[ШЕСТА ЧАСТ ОТ ЦИКЪЛА, ПОСВЕТЕН НА ТЕОРИЯТА ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
ПЕТАТА МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК, ИЛИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ НАЧАЛОТО ТУК]
В предишната публикация се спряхме върху различните типове външна мотивация. Ако се вгледаме внимателно, ще открием че спектъра на мотивацията всъщност представлява спектър на автономията: от амотивацията, когато практически липсва мотивация, до висока степен на автономност при този тип външна мотивация, която наричаме интегрирана мотивация – когато изцяло подкрепяте своята дейност, защото я преживявате целите на дейността като тясно свързани със самите вас.
Нека да разгледаме няколко примера за различни типове мотивация и произтичащите от тях последици. За целта ще обсъдим няколко примера, които експериментално илюстрират значението на интернализацията на мотивацията в различни области и показват конкретни данни, които подкрепят идеите в тази част на теорията за самоопределението.
Първият пример е от областта на образованието. Всички знаем, че училищните занимания не за всеки са вътрешно мотивирани и далеч не представляват забавление; често изискват дисциплина и усилия, а следователно и външна мотивация. Когато попитаме учениците: „Защо позготвяте домашните си? Защо изпълнявате училищните задачи?“, в отговор получаваме разнообразни мотиви. Тези въпроси задават и изследователите Ямаути и Танака в проучване с японски ученици в началното училище. Те питат: „Защо изпълняваш училищните задачи? Защо си правиш домашните?“ и разполагат отговорите според таксономията на теорията за самоопределението. Някои ученици отговарят, че изпълняват училищните задачи поради външна регулация – родителите ги принуждават, и/или ги възнаграждават, когато се справят добре. Данните на Ямаути и Танака показват, че учениците, мотивирани от външна регулация, често избягват училищната работа и ниско ценят самите знания, които се усвояват чрез нея. Освен това те учат с по-ниско качество, защото обработват информацията повърхностно, а не задълбочено. Така откриваме съчетание между по-ниско качество на учене и по-ниско удовлетворение, в случай че регулацията е външна. Ямаути и Танака оценяват и интроектираната регулация; става ясно, че тя също е свързана с известно избягване на полагане на усилия, но е ориентирана в по-голяма степен към конкретни постижения. Когато сте ориентирани към постижения, се стремите да се съревновавате, да покажете, че можете да се справите по-добре от другите и това е основният ви фокус, затова сте заинтересовани да бъдете оценявани и да изпреварвате съучениците си. Това е най-силната връзка с интроектираната мотивация, защото интроекцията представлява опит да повишите самооценката си чрез успехи. Целите, свързани с овладяването на самото знание и дългосрочното му интегриране, са по-слабо изразени. Откриваме отново един по-повърхностен стил на обработка при интроектирана регулация, ако изобщо има някакво задълбочаване. От друга страна, когато учениците проявяват по-голяма автономност – когато са идентифицирали ценността на задачите за самите себе си, или са вътрешно мотивирани – както показват резултатите на Ямаути и Танака с японските ученици, те придават по-голямо значение на ученето, не избягват усилията и домашните, търсят възможности да се включат и обработват знанието в дълбочина, а не повърхностно.
Това се потвърждава и от мащабният систематичен метаанализ на на Дж. Хоуард, който обхваща 344 извадки с над 200 000 ученици от различни образователни стъпала и култури. Авторите показват, че по-автономните регулаторни стилове (идентифицирана и вътрешна мотивация) предсказват по-задълбочени стратегии за учене, по-високо учебно постижение и благополучие, докато външната и интроектираната регулация са свързани с избягване, повърхностна обработка и повишена тревожност. Резултатите потвърждават, че качеството на мотивацията, а не количеството, определя ефективността и преживяванията в обучението. Следователно, колкото повече се придвижваме към автономния край на спектъра, толкова по-самостоятелна, вътрешна става мотивацията на учениците и толкова по-високо е качеството на работата, което пък разбира се, води до всевъзможни положителни резултати в училище както по отношение на преживяванията, така и по отношение на успеваемостта.
Нека сега преминем към друга област, за да демонстрираме отново силата на интернализацията и нейното влияние върху различни модели на поведение. Става дума за поведение, което според мнозина не винаги се поддържа от вътрешни мотиви – физическите упражнения. Когато спортуваме, естествено ставаме по-издръжливи и по-здрави, но за мнозина физическите упражнения не са най-приятната част от деня. Мартин Стендадж провежда серия изследвания във Великобритания, посветени на интернализацията и склонността на хората да се занимават с физическа активност. Преди началото на учебната седмица той пита участниците: „Защо тренирате?“
У някои хора се открива, че това е предизвикано от външна регулация: „Правя го, защото лекарят ми каза“ или „защото партньорът ми настоява.“ Други описват интроектирана регулация: „Чувствам се по-добре, когато тренирам.“ Трети са по-самостоятелни: „Осъзнавам ценността на упражненията за здравето си.“ И, разбира се, има също и такива, които са вътрешно мотивирани: „Просто изпитвам удоволствие от тренировките.“ След това Стендадж кара участниците да носят устройство Actiheart – апарат за мониторинг, който измерва реалната физическа активност. Той се интересува особено от това, дали хората ще продължат да извършват физическа активност с оптимална интензивност и достатъчна продължителност, за да има реални ползи според критериите по спортна медицина. От таблицата се вижда, че ако тренировките са мотивирани от външни фактори, показанията на Actiheart не предсказват устойчиво продължаване на адекватна физическа активност през следващата седмица. Интроектираната регулация също няма съществена връзка с практическото упражнение през следващата седмица. С други думи, когато хората ценят упражненията или изпитват удоволствие от тях, основно това предсказва дали ще ги практикуват и през следващата седмица.
В долната част на таблицата ясно се вижда, че контролираните форми на мотивация – външната регулация и интроектираната регулация – не предсказват реално изпълнение на физически упражнения. За разлика от тях идентифицираните автономни форми и вътрешната мотивация предсказват реалната физическа активност през следващата седмица. Следователно, когато прогнозираме поведение, единствено автономните форми на мотивация надеждно предсказват това сравнително трудно за поддържане поведение като редовните физически упражнения.
Третият пример е от сферата на труда, където често липсва особено силна вътрешна мотивация. Изследване на швейцарски застрахователни служители, проведено от Гюнтер, разглежда как интернализацията и типовете мотивация влияят върху отношението към работата и работните резултати. В швейцарска застрахователна компания той проучва около 200 души. Изследването показва, че колкото по-автономни са формите на мотивация, толкова по-високо е удовлетворението от работата. Най-удовлетворени са тези, които са вътрешно мотивирани или се идентифицират със своята работа. Хората с ниско удовлетворение се намират под влиянието на външна регулация или интроекция. Ако разгледаме намеренията им да напуснат, резултатът е същият: по-хетерономните форми на мотивация са свързани с по-силни намерения за напускане. Важно е да се отбележи, че съществуват и други показатели за качеството на поведението, които зависят от позицията в спектъра. Гюнтер разглежда организационната култура, включваща вътрегрупов алтруизъм – помагате на колеги, споделяте знания или просто изпълнявате служебните си задължения така, че да подпомагате организацията, нещо, което той нарича гражданско поведение. И двата показателя корелират положително само с автономните форми на мотивация, а не с по-контролирани мотивационни форми.
Следователно, тези които работят предимно за заплатата или защото смятат, че просто така „трябва“, най-вероятно правят само необходимия минимум и допринасят слабо за развитието на организацията. Хората, които разполагат с висока автономност, допринасят по възможно най-разнообразни начини и именно това прави организацията „здрава“ – когато мотивацията е по-автономна. Колкото по-автономна е външната мотивация, толкова по-високи са продуктивността и благополучието ви в работата, в училище или при физическа активност. Тези три примера са само малка част от множеството изследвания, доказващи значението на този спектър. Автономната мотивация е от ключово значение независимо от сферата на дейност: наставници, учители, треньори, и родители могат да подпомагат формирането на по-автономни мотивационни стилове у хората, които искат да мотивират.
Виждаме, че в таксономията на ТСО са разграничени различни типове мотивация, които влияят по различен начин върху качеството на работоспособността и самочувствието на хората. Колкото по-силна е външната регулация или колкото повече някой се намесва във вашите решения и предписва определена дейност, толкова по-лоши стават вашето самочувствие и работоспособност. От друга страна, колкото повече се намирате в автономния край на непрекъснатия процес на интернализация, когато вашата идентификация се превръща в неразделна част от мотивацията ви, толкова по-добри резултати могат естествено да бъдат постигнати. И така, въпросът е как можем да подпомогнем по-дълбокото усвояване и интегриране на външната мотивация? Когато средата подкрепя автономията, компетентността и свързаността, хората с по-голяма вероятност ще усвоят мотивацията за поведението, което тя предполага. Как по-конкретно изглежда тази благоприятна среда?
Автономията вероятно е най-важният елемент за подпомагане на интеграционните процеси. Подкрепата за автономност всъщност започва с разбирането на човека, когото се опитвате да мотивирате или да накарате да усвои дадени ценности, или нов начин на живот. Когато се опитваме да мотивираме някого, започваме с опит да разберем неговата гледна точка, или да приемем неговата вътрешна система от възгледи. Искаме да знаем как изглежда тази мотивация за него, с какви предизвикателства и препятствия се сблъсква. При това добрият мотиватор не само се води от вътрешните възгледи на човека, но и насърчава самоотвержеността и приноса. Защо?
Защото, когато хората могат да допринасят или да поемат инициатива в собствените си дела, те се чувстват по-отговорни за дейността си, а тази отговорност, разбира се, води до по-голяма интернализация. Освен това, когато се опитвате да помогнете на някого да усвои ново поведение, искате да му дадете колкото се може повече значими избори както по отношение на начина, по който изпълнява поставената задача, така и по отношение на избраната стратегия. Хората искат да правят нещата по свой начин, като по този начин се създава чувство за отговорност и ангажираност с решаването на задачите. Когато от хората се изисква да действат по конкретен начин, да спазват определени стандарти или да отговарят на строго определено поведение, по-добре е да има ясно и добре издържано обяснение защо това е необходимо. За всеки човек е много трудно да бъде автономен и да се занимава с нещо, ако самият той не разполага с достатъчно силни основания за това. Обосноваването е един от начините да помогнем на хората по-автономно да се справят с поставената задача. Накрая, подкрепата за автономност означава да се избягва използването на формулировки от типа „трябва“, „длъжен си“, „задължително е“, които карат хората да усещат натиск и контрол отвън, и вместо това да се използва език, предполагащ възможно най-широк избор и поемане на отговорност от тяхна страна.
Също така е много важно да се откажем от прилагането на поощрения като фактор за подкрепа на автономността. Много често се опитваме да използваме награди, за да мотивираме нещо, а това води до обратният резултат, пораждайки усещане за отчужденост и дистанцираност. Освен подкрепа за автономност, интернализацията изисква и подкрепа на компетентност, защото всъщност никога не усвояваме или изграждаме нещо със собствените си сили, ако не се чувстваме ефективни в него. Следователно, ако искаме да помогнем на хората да усвоят нещо, трябва да създадем среда, в която те да могат да овладеят необходимите умения. Това означава, че обучението трябва да е фокусирано върху всичко, което трябва да бъде усвоено, по начин, който прави майсторството доминиращ опит. Когато мислим за оптимални задачи и тяхната връзка с компетентността, под оптимална задача разбираме задача, която почти винаги може да бъде изпълнена. Независимо дали се намираме в училищна среда, на работното място или се занимаваме с домашни дейности, когато се опитваме да усвоим ново поведение или да научим нов навик, за да не се отказваме, е необходимо и да се чувстваме успешни. Когато мотивиращите дават обратна връзка, то е за предпочитане тя да бъде информативна, а не контролираща. Вместо да усещат, че грешката е критична и унизителна, хората трябва да бъдат посрещнати с грижа, внимание и обратна връзка, която им помага ефективно да направят следващи опити. Освен това компетентността се подкрепя с похвала и положителната обратна връзка действително помага на хората да запазят мотивацията си, но тя трябва да е свързана с тяхната собствена инициатива, а не само с това, което сме изисквали от тях. Похвалата трябва да бъде концентрирана върху усилията и конкретните постижения, а не върху сравнение с други, за да има най-позитивно влияние върху мотивацията и усвояването на умения. Накрая, интернализацията изисква подкрепа на взаимоотношенията, защото с най-голяма вероятност се усвояват ценностите, принципите и стандартите на хората, с които бихме искали да общуваме. Когато се опитваме да помогнем на хората да се адаптират, целта е да изразим уважение към тях като личности, за да почувстват, че ги ценят и че има значение с какво се занимават.
Когато срещат трудности при усвояването на знания или при приемането на ново поведение, мотивиращото участие в тези трудности създава атмосфера на топлина и включеност. Ако разгледаме вътрешната мотивация в условия като работната среда или класната стая, ще открием, че в някои случаи тя в най-голяма степен се определя от един основен показател, а именно: „Харесвам се на моя учител“ или „Нравя се на моя ръководител“. Обърнете внимание: това не е „Харесвам своя ръководител“ или „Харесвам своя учител“, а „Аз се нравя на своя учител“. Хората са много по-мотивирани, когато им се струва, че мотиваторът е човек, който наистина е загрижен за тях. Това е най-евтината мотивационна интервенция в света, защото понякога е достатъчна само една усмивка и признателност към присъствието на човека, когото се опитвате да мотивирате, за да се погрижи и той повече за дейността си и с по-голяма вероятност да желае да усвои това, което е необходимо. Това са благоприятните условия: подкрепа за автономия, подкрепа за компетентност и подкрепа за свързаност, които служат като катализатор на вътрешните и интеграционните тенденции, които вече съществуват във всеки от нас. Тези условия подпомагат вътрешната мотивация, но в частност подпомагат и усвояването и интеграцията.
Тези условия в голяма степен си приличат във всички аспекти на развитието: независимо дали говорим за родителски стил, учители, треньори или ръководители. Трите основни фактора на подкрепа ще спомогнат за усвояването на опита в такива условия, макар и по различен начин.
Разбира се, тук е мястото за една много важна уговорка – това отношение на мотивиращият трябва да бъде напълно искрено! Хората са много добри в съзнателното или интуитивното разпознаване на неискреността, особено в отношения на някакъв тип неравнопоставеност – експертна, възрастова, наставнически и т.н. Дори и да успеете да ги заблудите за известно време, в крайна сметка накрая винаги става ясно до каква степен наистина ви е грижа. И ако всичко е било преднамерено, крайният резултат ще бъде много по-лош дори от изграждането на хетерономни мотивационни отношения. Така че – ако искате да мотивирате някого, по-добре първо да го обикнете с цялото си сърце.
Yamauchi, H., & Tanaka, K. (1998). Relations of autonomy, self-referenced beliefs, and self-regulated learning among Japanese children. Psychological Reports, 82, 803-816. doi:10.2466/pr0.1998.82.3.803
Howard, J. L., Bureau, J. S., Guay, F., Chong, J. X. Y., & Ryan, R. M. (2021). Student motivation and associated outcomes: A meta-analysis of self-determination theory’s typologies. Psychological Bulletin, 147(10), 1054–1086. doi: 10.1177/1745691620966789
Standage, M., Sebire, S. J., & Loney, T. (2008). Does exercise motivation predict physical activity behaviour in British schoolchildren? A test of self-determination theory. Journal of Sport & Exercise Psychology, 30(4), 337–352. https://doi.org/10.1123/jsep.30.4.337
Güntert, S. T. (2015). The impact of basic need satisfaction at work on job satisfaction and organizational citizenship behaviour: A field study of employees in a Swiss insurance company. Applied Psychology: An International Review, 64(3), 437–459. https://doi.org/10.1111/apps.12000
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2017). Organismic integration theory: Internalization and the differentiation of extrinsic Motivation. In Self-determination theory: Basic psychological needs in motivation, development, and wellness. (Chapter 8, pp. 179-215). New York: Guilford Press.