Ново изследване показва, че зад една и съща диагноза вероятно стоят няколко различни модела на мозъчна активност. Резултатите дават възможност за поставяне на основа за диференциране на индивидуалните различия при депресията и съответно на възможностите за по-прецизно лечение.
Депресията обикновено се разглежда като едно определено психично разстройство, разпознаваемо посредством набор от характерни симптоми като потиснатост, загуба на интерес и удоволствие от активности които преди са носили такива, субективно преживяване на умора, нарушения на съня и затруднения с концентрацията. Клиничната практика обаче отдавна показва, че формите на изява и протичане на депресията могат да бъдат изключително разнообразни при различните хора. Докато един изпитва силна тревожност и е неспособен да се откъсне от негативни мисли, при друг преобладава усещането за емоционална празнота, последствия от преживяна травма или затруднения при опит за дори елементарна активност.
Оказва се, че тези различия вероятно имат реално отражение в начина, по който функционира мозъкът.
Изследване на учени от Университета в Хелзинки установява пет различни профила на мозъчна активност при хора, диагностицирани с голямо депресивно разстройство. Резултатите са публикувани в научното списание Nature Mental Health през октомври 2026 г., и показват, че в рамките на една и съща психиатрична диагноза са налице съществени различия във взаимодействието между различните мозъчни области.
Възможно ли е депресията, която днес диагностицираме като едно разстройство, всъщност да обединява няколко различни невробиологични състояния?
За да потърсят отговор, изследователите анализират мозъчната активност на 263 души с голямо депресивно разстройство и 75 участници без депресия като контролна група. Използвана е магнитоенцефалография, която позволява да бъдат регистрирани магнитните полета, възникващи в резултат на електрическата активност на нервните клетки. Предимството на този метод е възможността мозъчната активност да бъде проследявана времево с точност до милисекунди. Това позволява да се изследва как различните мозъчни области синхронизират дейността си и съучастват в изграждането на функционални мрежи. Тази функционална свързаност позволява да бъдат установени и съответните различия. При някои участници взаимодействието между дадени мозъчни области е атипично силно, докато при други напротив – се регистрира значително отслабена свързаност между същите региони. Различия се наблюдават в честотите, с които се осъществява синхронизацията.
Според Сату Палва, директор на Центъра по невронауки към Университета в Хелзинки, най-същественият факт е, че в рамките на една и съща диагноза се откриват противоположни модели на мозъчно функциониране.
Това дава възможност за обяснение и защо досегашните невробиологични изследвания на депресията понякога стигат до противоречиви заключения. Ако в конкретно проучване участват хора с различни мозъчни профили, получените резултати логично биха могли да бъдат различни в зависимост от преобладаващите представители в тази изследвана група.
Анализът на финландските учени очертава пет профила, всеки от които се характеризира със специфични особености на мозъчната свързаност и конкретни клинични прояви.
При първия профил се наблюдава силна функционална свързаност, съчетана с по-тежки депресивни и тревожни симптоми, затруднения във всекидневното функциониране и по-силно изразена склонност към руминация (човек многократно се връща към тревожни мисли, болезнени преживявания или негативни оценки, без непременно да достига до решение на проблема – когнитивен цикъл, свързан с поддържането и задълбочаването на депресивната симптоматика).
Вторият профил се отличава с по-слаба функционална свързаност между мозъчните области и сравнително по-лека депресивна симптоматика.
При третия учените установяват значително отслабена свързаност в обширни части от мозъка, като сред участниците в тази група се открояват по-силно симптомите на посттравматичен стрес.
Четвъртият профил е сложен, като съчетава засилената свързаност в едни мозъчни области с отслабена в други. При него се наблюдава по-тежка депресия, по-сериозни проблеми с употребата на психоактивни вещества и по-ниска степен на субективно благополучие.
Петият профил се характеризира с най-силната функционална свързаност сред всички идентифицирани групи. При тези участници проблемите, свързани с психоактивни вещества са най-отчетливи, докато симптомите на посттравматичен стрес са относително по-слабо изразени.
Различията между петте групи не се свеждат единствено до по-силната или по-слаба мозъчна активност. Те включват и специфични модели на взаимодействие между различните мозъчни области. Освен това всички установени профили се отличават от тези на участниците без депресия.
Тези резултати подкрепят извода, че депресията е хетерогенно разстройство, при което сходни психологически и поведенчески прояви могат да бъдат свързани с различни особености в организацията на мозъчните мрежи.
Изследването показва връзката между определени модели на функционална свързаност и клиничните характеристики на участниците, но няма как да установи дали тези мозъчни особености са причината за депресията, дали са нейна последица или представляват отражение на други съпътстващи процеси. Не бива също така петте профила да се възприемат като пет различни заболявания или пет нови диагностични категории. Засега това са групи, идентифицирани чрез анализ на мозъчната активност, чиято устойчивост и клинична приложимост тепърва предстои да бъдат проверени в бъдещи изследвания.
Въпреки това откритието има съществено значение за бъдещето на психиатричната диагностика и лечение.
Една от основните трудности при лечението на депресията е, че хора със сходна симптоматика могат да реагират по напълно различен начин на едни и същи терапевтични подходи. При някои от тях определен антидепресант или психотерапевтичен метод води до значително подобрение, докато при други ефектът е слаб или дори контрапродуктивен и се налага промяна на лечението. За момента изборът на терапия се основава на клиничната оценка, историята на заболяването, предпочитанията на пациента и отговора на предходни интервенции. Наличието на надеждни невробиологични показатели създава възможност за в бъдеще да предостави допълнителна информация и да подпомогне персонализацията на терапията към конкретният човек.
Изследователите разглеждат това като една от дългосрочните перспективи на своите резултати. Ако се установи, че дадени мозъчни профили са свързани с по-добър отговор на конкретно лечение, би могла да се намали необходимостта от времеемко изпробване на различни терапевтични стратегии. Засега такова приложение остава отвъд възможностите на клиничната практика. Както подчертава Сату Палва, все още не сме достигнали етапа, на който измерването на мозъчната активност може да бъде използвано за надежден избор на най-подходящото лечение.
Откритието насочва вниманието и към ограниченията на универсалисткият подход към депресията и към необходимостта индивидуалните различия да бъдат отчетени както в научните изследвания, така и в директната клинична работа.
Резултатите не противопоставят биологичното обяснение на депресията на психологическото и социалното. Те показват колко е важно различните равнища на разбиране да бъдат разглеждани заедно. Мозъчната активност е един аспект от сложното взаимодействие между биологичните процеси, емоционалните преживявания, личната история и контекста, в който човек живее. Предстои да се установи дали установените профили остават относително постоянни във времето, дали се изменят с тежестта на симптоматиката и дали могат да предсказват развоя на състоянието и отговора на лечението. Отговорите на тези въпроси ще определят доколко откритието ще придобие пряко значение за психиатричната практика.
Засега изследването ни предлага промяна в перспективата. Вместо да търсим един характерен модел, присъщ на всички хора с депресия, значение придобива способността да познаваме различията и това което ги обединява. Една и съща диагноза може да бъде отправна точка към множество индивидуални невробиологични и психологически особености. А тяхното диференцирано изследване би могло постепенно да приближи психиатрията към лечение, което е съобразено и с конкретния човек.
Liu, W. et al. (2026). Magnetoencephalography oscillation-based functional connectivity identifies clinically relevant depression phenotypes. Nature Mental Health, 4, 1534. DOI: 10.1038/s44220-026-00723-4.
