„Азът […] е едновременно действащият и продуктът на действието; действащото и онова, което се поражда чрез дейността; действието и делото са едно и също.“
Йохан Готлиб Фихте, Основа на целокупното наукоучение (1794), §1
В „По-добър резултат, по-ниска способност“ разгледахме един от аспектите от инвазията на генеративния изкуствен интелект. Технологията би могла да подобри качеството на изпълняваните задачи, като едновременно с това намалява необходимостта човек сам да извършва умствените операции, чрез които.. се изграждат и поддържат неговите собствени способности. По-добре написаното есе не означава по-добре развито мислене, както и по-високата оценка на домашната работа не е доказателство за по-добро усвояване на знанията. Какво се случва, когато технологията започне да замества изпълнението на определени задачи, и заедно с това самата опитност, посредством която човек развива психологическите си способности?
Публикуван на 28 август 2026 г. в Perspectives on Psychological Science, теоретичният анализ на Ан Махьо и Чели Маес (Maheux & Maes, 2026) предлага именно разширяване на проблема. Изследователките разглеждат генеративния ИИ през перспективата на психологията на развитието и поставят под въпрос не само последиците от автоматизирането на познавателната дейност, но и неговото потенциално влияние върху социалното и емоционалното съзряване, изграждането на идентичност и придобиването на автономност през юношеството.
Развитието изисква преживявания
Юношеството е период на интензивни промени, през който постепенно се изграждат различни способности. Младият човек се учи да изгражда и поддържа отношения, да регулира емоциите си, да отстоява собствената си позиция, да взема решения и да понася последиците от тях. Започва да изгражда относително устойчива представа за това кой е, какво може, какви са основните ценности за самия него и какво придава смисъл на живота му. Тези процеси не протичат посредством чисто интелектуално натрупване на знания. Те зависят от активното участие в ситуации, които често са трудни, непредвидими и емоционално интензивни. Развитието на самостоятелност изисква възможност за самостоятелно действие. Емоционалната регулация се усъвършенства чрез усвояване на начини за справяне с реално преживявани неприятни преживявания. Социалните умения се формират във динамичните взаимоотношения, в които другите хора имат свои собствени потребности, желания и граници.
Авторките обръщат внимание на една специфична особеност на генеративния ИИ. За разлика от предходните технологии, той предоставя не само информация или механична помощ, но и готови решения, персонализирани съвети, емоционална подкрепа, симулирана близост и привидно разбиране. Системата е достъпна практически непрекъснато, приспособява отговорите си към потребителя и често поддържа утвърждаващ, съгласяващ се и подкрепящ стил на общуване.
Това радикално променя условията, при които подрастващият се учи да се справя със света.
Готовият отговор заличава необходимостта ученикът сам да изгради аргумент, а безапелационното приемане намалява необходимостта да упражнява собствените си умения за емоционална саморегулация. Както автоматично изготвеното есе е способно да замести процеса на изграждане на мисълта, така и общуването с постоянно отзивчив и приспособяващ се събеседник е способно да замести усилието, необходимо за изграждането на взаимни човешки отношения.
Емоционалното облекчение и способността за справяне не са едно и също нещо
Един от проблемите, разгледани от Махьо и Маес, засяга емоционалната регулация. Генеративният ИИ може да предложи незабавно успокоение, когато подрастващият изпитва тревожност, самота, гняв или разочарование. Той може да спомогне за назоваването на чувствата, за преразглеждането на определена ситуация или за намирането на подходящи стратегии за справяне. Подобни възможности действително съдържат известен положителен потенциал. Особено за млади хора, които се боят от осъждане или нямат лесен достъп до подкрепа, общуването с чатбот би могло, и то единствено за известно време, да предложи буферна зона за изразяване на преживяванията, за които иначе трудно биха говорили, преди да го направят действително.
Но краткосрочното облекчение не е равнозначно на дългосрочно развитие.
Ако човек привикне всяко неприятно преживяване да бъде незабавно облекчавано отвън, възниква въпросът дали ще развие способност да понася несигурност, фрустрация и емоционален дискомфорт. Проблемът не е в получаването на подкрепа, а във възможността подкрепата систематично да замества придобиването на собствени, вътрешни регулаторни умения.
Авторките свързват този риск с развитието на толерантност към психологическия дистрес и способността за разпознаване, разграничаване и регулиране на емоциите. Емоционалната регулация не се свежда до премахване на неприятно чувство. Тя включва и постепенното развитие на способността човек да остава в контакт с преживяването, да го разбира и да избира как да действа. Тук възниква същото явление, което наблюдаваме при когнитивната автоматизация. Външната помощ може да подобри непосредственото състояние, без да подобри самата способност за самостоятелно справяне в бъдеще.
Може ли изкуствената близост да замести развитието на социалната взаимност?
Още по-специфичен е въпросът за отношенията с изкуствени събеседници. Социалното развитие през юношеството включва постепенно усвояване на сложни форми на взаимност. Младежите се учат да разбират чуждата гледна точка, да приемат различия, да приемат отказ, да се съобразяват с потребностите на другите и да поддържат отношения дори когато те не отговарят изцяло на собствените им очаквания. Чатботът убедително симулира заинтересованост, търпение и съпричастност. Той не изпитва умора или разочарование като реалното човешко същество, няма свои собствени социални потребности и не поставя симетрични изисквания за взаимност, сравними с тези в реалните отношения. Неговият стил може да бъде настроен така, че да поддържа усещането за приемане и близост.
Усещането за близост и придобиването на способност за човешка близост не са идентични.
Ако отношенията с изкуствения събеседник постепенно се превърнат в предпочитана алтернатива на човешките отношения, понеже са безкрайно по-предвидими, по-удобни, по-безопасни и много по-малко фрустриращи, младият човек започва да губи възможността за изграждане на уменията, които реалната социална взаимност изисква. Съществува риск продължителното общуване със система, която преимуществено потвърждава и подкрепя потребителя, да формира нереалистични очаквания спрямо поведението на реалните хора.
Махьо и Маес разглеждат тези възможности като хипотези, а не като вече установени последствия. Ефектите вероятно ще зависят както от характеристиките на конкретната система, така и от възрастта, социалната среда и индивидуалната уязвимост на потребителя.
Представата за себе си
Авторките разширяват перспективата с въпросите за формирането на идентичността и автономността.
Успешното справяне с трудни задачи има значение, което далеч надхвърля непосредствения резултат. Чрез него човек придобива не само конкретно умение, но и основанията да вярва, че е способен да действа ефективно, да преодолява препятствия и да оказва влияние върху собствения си живот. Преживяването за компетентност е тясно свързано с формирането на лична автономност, ефикасност и усещане за смислен принос.
Когато генеративният ИИ изпълнява все по-голяма част от интелектуалните и творческите задачи, се променя не само начинът, по който се постига резултатът. Променя се отношението на подрастващия към неговите собствените способности. Авторките посочват изследвания, при които използването на академични чатботове е съпроводено с по-ниска увереност на учениците в собствените им способности при последващо изпълнение без технологична помощ. В други случаи лекотата на изпълнение може да създаде нереалистична, преувеличена представа за действително усвоените знания. Така възникват два различни риска. Човек може да надценява способностите си, защото не различава собственото постижение от приноса на системата, или да започне да подценява възможностите си, защото все по-рядко има основания да преживява успеха като резултат от собствено усилие.
Тези процеси придобиват съществено значение през юношеството, когато представата за себе си все още е в процес на формиране. Когато младият човек все по-често вижда как технологията пише, разсъждава, планира, създава и предлага решения вместо него, неизбежно възникват въпросите за неговата собствена компетентност, ценност и място в света. Как изобщо се изгражда усещането за личен смисъл и принос в среда, в която все по-голям обем от дейности, доскоро тясно свързвани с човешката компетентност, могат да бъдат автоматизирани? Това е концептуален въпрос от фундаментално значение, защото развитието на идентичността не се изчерпва в това човек да установи какво харесва или какви цели има. То включва и постепенното изграждане на представа какво е способен да прави, какво е способен да постигне и как може да допринесе за другите.
Кога помощта подпомага развитието и кога го замества?
Анализа не разглежда употребата на генеративен ИИ като еднородно поведение. Една и съща технология може да изпълнява различни функции в зависимост от начина, по който се използва.
Тя може да помогне на ученик да разбере трудна концепция, без да решава задачата вместо него. Притежава известен потенциал да подкрепи подрастващ при осмислянето на неблагоприятно преживяване, без да го насърчава да избягва всички ситуации, които пораждат дискомфорт. Може да помогне за подготовката на труден разговор, без да се превръща в заместител на реалното човешко общуване.
В подобни случаи технологията разширява възможностите за участие, упражняване и учене.
Обратната възможност възниква, когато инструментът постоянно премахва необходимостта от собствено усилие, самостоятелно решение или непосредствено социално преживяване. Тогава непосредствената полза дългосрочно се превръща в ограничаване на възможностите за развитие. Подкрепата е ценна, ако позволява на учащия да се справи със задача, която все още не би могъл да изпълни напълно самостоятелно, докато постепенно усвоява необходимите способности. Ако обаче помощта постоянно извършва съществената работа вместо него, тя обезсмисля именно упражнението, заради чиято развиваща развиваща функция упражнинето изобщо съществува.
Подобен принцип е в сила и извън образованието. Целта на психологическата подкрепа не е човек никога повече да не изпитва неприятни емоции, а постепенно да разполага с повече гъвкавост и възможности да ги разбира и регулира. Целта на социалното развитие не е всяко едно взаимоотношение да бъде приятно и безконфликтно, а човек да придобие способността да участва в реални отношения с тяхната неизбежна сложност.
От ефективност към психологическо развитие
Публикацията на Махьо и Маес представлява теоретичен и интердисциплинарен анализ, а не експериментално доказателство за вредата от генеративния ИИ. Авторките обединяват множество съществуващи изследвания, формулират възможните механизми и предлагат програма за бъдеща научна работа. Част от разгледаните данни произхождат от изследвания при възрастни, краткосрочни експерименти или наблюдателни проучвания, които не позволяват еднозначни причинно-следствени заключения. За съжаление все още липсват достатъчно дългосрочни данни за влиянието на ежедневната употреба на чатботове върху психологическото развитие на подрастващите.
Тези ограничения не обезсилват поставените проблеми. Напротив, те показват защо е необходимо да променим начина, по който оценяваме подобни технологии.
Високата удовлетвореност на потребителите не доказва, че взаимодействието е полезно за тяхното развитие. Намаленото чувство за самота непосредствено след комуникация с чатбот не означава подобряване на способността за изграждане на устойчиви човешки отношения. По-бързото справяне с учебна задача не доказва придобиването на знания, а краткосрочното емоционално успокоение не е достатъчно основание да се заключи, че се развива адекватна емоционална регулация.
За да бъдат оценени тези последици, са необходими изследвания, които проследяват не само непосредствените резултати, но и промените в личните способности, поведението и психологическото функциониране във времето.
Практическото следствие не е задължително ограничаване на достъпа до генеративен ИИ. По-важно е разработването на технологии и модели на употреба, които да съхранят активното съучастие на младия човек, да насърчават самостоятелното мислене, да подкрепят реалните социални отношения и да не превръщат моментното удовлетворение в критерий за успех. Авторките подчертават необходимостта от съобразени с психологичното развитие механизми за безопасност, по-голяма прозрачност и изследвания, които да отчитат различните потребности и уязвимости на подрастващите.
Човешките способности не се формират в получаването на готови правилни отговори и желани състояния. Те се изграждат посредством процесите, които водят до тях: самостоятелните опити, несигурността, грешките, преодоляването на трудностите, усилието, срещата с различното и постепенното овладяване на собственото поведение.
Maheux, A. J., & Maes, C. (2026). Coming of age with generative artificial intelligence: The high stakes of automating adolescent development. Perspectives on Psychological Science, 21(6), 675–695. https://doi.org/10.1177/17456916261460771
