Повечето хора в ежедневието си не се интересуват особено от това дали са по-щастливи от съседа, или съседът е по-щастлив от тях. За нас е по-важно какво прави по-щастливи нас самите в този ден в сравнение с предходния. Тоест загрижени сме за това, което наричаме вътрешноличностни различия в благополучието и щастието. Интересуваме се от факторите, които ни карат да се променяме в положителна или отрицателна посока.
Поради тази причина изследователите, работещи в рамките на теорията за самоопределянето, са провели множество проучвания, посветени именно на тази вътрешноличностна вариативност на благополучието в зависимост от удовлетвореността на основните психологически потребности. В различните дни здравето и самочувствието ни варират значително. Възможно е в даден ден на работното място да бъдем изправени пред множество изисквания, които не са ни особено близки или не са ни интересни. С други думи, в този ден изпитваме ниска степен на автономност, което означава, че именно тогава благополучието ни вероятно ще бъде по-ниско, отколкото в други дни, когато се занимаваме с дейности, които наистина ценим и които ни харесват. По същия начин, в деня, в който се почувстваме отхвърлени или дори отблъснати от другите, потребностите ни от свързаност ще бъдат фрустрирани в още по-голяма степен и благополучието ни ще се влоши. Следователно в такъв ден благополучието ни ще се промени спрямо предишния ден. ТСО твърдо поддържа позицията, че благополучието на всеки индивид варира значително в зависимост от степента, в която са удовлетворени базисните му психологически потребности.
Това може да бъде илюстрирно с едно емпирично проучване проведено със студенти: проведено е от Рийс и сътрудници от Университета в Рочестър. Те проучват всекидневния опит на студентите и това колко положителни и отрицателни преживявания имат през деня. Открива се характерен модел: в понеделник, вторник, сряда и четвъртък обикновено се наблюдава умерено количество положителни емоции и сравнително малко отрицателни. Но когато наближи петък, се появяват промени: в петък следобед и петък вечер положителният афект се повишава, а отрицателният намалява. Позитивният афект остава висок в събота и неделя, а след това започва рязко да спада в неделя вечер, докато негативният афект показва противоположната картина. Оказва се, че в делничните дни студентите нямат особено положителни преживявания, докато през уикендите изпитват значително повече позитивни емоции.
Те наричат това „ефект на уикенда“ и, разбира се, ние добре знаем за какво става дума. През уикендите, когато проследяват удовлетворяването на психологическите потребности на студентите, става ясно, че те разполагат с много повече свързаност и много повече автономия. Компетентността всъщност почти не се променя. За студентите това означава, че през уикендите те имат по-голям избор какви дейности да извършват. Докато учат, могат да правят нещата по свой начин, у дома, с хората, с които желаят да бъдат. Те по-често общуват с хора, които се грижат за тях, за които се грижат, или които обичат и затова се чувстват по-свързани и по-автономни. Именно поради това тяхното благополучие рязко нараства. Не става дума само за това, че не работят; дори когато през уикенда вършат работа, те имат повече възможности за собствен избор и повече чувство за свързаност.
Ако това важи за студентите, важи ли и за работещите? През 2010 г., Ричард Райън заедно с Джеси Бърнстийн и Кърт Браун, провеждат изследване с разнородна извадка американски работници, които вършат основно едни и същи задачи. Свързват се с тях три пъти на ден, за да съберат данни за техните положителни и отрицателни преживявания и за общата им удовлетвореност. Освен това измерват степента, в която потребностите им са удовлетворени във всеки един от тези периоди на деня. Установяват същия „ефект на уикенда“, както при студентите. В тези разнородни извадки от работници, през уикендите (усреднените стойности на) благополучието на хората рязко се повишава. Те изпитват повече положителни емоции, по-малко негативни, чувстват се по-жизнени и като цяло проявяват повече признаци на добро психично здраве. През уикендите имат дори по-малко негативни физически симптоми – по-малко болки в корема, по-малко главоболия, по-малко признаци на стрес, мускулни болки и т.н. Когато се опитват да обяснят този модел, се оказва, че той ясно се свързва с промените, предизвикани от работната среда. На работното място хората обичайно изпитват по-слабо чувство за автономност и по-слабо чувство за свързаност, което води до спад в настроението, намаляване на позитивните емоции и засилване на негативните физически симптоми. Тези признаци на стрес се наблюдават при работниците постоянно и това ни помага да разберем защо толкова често хората „чакат с нетърпение уикенда“ – защото именно тогава могат в много по-голяма степен да удовлетворят своите основни психологически потребности.
Ефекта на уикенда усеща всеки работещ човек. При някои обаче благополучието е високо както в делничните, така и в почивните дни, а понякога дори е обратното. Защо? Това се отнася за работници, които се радват на висока степен на автономност в работата си. Те чувстват, че разполагат с много свобода и избор, занимават се с дейности, които намират за интересни и ценни. Освен това поддържат високо ниво на свързаност с колегите си. Когато всички тези елементи са налице на работното място, не е задължително човек да „живее за уикенда“, защото благополучието му се запазва през цялата седмица.
Много от препоръките за работната среда в рамките на ТСО са насочени именно към това работните места да станат по-благоприятни за свързаност и автономност, така че да се избегне Ефекта на уикенда. Разликите в равнището на изпитвано благополучие зависят от това доколко сме удовлетворени в ежедневните си дейности. Ако днес сте имали „лош ден“, то може би не сте успели да изпитате пълно чувство за автономност. Може да се чувствате подтиквани или притискани, или пък да усещате, че не сте толкова свързани с другите хора в живота си, колкото бихте желали, или че в някаква степен страдате от дефицит на компетентност. Почти винаги, когато хората имат „лоши дни“, причината за това може да се открие във фрустрацията на една или повече от трите базисни психологически потребности, а когато хората имат особено позитивни дни, те отново се свързват с удовлетворяването именно на същите тези потребности. Разглеждайки вариативността, виждаме, че за повечето от нас тя до голяма степен е обусловена от тези фактори.
Колкото повече хората удовлетворяват своите основни психологически потребности, толкова по-високо е равнището на тяхното благополучие и здраве, и колкото повече тези потребности са фрустрирани, толкова по-неблагоприятни са резултатите. Въпреки това има още един въпрос: дали човек естевено си поставя цели, които са насочени към удовлетворяването на тези потребности. Не всички цели са еднакви. Някои от тях много силно удовлетворяват потребностите, а други дори когато бъде постигнат успех в тяхното реализиране, може и да не водят до удовлетворяването им. Например, можете да се справяте много добре с учебни задачи, които не сте избрали сами. Дори и да се справяте отлично с тази дейност и да получите най-високата оценка в курс, който изобщо не сте искали да посещавате, не може да се очаква, че това непременно ще доведе до по-добро благополучие. От друга страна, когато постигате успех в нещо, което силно цените, или в нещо, в което имате висока степен на автономия, това значително подобрява благополучието, защото постигате цел, която е скъпа на сърцето ви. Поради това от перспективата на ТСО се приема, че далеч не всички цели са равностойни. Всъщност житейските цели, които хората преследват, предсказват благополучието им именно в зависимост от това доколко подпомагат удовлетворяването на основните психологически потребности.
Едни от първите емпирични изследвания в тази област са проведени през 90-те години от Р.Райън и Тим Касър. В тях те си зададат въпроса: наистина ли хората, които преследват материалистични цели са по-малко щастливи в живота от тези, за които това не е приоритет?
В няколко извадки те задават на хората въпроса: „Кои са най-важните неща, които се опитвате да постигнете в живота си?“ Някои посочват отношенията, други – приноса си към общността. Питат ги също доколко за тях е важно да се грижат за здравето си и за личностния си растеж, а накрая и за отношението им към материалните блага и финансовия успех. В тези ранни изследвания се установява, че колкото по-голямо значение хората придават на финансовия успех и на материалните придобивки, толкова по-малко щастливи са те в живота. Колкото по-важни за тях са парите и вещите, толкова повече симптоми на тревожност и депресия проявяват и толкова по-малко жизненост и позитивни емоции изпитват. Този феномен е наречен „тъмната страна на американската мечта“, защото изглежда, че колкото повече хората се интересуват от материални блага, толкова по-малко удовлетворение изпитват от живота.
Затова впоследствие задълбочават тези изследвания, разширявайки ги с допълнителни въпроси. В следващите проучвания, които започват около 1996 г., отново под ръководството на Тим Касър, разглеждат седем житейски цели на хората. Оценяват доколко за тях са важни личностният растеж, личните отношения, приносът към другите и здравето. Всички тези цели са наречени вътрешни, защото смятат, че постигането на която и да е от тях е пряко свързано с психичната удовлетвореност. Освен тях са включени три вида външни цели: стремеж към пари, стремеж към слава и стремеж към привлекателен външен вид. Наричат тези цели външни, защото считат, че те в най-добрия случай са само косвено свързани с удовлетворяването на основните психологически потребности, а в някои случаи тяхното преследване дори може да възпрепятства удовлетворяването им. След това питат хората доколко различните цели са важни за тях и изследват тяхното благополучие. Обикалят от врата на врата, чукат и молят хората да попълнят въпросници за това какво ценят и какво се стремят да постигнат в живота си. След това провеждат и медицински преглед на всеки от участниците и резултатите са наистина впечатляващи дори за изследователите. Тези резултати показват, че хората, които поставят особено силен акцент върху вътрешните цели – принос, отношения и личностен растеж, демонстрират по-високо равнище на самоактуализация, по-висока жизненост, по-малко депресивни симптоми и дори по-малко физически оплаквания. Обратно, при хората, които в живота си наблягат на външните цели – стремеж към слава, повече пари и по-привлекателен външен вид, се наблюдава повече неудовлетвореност, понижена жизнена енергия, повече физически оплаквания, по-силно чувство на депресия и тъга.
Същата картина се открива и по целия свят. Подобни изследвания биват проведени в Русия, Германия, Корея, Израел, Белгия, Нигерия, Бразилия, Исландия и много други страни, и моделът остава непроменен. Освен това той се наблюдава в различните възрастови групи. Дори при ученици в началното училище децата, които са по-силно фокусирани върху външни житейски цели, обикновено са по-малко щастливи от децата, които преследват вътрешни цели. Тази закономерност се среща и при тийнейджъри, и при млади възрастни, хора в средна възраст, по-възрастни хора и дори при пенсионерите. Независимо дали разглеждаме бизнесмени, медицински специалисти, спортисти или представители на почти всяка друга област, моделът изглежда един и същ. Фред Гроузе и сътрудниците му провеждат глобално проучване в 15 държави, за да изследват структурата на житейските цели. Те установяват, че вътрешните и външните цели са систематично свързани по един и същ начин в различните страни.
От една страна, както показва моделът, вътрешните цели по света са противопоставени на външните: това на практика означава, че колкото повече преследвате вътрешните цели, толкова по-малко вероятно е да сте фокусирани върху външните и обратно. Колкото повече се стремите към пари, слава и имидж, толкова по-малко внимание отделяте на общността, отношенията и личностния растеж. И това се отразява пряко на благополучието. Когато хората преследват външни цели, те по-слабо удовлетворяват потребностите си от автономност, компетентност и особено от свързаност и именно затова стремежът към външни цели води до по-голяма неудовлетвореност и отсъствие на щастие. Обратно, когато хората преследват вътрешни цели, те в по-голяма степен удовлетворяват тези потребности и подобряват своето благополучие.
Ryan, R. M., Bernstein, J. H., & Brown, K. W. (2010). Weekends, work, and well-being: Psychological need satisfactions and day of the week effects on mood, vitality, and physical symptoms. Journal of Social and Clinical Psychology, 29(1), 95–122. https://doi.org/10.1521/jscp.2010.29.1.95
Reis, H. T., Sheldon, K. M., Gable, S. L., Roscoe, J., & Ryan, R. M. (2000). Daily well-being: The role of autonomy, competence, and relatedness. Personality and Social Psychology Bulletin, 26(4), 419–435. https://doi.org/10.1177/0146167200266002
Kasser, T., & Ryan, R. M. (1996). Further examining the American dream: Differential correlates of intrinsic and extrinsic goals. Personality and Social Psychology Bulletin, 22(3), 280–287. https://doi.org/10.1177/0146167296223006
Kasser, T., & Ryan, R. M. (1993). A dark side of the American dream: Correlates of financial success as a central life aspiration. Journal of Personality and Social Psychology, 65(2), 410–422. https://doi.org/10.1037/0022-3514.65.2.410
Grouzet, F. M. E., Kasser, T., Ahuvia, A., Dols, J. M. F., Kim, Y., Lau, S., … Sheldon, K. M. (2005). The structure of goal contents across 15 cultures. Journal of Personality and Social Psychology, 89(5), 800–816. https://doi.org/10.1037/0022-3514.89.5.800
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2017). Goal contents theory: Aspirations, life goals, and their varied consequences. In Self-determination theory: Basic psychological needs in motivation, development, and wellness (pp. 272–292). New York, NY: Guilford Press.