[СЕДМА ЧАСТ ОТ ЦИКЪЛА, ПОСВЕТЕН НА ТЕОРИЯТА ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
ШЕСТАТА МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК, ИЛИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ НАЧАЛОТО ТУК]
Установихме, че осигуряването на автономия, компетентност и свързаност може да доведе до по-високо ниво на интернализация и до по-пълноценно включване на хората в дейността, с която се занимават. Но дали това не са принципи, които се отнасят единствено до определена културна рамка? В полето на всяка съвременна психологическа теория неизменно присъства въпросът за нейната крос-културална валидност. Например Позитивната психология получи много силна критика, позната под абревиатурата WEIRD (Western, Educated, Industrialized, Rich, Democratic), в светлината на която нейните интервенции изглеждат смислени и ефективни само спрямо представителите на изброените категории. По отношение на една теория за базисните човешки потребности, каквато е ТСО, въпросът за нейната кроскултурална валидност е и въпрос за нейната валидност изобщо. Отсъствието на такава би разкрило че посочените от нея потребности не са фундаментални за човешките същества, или с други думи – не са базисни.
Вече са налице доста изследвания по тази тема. Едно такова е посветено на професионалните музиканти и особеностите, свързани с тяхната музикална практика. То е разработено от Р.Райън в сътрудничество с Валерий Чирков.
Двамата изследват как учениците възприемат подкрепата за автономия, която получават от своите родители и учители, и как това влияе върху усвояването и саморегулирането на учебната им дейност. Изхожда се от предположението, че засилената автономна подкрепа от страна на родителите и учителите трябва да подпомага по-задълбоченото усвояване на знания, да намалява външната регулация, да насърчава по-силната самоидентификация и вътрешна мотивация. Естествено, САЩ и Русия се различават значително една от друга. Валерий Чирков изтъква на база етнографски изследвания и собственото си познание, че руската култура е по-авторитарна в сравнение с американската. При все това изследването демонстрира, че както в САЩ, така и в Русия е налице недвусмислена отрицателната връзка между контролиращите стилове и интегрирането на външната регулация. Интересен е фактът, че най-вече подкрепата за автономност от страна на учителите предсказва вътрешна мотивация. Това е логично, защото само учители могат да решат дали материалът в клас е интересен или не. Но и в двете страни се наблюдават едни и същи модели на корелации. Анализирайки благополучието на тези гимназисти, изследователите установяват, че колкото повече учащите получават автономна подкрепа от родители и учители, толкова по-висока е удовлетвореността им от живота като цяло и усещането за самоосъществяване. Освен това, когато родителите подкрепят автономността в двете страни, самооценката на учениците е по-висока. Така виждаме, че в училищния контекст определен тип подкрепа на основните психологически потребности, в частност подкрепата за автономност, е свързан с по-добро усвояване, повишена мотивация и по-добро психично благополучие.
През 2020-та година М.Налипай, Р. Б. Кинг и Алекс Цай анализират данни от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) с над 92 000 гимназисти от 11 източни и западни страни. Анализите потвърждават значението на подкрепата за автономност, компетентност и свързаност и показват, че всяка от тях предсказва по-високи резултати по четене и природни науки във всички културни контексти. Автономията и свързаността имат еднаква тежест в източноазиатските и англоезичните системи, докато подкрепата за компетентност е малко по-силна на Запад. Изследването недвусмислено доказва, че ако учителите изграждат възможности за избор, насочваща обратна връзка и чувство за принадлежност, основните постулати на ТСО работят еднакво добре в различни култури.
За да станеш професионален музикант, е необходимо много да се упражняваш, да бъдеш напълно отдаден и дисциплиниран. Това изисква не само мотивация, но и много практика и упражнения. Друго изследване, проведено от Пол Г. Евънс и Ариел Бонневил-Руси обхваща ученици от елитни музикални училища в Австралия и Нова Зеландия. В него се показва, че учениците, които усещат, че получават подкрепа за удовлетворяване на основните психологически потребности – автономия, компетентност и свързаност с другите – са по-самостоятелни и по-мотивирани да се занимават с музика. Тези резултати са убедителни и консистентни. Интересното е, че колкото повече привикват към музикалните си занятия и колкото по-често се упражняват, толкова по-високо е качеството на техните тренировки според собствените им оценки и толкова по-склонни са да предпочитат по-сложни произведения пред по-лесни. Така те все по-често си поставят предизвикателства. Следователно, можем да разберем защо интернализацията води до по-качествен набор от практики и вероятно до повишена ефективност в дългосрочен план.
Виждаме, че подкрепата за удовлетворяването на базисните потребности е наистина необходима за мотивацията, но всъщност това ни приближава до един друг съществен въпрос: как стоят нещата с благополучието? А какво да кажем за щастието? Кои са основните съставки на щастието? Според ТСО същите елементи, които се свързват с високата мотивация, са обвързани и с по-добри показатели за субективното благополучие.
Нека разгледаме резултатите от едно дългосрочно изследване с китайски тийнейджъри. Проучването е осъществено от Чънфу Юй и неговите колеги и проследява ученици в прехода към седми клас в китайските училища. Когато учителите успяват да предоставят подкрепа, ориентирана към предоставяне на автономност на тези ученици, се наблюдава не само по-високо удовлетворяване на базовите им психологически потребности, повече автономност в учението, по-висока компетентност и свързаност, но и по-голяма ангажираност със училищния живот. Точно това предвижда ТСО. Интересното е, че удовлетворяването на основните потребности води не само до повишена ангажираност и мотивация, но и до снижаване на симптомите на тревожност и депресия. В крайна сметка благополучието на китайските тийнейджъри се подобрява пропорционално на задоволяването на техните базисни потребности както са формулирани от ТСО.
Когато разглеждаме съвременната психология, се сблъскваме с множество спорове дори относно самото определение на благополучието. Едно от доминиращите определения принадлежи на така нареченият хедонистичен възглед. Съгласно хедонистичния подход хората се чувстват добре, когато са щастливи, когато преживяват изобилие от положителен афект и много малко отрицателни последици в живота. Хора като Даниел Канеман и други, фактически отъждествяват този хедонистичен възглед с благополучието, твърдейки, че щастието е белег на процъфтяване в живота. ТСО поддържа донякъде различна позиция: макар да смята хедонистичните резултати за важни, здравето в нейните рамки се разглежда по-скоро като разгръщане на пълноценното функциониране. Пълноценно функциониращият човек не е просто човек в добро настроение, или позитивно настроен, а човек, който напълно разгръща чувствата си, способен е да размишлява дълбоко върху събитията, да открива смисъл, да бъде водеща сила в действията си, да усеща жизненост, а не да реагира защитно и отчуждено спрямо случващото се. Когато преживяваме загуба на близък, скръбта която изпитваме не накърнява нашето благополучие. Именно факта, че изпитваме скръб в този момент ни определя като пълноценни здрави същества, а обратното би следвало да постави под съмнение дали това е така.
Ясно може да видим ограниченията на хедонистичния подход. Човек може да изпитва хедонистично щастие по начини, които са вредни за здравето. Да вземем за пример зависим човек, който се чувства „добре“. Възможно е той да преживява позитивен афект и малко негативни последици, но това не е резултат от здравословен процес. Същото важи и за хората, които са силно приповдигнати в ранните етапи на биполярното разстройство, когато се намират в маниакална фаза – те изпитват щастие, което не произтича от здравословно състояние. Ето защо благополучието в контекста на ТСО, се оценява чрез множество показатели: не само хедонистичните, които са симптоми на добро самочувствие, без да са идентични със здравето, а и фактори като отсъствие на психопатология, отсъствие на тревожност, липса на депресивни симптоми и други маркери за пълноценно функциониране. Този възглед за здравето силно кореспондира с аристотеловата позиция. Аристотел разглежда благоденствието като процъфтяване, определяйки го с понятието „евдемония“. Аристотел твърди, че човек живее добре и достига евдемония, когато разкрива потенциала си, реализира способностите си и се стреми към своите добродетели. Той прави емпирично твърдение: хората, които правят това през живота си, ще постигнат най-голямото удовлетворение; в повечето случаи те ще изпитват и най-много щастие. Ако хората получават подкрепа от средата си, те ще функционират по-пълноценно, а когато функционират по-пълноценно, ще живеят по-евдемоничен живот; колкото по-евдемоничен е този живот, толкова по-пълно ще удовлетворяват потребностите си и, като следствие, обикновено ще стават по-щастливи. И това важи за всички култури, за различни полове и възрастови групи.
В свое изследване Р.Райън, Валери Чирков, Янгми Ким и Улас Каплан анкетират представители от четири различни държави: Турция, Южна Корея, Русия и САЩ и им задават въпроса доколко са удовлетворени базисните им психологически потребности. Във всички четири страни, въпреки големите културни различия, удовлетворяването на основните психологически потребности се оказва определящ фактор за общото субективно благополучие.
Друго изследване, на Бивен Чен и нейни колеги, се провежда сред населението на Южна Африка, където много участници са изложени на сериозен риск от финансови проблеми и имат ниска финансова сигурност. Те искат да установят дали психологическите потребности запазват значението си в среда, в която хората се различават по нивата си на сигурност и по доход. Един от най-важните изводи от южноафриканската извадка е, че макар финансовата сигурност и доходът очевидно да влияят положително на благополучието, базовите потребности от свързаност, компетентност и автономност също оказват влияние и то много по-често.
Едно от най-мащабните изследвания на субективното благополучие е проведено от Ед Дийнър и неговите колеги. Те анализират богатството и щастието в световен мащаб. Интересното в техните данни е, че при разглеждане на положителните и отрицателните преживявания в ежедневието, доходът на семейството наистина има положителен ефект върху положителния афект и до известна степен намалява отрицателния. Казано условно: колкото повече печелите, толкова повече позитивни впечатления имате. Ако живеете в по-богата страна, това също влияе позитивно на ежедневното ви настроение. Но данните показват, че удовлетворяването на базовите психологически потребности: чувствата за автономия, компетентност и свързаност е най-силният предиктор за положителни и отрицателни емоции. Това се потвърждава в множество държави, което отново свидетелства за относителната важност на тези потребности. Ако искаме да бъдем здрави, се нуждаем от среда, която предоставя условия за автономност, компетентност и свързаност.
В друго изследване, проведено от Бивен Чен и сътрудници, са анкетирани хора от четири различни държави: Белгия, Перу, Китай и САЩ. Те анализират декларираната степен на удовлетворение на базисните психологически потребности според ТСО и прогнозират показатели за добро самочувствие и за неблагополучие. Във всички тези четири, силно различаващи се страни, базисните психологически потребности, включително нуждата от автономност, в значителна степен предсказват благополучието, а разочарованието по отношение на автономията, компетентността и свързаността в значителна степен предсказват лошото самочувствие. Въпреки че в различните страни има различия в отношението към стойността, отдавана на тези психологически потребности, това не оказа съществено влияние върху резултатите. Основният ефект, независимо от културните ценности е, че когато хората удовлетворяват своите потребности от автономност, компетентност и свързаност, те се чувстват по-добре, а когато тези потребности остават неудовлетворени, се чувстват по-зле, независимо от убежденията си относно конкретното им значение. Тези данни потвърждават, че сме на прав път, когато разглеждаме базовите психологически потребности както са дефинирани от ТСО като фундамент на човешкото благополучие.
Chirkov, V. I., & Ryan, R. M. (2001). Parent and teacher autonomy-support in Russian and U.S. adolescents: Common effects on well-being and academic motivation. Journal of Cross-Cultural Psychology, 32(5), 618–635. https://doi.org/10.1177/0022022101032005006
Nalipay, K. G. M., King, R. B., & Cai, Y. (2020). Autonomy is equally important across East and West: Testing the cross-cultural universality of self-determination theory. Journal of Adolescence, 78, 67–72. https://doi.org/10.1016/j.adolescence.2019.12.009 [ScienceDirect]
Evans, P., & Bonneville-Roussy, A. (2016). Self-determined motivation for practice in university music students. Psychology of Music, 44(5), 1095–1110. https://doi.org/10.1177/0305735615610926
Yu, C., Li, X., Wang, S., & Zhang, W. (2016). Teacher autonomy support reduces adolescent anxiety and depression: An 18-month longitudinal study. Journal of Adolescence, 49, 115–123. https://doi.org/10.1016/j.adolescence.2016.03.001
Chirkov, V., Ryan, R. M., Kim, Y., & Kaplan, U. (2003). Differentiating autonomy from individualism and independence: A self-determination theory perspective on internalization of cultural orientations and well-being. Journal of Personality and Social Psychology, 84(1), 97–110. https://doi.org/10.1037/0022-3514.84.1.97
Chen, B., Van Assche, J., Vansteenkiste, M., Soenens, B., & Beyers, W. (2015). Does psychological need satisfaction matter when environmental or financial safety are at risk? Journal of Happiness Studies, 16(3), 745–766. https://doi.org/10.1007/s10902-014-9532-5 (Ghent University Repository)
Diener, E., Ng, W., Hartnery, J., & Arora, R. (2010). Wealth and happiness across the world: Material prosperity predicts life evaluation, whereas psychosocial prosperity predicts positive feeling. Journal of Personality and Social Psychology, 99, 52-61.
Chen, B., Vansteenkiste, M., Beyers, W., Boone, L., Deci, E. L., Van der Kaap-Deeder, J., Duriez, B., Lens, W., Matos, L., Mouratidis, A., Ryan, R. M., Sheldon, K. M., Soenens, B., Van Petegem, S., & Verstuyf, J. (2015). Basic psychological need satisfaction, need frustration, and need strength across four cultures. Motivation and Emotion, 39(2), 216–236. https://doi.org/10.1007/s11031-014-9450-1