронно, изследователите приемат, че между тях съществува функционална свързаност, подобно на музиканти в оркестър, които следват един и същ ритъм. Чрез общата методология екипът ще се опита да отговори едновременно на два въпроса:
Кои модели на мозъчна активност са общи за различните разстройства и кои са специфични за определена диагноза?
Предишни генетични изследвания предполагат, че разглежданите състояния могат да бъдат групирани в три по-широки категории:
- Афективни и психотични разстройства.
- Разстройства на невроразвитието.
- Компулсивни разстройства.
Изследователите ще проверят дали функционалната организация на мозъка показва сходно групиране.
Те ще проучат също как медикаменти като литий и антипсихотични средства са свързани с различията в мозъчната свързаност и дали един ден измерими мозъчни характеристики биха могли да помогнат при клиничните изпитвания на лекарства, като покажат дали дадено лечение има ефект. Учените изрично уточняват, че всички подобни показатели ще трябва да преминат през допълнителни изследвания и валидиране, преди да могат да се използват при поставянето на диагноза или избора на лечение.
Психиатрията има фундаментален проблем с измерването.
Диагнозите до голяма степен се поставят въз основа на това, което човек съобщава за собствените си преживявания, и на това, как клиницистът ги интерпретира, а не чрез физиологично изследване или мозъчно сканиране.
Този подход има съществени предимства. Той поставя човека, неговата житейска история и преживяното страдание в центъра на диагностичния и терапевтичния процес.
Но има и своята цена. Двама души с една и съща диагноза могат да имат съществено различна мозъчна организация, напълно различен житейски опит и коренно различен отговор към едно и също лекарство. Обратно, двама души с различни диагнози могат да споделят тревожност, нарушения на съня, проблеми с вниманието и история на психична травма. Единна карта на мозъчната функционална организация не може сама по себе си да реши този проблем. Но би могла да пренасочи фокуса към това коя мозъчна мрежа функционира различно при този конкретен човек и може ли тази особеност да предскаже кое лечение ще му помогне.
Това е обещанието на прецизната психиатрия – лечение, насочвано не само от симптомите, но и от индивидуалните биологични характеристики.
Мащабът на изследването е важен по една съвсем конкретна причина. Разликите в мозъчната активност, свързани с психични разстройства, често са фини и трудно откриваеми. Малките изследвания нерядко установяват закономерности, които впоследствие не се възпроизвеждат в нови извадки. Когато десетки хиляди мозъчни сканирания се обработват по един и същ начин, вероятността да бъдат установени действително устойчиви закономерности се увеличава. Това създава и по-добри условия за използване на методи на изкуствения интелект, които изискват големи обеми данни, за да откриват надеждни зависимости. Големият размер на извадката не гарантира научна достоверност, както ще стане ясно по-нататък, но представлява необходима стъпка за научна област, в която твърде дълго много изследвания са разполагали с недостатъчна статистическа мощност.
Нашите диагностични категории са създадени заради практическите потребности на клиничната медицина, за улесняване на комуникацията, научните изследвания и достъпа до лечение.
Те не са открити в мозъка по начина, по който анатомията открива и описва органите в човешкото тяло.
Ако една обща карта на мозъчната функционална организация покаже, че мозъкът не следва рамките на нашите диагностични категории, какво трябва да направим с тези категории?
Да предположим, че според моделите на мозъчна активност човек с депресия и човек с шизофрения попадат в една и съща група, докато двама души с диагноза депресия се оказват в различни групи. Това не би означавало, че някой от тях лъже или че страданието му е нереално. Би означавало, че диагностичната ни карта е била създадена с различна цел от описването на биологичните механизми, които днес се опитваме да обясним чрез нея. А това повдига въпрос, пред който психиатрията дълго време е избягвала да се изправи:
Лекуваме ли отделни заболявания, или лекуваме модели на нарушено функциониране на мозъчните мрежи, които преминават отвъд границите на традиционните диагнози?
Три неудобни въпроса
Първо: новата карта може да създаде нови форми на стигматизация
Ако определен модел на мозъчна активност започне да се използва като кратък показател за риск, тежест на заболяването или резистентност към лечение, той може да се превърне в характеристика, която преследва човека по начини, непознати при обикновеното описание на симптомите. Диагноза като „депресия“ може да бъде обсъждана, преразглеждана и преосмисляна в контекста на индивидуалния живот. Но един невробиологичен маркер може да създава впечатление за нещо неизменно.
И то дори когато мозъкът притежава пластичност и когато въпросният маркер представлява само статистическа закономерност, установена в група хора, а не окончателна присъда за отделния индивид.
Второ: прогностичният биомаркер може да се използва както за помощ, така и за ограничаване на достъпа до лечение
Показател, способен да предскаже кой пациент вероятно ще се повлияе от определено лекарство, би могъл да спести месеци на проби, грешки и ненужно страдание. Но същият показател, използван в различна институционална система, би могъл да послужи за отказ на лечение, за приоритизиране на едни пациенти пред други или за разпределяне на деца в рискови категории, още преди те да са имали възможност да преминат през естествения процес на собственото си развитие.
Кой определя праговите стойности? Кой има право да вижда резултата? Кой може да оспори заключението? Това не са второстепенни технически подробности. Това е етичното ядро на проекта.
Трето: хармонизирането на методите решава един проблем, но не решава всички
Единната процедура за анализ намалява различията, породени от избора на софтуер и аналитични методи.
Но не премахва автоматично различията, свързани с използваните скенери, възрастта, медикаментозното лечение, съня, движенията по време на сканирането или културните и езиковите особености, които влияят върху начина, по който хората описват симптомите си.
Изкуственият интелект също може да открива закономерности, които изглеждат убедителни в един набор от данни, но се оказват ненадеждни при проверка върху нова извадка.
Дори най-мащабното изследване в дадена научна област продължава да се нуждае от независимо възпроизвеждане на резултатите, от проверка върху данни, които моделът никога не е използвал при обучението си, и от доказателства, че даден биомаркер действително предсказва клиничен резултат. Не е достатъчно той просто да показва статистическа корелация с особености в мозъчното сканиране.
Три възможности, които заслужават внимание
1. Ще съвпаднат ли функционалните мозъчни групи с предполагаемите генетични категории?
Ще потвърди ли изследването разграничението между афективни и психотични разстройства, разстройства на невроразвитието и компулсивни разстройства?
Или мозъчната функционална организация ще очертае съвсем различно групиране?
Съвпадението би укрепило хипотезата за споделени биологични механизми. Но разминаването би било също толкова информативно, а вероятно и още по-интересно.
2. Ще успеят ли учените да разграничат ефектите на лекарствата от ефектите на самото разстройство?
Литият и антипсихотичните медикаменти могат да променят функционалната свързаност на мозъка.
Ако определен модел на мозъчна активност престане да бъде статистически значим след отчитане на медикаментозното лечение, това би могло да означава, че наблюдаваният ефект е свързан с лекарството, а не със самото заболяване.
Това е съществено за всяко твърдение относно биологичните механизми на психичните разстройства.
3. Ще издържи ли някой биомаркер прехода от групови различия към индивидуална прогноза?
Закономерност, която е статистически валидна средно за 10 000 души, може да се окаже напълно безполезна, или дори подвеждаща за конкретния човек, който стои пред клинициста.
Следете за изследвания, които проверяват даден биомаркер върху нови участници, в различни клинични центрове и спрямо предварително определен клиничен резултат.
Едва след подобни проверки може обосновано да се обсъжда приложението му в медицинската практика.
Трябва да приветстваме създаването на тази нова карта, но да не очакваме тя да пренапише психиатрията за една нощ.
Една разумна позиция би изглеждала по следния начин.
Да използваме общата методология като научен инструмент, чрез който да установяваме кои нарушения във функционирането на мозъчните мрежи се срещат при различни разстройства, кои са специфични за отделни състояния и кои могат да предскажат терапевтичния отговор. Да запазим симптомите, житейската история и личните цели на човека в центъра на медицинската грижа. Защото мозъчното сканиране не може да ни каже какво човек цени, от какво се страхува или на какво се надява.
Да защитаваме невроизобразителните данни като чувствителна здравна информация, с ясни правила за това кой има право да ги използва и с каква цел. И да изискваме независимо потвърждение на резултатите, преди определен модел на мозъчна активност да бъде превърнат в диагностичен тест.
Съгласието между научна общност от над 2500 изследователи в консорциума ENIGMA и осем групи, изучаващи различни разстройства, които досега са работили относително самостоятелно, да измерват и анализират мозъчната активност по един и същ начин, в достатъчно голям мащаб, така че дори погрешните хипотези да могат да бъдат опровергавани по научно информативен начин, може да се окаже истинският пробив.
Ако мозъкът отказва да се впише в старата ни карта, трябва да бъдем готови да преначертаем картата. Внимателно. И с участието на хората, чиито мозъци се опитваме да картографираме.
Sheehan, S. T. (22 октомври 2026 г.). Global team launches largest-ever study of brain function across eight mental illnesses. Keck School of Medicine, University of Southern California.https://keck.usc.edu/news/global-team-launches-largest-ever-study-of-brain-function-across-eight-mental-illnesses/
