Терапия на приемане и ангажираност (ACT/ТПА)
Терапия на приемане и ангажираност (ACT/ТПА)
Терапията на приемане и ангажираност (Acceptance and Commitment Therapy, ACT; ТПА) е съвременен контекстуално-поведенчески подход в психотерапията, насочен към развитието на психологическа гъвкавост.
Психологическата гъвкавост се отнася до способността да бъдем в контакт с настоящия си опит, включително с трудни мисли, емоции и телесни усещания, и едновременно с това да действаме в посока на онова, което има значение за нас.
В тази секция на Psychology.ink са събрани материали за теоретичните основи на ACT, психологическата гъвкавост, преживелищното избягване, терапевтичната позиция и шестте основни процеса на модела.
Какво представлява ACT?
ACT не поставя като своя основна цел премахването на неприятните мисли и чувства. Подходът се интересува по-скоро от начина, по който човек взаимодейства със собствения си вътрешен опит.
Понякога опитите да контролираме тревожността, страха, тъгата, несигурността или натрапчивите мисли могат постепенно да ограничат поведението ни повече от самите преживявания.
Затова един от основните въпроси в ACT е не само „Как да спра да се чувствам така?“, а и „Какво правя, когато се чувствам така, и помага ли ми това да живея по начина, който е важен за мен?“
Психологическа гъвкавост
Централна концепция в Терапията на приемане и ангажираност е психологическата гъвкавост.
Тя не означава постоянно спокойствие, позитивно мислене или липса на психологически дискомфорт. По-скоро описва способността да забелязваме какво преживяваме, да реагираме по-гъвкаво на мислите и чувствата си, да изясняваме важните за нас посоки и да предприемаме действия в съответствие с тях.
В ACT психологическата гъвкавост обикновено се разглежда чрез шест взаимосвързани процеса.
Шестте процеса в ACT
Приемане
Приемането означава готовност да позволим на неприятни мисли, емоции и усещания да присъстват, когато постоянната борба с тях започва да ограничава живота ни.
Прочетете повече за приемането в ACT
Когнитивно отделяне
Когнитивното отделяне се отнася до способността да забелязваме мислите като психични събития, без автоматично да ги приемаме за абсолютна истина, заповед или точно описание на реалността.
Прочетете повече за когнитивното отделяне
Контакт с настоящия момент
Този процес включва гъвкаво насочване на вниманието към това, което действително се случва тук и сега, както във външната среда, така и в мислите, чувствата и телесните усещания.
Прочетете повече за контакта с настоящия момент
Аз като контекст
Аз като контекст се отнася до перспективата, от която можем да наблюдаваме собствените си мисли, чувства, роли и истории за себе си, без да свеждаме цялата си идентичност до тях.
Прочетете повече за Аз като контекст
Ценности
Ценностите описват избрани посоки на действие и начина, по който искаме да присъстваме в отношенията си, работата, развитието и останалите важни
области на живота.
Прочетете повече за ценностите в ACT
Ангажирано действие
Ангажираното действие превръща ценностите в конкретно поведение. То предполага предприемане на реални стъпки в избрана посока, включително когато присъстват страх, несигурност или психологически
дискомфорт.
Прочетете повече за ангажираното действие
Преживелищно избягване
Важна тема в ACT е преживелищното избягване. То описва опитите да избягваме, потискаме или контролираме нежелан вътрешен опит, дори когато тези стратегии в дългосрочен план започват да създават допълнителни ограничения.
Самото избягване не е непременно проблем. Въпросът е каква функция изпълнява то в конкретния контекст, какво ни дава непосредствено и каква цена може да има с течение на времето.
Творческа безнадеждност и преживелищно избягване в ТПА
Как работят процесите заедно?
Шестте процеса не представляват отделни техники, които задължително се прилагат последователно. Те описват взаимосвързани аспекти на психологическата гъвкавост.
Например когнитивното отделяне може да помогне на човек да заеме по-гъвкава позиция спрямо собствените си мисли. Приемането позволява да остане в контакт с трудния вътрешен опит, а ценностите дават посока за действие. Ангажираното действие превръща тази посока в конкретно поведение.
Прочетете за връзката между отделяне, приемане и Аз като контекст
Позицията на психолога в ACT
ACT не разглежда терапевта като човек, който е разрешил всички собствени психологически трудности и от тази позиция обяснява на клиента как трябва да живее.
И терапевтът, и клиентът са подвластни на човешките процеси на езика, избягването, когнитивното сливане и психологическата ригидност.
Затова терапевтичната позиция има важно място в начина, по който ACT се практикува.
Позицията на психолога в Терапията на приемане и ангажираност
ACT не означава просто да приемем всичко
Понятието „приемане“ понякога създава погрешното впечатление, че ACT насърчава примирение или пасивност.
Приемането в този контекст се отнася основно до отношението към вътрешния опит. То не предполага приемане на насилие, несправедливост, вредни отношения или други ситуации, които могат и трябва да бъдат променени.
Понякога именно готовността да изпитаме страх, тревожност, несигурност или тъга прави възможно предприемането на важно действие.
Откъде да започнете?
Ако се запознавате с Терапията на приемане и ангажираност за първи път, можете да започнете с общите материали за подхода, а след това да разгледате отделните процеси на психологическата гъвкавост.
Теоретични основи и базови понятия в ACT
Творческа безнадеждност и преживелищно избягване
Материалите в тази секция са с образователна и информационна цел и не заместват индивидуална психологическа, психотерапевтична или медицинска консултация.
Авторът на този цикъл е професионален член на ACBS – Асоциацията по контекстуална поведенческа наука.
