Ново дългосрочно изследване показва, че възрастта, на която детето започва да споделя леглото с родителите си, може да има по-голямо психологическо значение от самия факт на съвместното спане.
Съвместното спане на родителите с децата отдавна е предмет на противоречиви оценки. За някои то е естествен израз на близост, сигурност и привързаност, докато за други поражда опасения за развитието на детската самостоятелност и емоционална устойчивост. Ново изследване, публикувано в списание Early Human Development, предлага по-сложна перспектива към този въпрос. Според авторите Айтен Билгин и Кристин Парсънс значението на съвместното спане може да зависи не толкова от неговото наличие, колкото от възрастта, на която започва (Bilgin & Parsons, 2026).
Изследователите анализират данни за 7077 деца от британското дългосрочно проучване Avon Longitudinal Study of Parents and Children (ALSPAC). Информацията за мястото на сън е събирана, когато децата са били на 6 месеца, 18 месеца и 3 години и половина, а наличието на тревожни и депресивни разстройства е оценявано на 8- и 13-годишна възраст. Този подход позволява да се изследва дали различните периоди, в които започва споделянето на родителското легло, са свързани с различни психологически резултати години по-късно.
Резултатите разкриват съществено разграничение. При децата, които са споделяли леглото с родителите си единствено в кърмаческа възраст, не е установена статистически значима връзка с по-късни тревожни или депресивни разстройства. Съвсем различна картина се наблюдава при децата, които започват да спят в родителското легло по-късно, на 18 месеца или на 3 години и половина, без това да е било характерно за тях на шестмесечна възраст. При тази група изследователите установяват приблизително 2,83 пъти по-високи шансове за наличие на тревожно разстройство на осемгодишна възраст. Асоциацията остава статистически значима и след корекция за множество сравнения. На 13 години също се наблюдава повишение на шансовете, но този резултат изгубва своята статистическата значимост след съответната корекция. Нека се има предвид и че отношението на шансовете не е равнозначно на същото по размер увеличение на абсолютния риск.
Най-интересният аспект на изследването обаче не се изчерпва дотук. Той касае начина, по който да интерпретираме поведението на детето.
Възможно е съвместното спане, започнало след кърмаческата възраст, да бъде не причината за тревожността, а отражение на вече съществуващи емоционални затруднения.
Дете, което дълго време е спяло самостоятелно, но постепенно започва да търси присъствието на родителите си през нощта, може да преживява страхове, тревожност при раздяла, повишена несигурност или затруднения в регулирането на емоциите. Промяната може да бъде свързана и със стресови събития, нарушения на съня или особености на семейната среда. В подобни ситуации търсенето на физическа близост би могло да представлява начин за справяне с вътрешното напрежение, а не източник на психологически проблем. Наред с това авторите установяват също, че по-късното започване на съвместно спане се среща по-често в семейства, в които са налице други затруднения, включително проблеми със съня на детето, психологически трудности при майката, социално-икономически неблагоприятни обстоятелства и отглеждане на детето от един родител. Това подчертава необходимостта поведението да се разглежда в контекста на цялостната семейна и психологическа ситуация.
Така че изследването не позволява бъде установено дали съвместното спане предхожда развитието на тревожността като независим фактор, дали възниква в отговор на ранни нейни прояви, или и двете са повлияни от други обстоятелства. Въпреки голямата извадка и продължителното проследяване остава отворен въпросът за влиянието на фактори, които не присъстват в анализа.В този смисъл би било прибързано заключението, че родителите трябва да отказват близост на дете, което започва да търси присъствието им през нощта. Подобна препоръка по никакъв начин не произтича от резултатите.
От психологическа гледна точка изследването обаче насочва вниманието към един съществен принцип: поведението придобива значение чрез контекста, в който възниква, и чрез промяната спрямо предходното функциониране на детето. Едно и също действие може да отразява различни потребности в различни възрастови периоди.
Практическата стойност на тези резултати е именно в необходимостта да бъдат изследвани причините за промяната, вместо тя автоматично да бъде категоризирана като полезна или вредна. Когато детето започне да търси родителското легло, особено ако това е съпроводено с повишена тревожност, нощни страхове или затруднения при раздяла, вниманието трябва да се насочи към емоционалното му състояние, преживяванията и средата, в която се развива. Изследването потвърждава, че възрастта и обстоятелствата, при които дадено поведение възниква, потенциално съдържат важна информация за психичното развитие.
Трябва да се направи и разграничение между психологическите резултати от изследването и физическата безопасност на съня в съвременните условия. Липсата на връзка с по-късни психични разстройства не означава, че споделянето на легло е безопасно физически за кърмачета в най-ранният период.
И отново: вместо да търсим универсални отговори за евентуалното значение на едно поведение, по-продуктивно е да се интересуваме от неговата функция.Промяната в начина, по който детето спи, може да разкрие повече за неговите емоционални потребности, отколкото мястото, на което заспива.
Bilgin, A., & Parsons, C. E. (2026). Is bedsharing beyond infancy associated with childhood and adolescent depression and anxiety? Early Human Development. https://doi.org/10.1016/j.earlhumdev.2026.106704
