Нови перспективи, биологични доказателства и хронотерапия
Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (РДВХ, известно и като СДВХ) традиционно се разглежда като невроразвитийно разстройство, чиито основни белези са невниманието, хиперактивността и импулсивността. Съвременните изследвания обаче предлагат изключително интересна смяна на научната парадигма. Според мащабния анализ на Луу и Фабиано (Luu & Fabiano, 2025), съществува огромно натрупване на доказателства, че заболяването е фундаментално свързано с тежка дисфункция на циркадния ритъм. За голяма част от пациентите това не е случаен съпътстващ симптом, а ключов физиологичен фактор, който задълбочава всички останали прояви на състоянието. Тази теза надгражда дългогодишните проучвания в областта, включително систематичните обзори на Кугън и Макгоуън (Coogan & McGowan, 2017), които първи започнаха да очертават контурите на тази неразривна връзка.
Вечерният хронотип
Едно от най-стряскащите открития е мащабът на проблемите със съня при тази група хора. Според данните до 80% от възрастните и 82% от децата със РДВХ страдат от хронично безсъние. Допълнителните проучвания показват, че между 73% и 78% от пациентите имат подчертан вечерен хронотип. Техният естествен цикъл на сън и бодърстване е изместен значително напред във времето. Това означава, че когато обществото изисква от тях да се събудят рано за училище или работа, тяхното тяло все още се намира в дълбока биологична нощ. Ежедневното насилствено прекъсване на този ритъм води до състояние на хронично разминаване между биологичния часовник и социалния график, което директно унищожава способността за концентрация през деня (Surman & Walsh, 2021).
Биологични механизми: Мелатонин, кортизол и допамин
На молекулярно и физиологично ниво промените са измерими и засягат цялата ендокринна система. Основният биологичен маркер за подготовката на тялото за сън е началото на секрецията на мелатонин при слаба светлина. При невротипичните хора този процес започва около девет или десет часа вечерта. При децата със РДВХ обаче той закъснява с около 45 минути, а при възрастните закъснението е средно 90 минути, като в някои случаи достига до над три часа (Luu & Fabiano, 2025). Допълнително при пациентите често се наблюдава физически по-малък обем на епифизата (жлезата, която произвежда мелатонин), както и отслабени ритми на ключовите часовникови гени в клетките.
Ритъмът на хормона на бодростта и стреса, наречен кортизол, също е тежко нарушен. Сутрешният пик на кортизола, който нормално ни помага да се събудим енергични и с бистър ум, при хората със РДВХ е притъпен и забавен.
Към тази сложна биологична картина се добавя и ролята на допамина. Допаминовата дисрегулация затруднява мозъка да превключи от активно към спокойно състояние. Тъй като неврологичната система на човек със РДВХ непрекъснато търси стимулация за регулиране на вниманието, вечерните часове често преминават в безкрайно скролване пред екраните. Синята светлина от електронните устройства нанася допълнителен удар върху и без това закъсняващия мелатонин, създавайки порочен кръг от изключително късно заспиване, трудно събуждане и влошено дневно функциониране.
Хронотерапия: Пренастройване на вътрешния часовник
Тези открития променят коренно клиничния подход към лечението, отваряйки вратата за така наречената хронотерапия. Целта не е просто да се маскират дневните симптоми със стимуланти, а да се пренастрои самият вътрешен биологичен часовник.
Клиничните изпитвания доказват, че терапията с ярка светлина (излагане на специализирани лампи с мощност 10 000 лукса в сутрешните часове) помага за успешното издърпване на циркадния ритъм назад към сутринта. Този ефект е особено силен и важен през есенно-зимните месеци, когато пациентите със РДВХ са изключително уязвими към сезонни депресии.
Успоредно със сутрешната светлина се прилагат и ниски дози мелатонин (често между 0.5 и 3 милиграма), приемани стратегически няколко часа преди желания час за сън. Комбинацията от сутрешна светлинна терапия и вечерен мелатонин успява да измести биологичния часовник с до два часа, подобрявайки както продължителността на съня, така и общото когнитивно функциониране на пациентите (Luu & Fabiano, 2025; Surman & Walsh, 2021).
Нови клинични пътеки и препоръки
Въз основа на всички тези данни, Луу и Фабиано (Luu & Fabiano, 2025) призовават за въвеждането на напълно нова, ориентирана към поведението клинична пътека. Те предлагат лечението да започва с рутинен скрининг на качеството на съня и обективна оценка на хронотипа. Преди преминаването към фармакологични решения, медицинските специалисти трябва да наложат строги поведенчески правила. Това включва абсолютно фиксиран час на събуждане всеки ден (без изключения през уикендите), незабавно излагане на ярка слънчева светлина веднага след ставане, строга хигиена на съня с ограничаване на синята светлина вечер и целеви прием на ниски дози мелатонин при доказано закъснение на циркадната фаза.
В заключение може да се каже, че РДВХ е много повече от липса на концентрация или излишна енергия. Разглеждането на разстройството през призмата на циркадната биология не само обяснява защо пациентите се чувстват хронично изтощени, но и предлага напълно нови, естествени и неинвазивни пътища за трайно подобряване на техния живот.
Coogan, A. N., & McGowan, N. M. (2017). A systematic review of circadian function, chronotype and chronotherapy in attention deficit hyperactivity disorder. ADHD Attention Deficit and Hyperactivity Disorders, 9(2), 129-147. https://doi.org/10.1007/s12402-016-0214-5
Luu, B., & Fabiano, N. (2025). ADHD as a circadian rhythm disorder: evidence and implications for chronotherapy. Frontiers in Psychiatry, 16, 1697900. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2025.1697900
Surman, C. B. H., & Walsh, D. M. (2021). Managing sleep in adults with ADHD: From science to pragmatic approaches. Brain Sciences, 11(10), 1361. https://doi.org/10.3390/brainsci11101361
