Как думите придобиват значение и защо срещата с една дума променя начина, по който обработваме следващата? Ново мащабно изследване на семантичния прайминг, публикувано в Nature Human Behaviour, показва, че улесненото разпознаване на семантично свързани думи се наблюдава със забележителна устойчивост в много различни езици. В проучването са анализирани данни от 25 163 участници, повече от 21 милиона експериментални опита и 30 езика, от които 19 покриват предварително зададените критерии за основния анализ. Ефектът се оказва стабилен, а разликите между езиците – малки.
Тези данни могат да бъдат разгледани и през призмата на теорията за релационните рамки (Relational Frame Theory, RFT). Според RFT значението не е вътрешно свойство на думата, нито съдържание, складирано в някакъв изолиран семантичен възел. То възниква функционално, чрез мрежите от научени отношения, в които даден стимул участва. Натрупаните експериментални данни показват, че дори изкуствено създадени отношения между безсмислени стимули могат да породят поведенчески и неврофизиологични ефекти, подобни на семантичния прайминг. Новото междуезиково дава мащабна емпирична картина, която се вписва в един от централните принципи на теорията: за човека значението е в голяма степен релационно организирано.
Думата подготвя появата на друга
Семантичният прайминг е сред най-надеждните феномени в психологията на езика. Ако човек види думата куче, а малко след това думата котка, втората обикновено се разпознава по-бързо, отколкото ако преди нея е стояла несвързана дума, да речем автобус. Разликата е в милисекунди, но при системно измерване се възпроизвежда достатъчно последователно, за да се превърне в класически инструмент за изследване на семантичната организация. Традиционното когнитивно обяснение се опира на идеята за разпространяваща се активация. Когато един концепт бъде активиран, част от тази активация се прехвърля към близките концепти в семантичната мрежа. Затова след куче концептът котка вече е донякъде подготвен за обработка. Моделът на Колинс и Лофтъс (Collins & Loftus, 1975) остава един от най-влиятелните примери за такова разбиране на семантичната памет.
Проблемът е, че голяма част от това, което знаем за феномена, исторически е изградено върху доста ограничени езикови и културни извадки. Ако семантичният прайминг отразява нещо фундаментално за човешката когниция, би трябвало да го откриваме и отвъд английския език и западните университетски лаборатории. Този въпрос стои в центъра на изследването на Бюканън и над 300 съавтори, публикувано онлайн през 2025 г. и включено в том 10 на Nature Human Behaviour през 2026 г. (Buchanan et al., 2026).
Най-мащабният междуезиков тест на семантичния прайминг
Мащабът на проекта е необичаен за експерименталната психология. Събрани са данни на 30 езика, като 19 езика и езикови варианта достигат предварително определените критерии за включване в основните анализи. Анализираната извадка е 25 163 участници, а опитите в задачата за лексикално решение надхвърлят 21 милиона. Изследователите използват и адаптивен алгоритъм за представяне на стимулите, който насочва допълнителното събиране на данни към двойките думи, при които несигурността остава по-голяма. Вместо да съставят английски списък от думи и после просто да го преведат, авторите използват големи езикови корпуси и модели за векторно представяне на думи (word embeddings), за да изберат съпоставими семантични отношения във всеки отделен език. Така намаляват риска една наблюдавана „междуезикова разлика“ да се окаже всъщност продукт на неудачен превод или на различна семантична близост между използваните думи.
Резултатът е стабилен. Семантично свързаните думи се обработват по-бързо от несвързаните, като общият стандартизиран прайминг ефект е около b = 0.12, 95% CI [0.11, 0.12]. В отделните езици ефектите се движат в сравнително тесен диапазон, приблизително между 0.09 и 0.15. Езикът има статистически установимо влияние и моделите се подобряват, когато междуезиковата вариабилност бъде отчетена, но тази вариабилност е малка. Авторите обръщат внимание колко сходни остават разпределенията въпреки разликите в писмеността, културата, превода и езиковата структура.
Основният принос на изследването е точно в това. То не открива тепърва семантичния прайминг – ефектът е известен от десетилетия. Новото е, че при много голяма, предварително регистрирана и езиково разнообразна извадка феноменът се оказва изключително устойчив.
Става дума и за Registered Report: основните хипотези и планът за анализ са приети принципно от списанието още през юли 2022 г., преди резултатите да са известни. Това силно ограничава възможността аналитичните решения да бъдат нагласени постфактум към вече получените данни.
Какво всъщност означава „значение“?
Фактът, че куче улеснява обработката на котка, показва, че между двете има психологически значима връзка. Но какъв тип обяснение е това?
Да кажем, че думите са „семантично свързани“, се превръща в преименуване на наблюдаваното. Човек реагира по-бързо на котка след куче, защото двете са семантично свързани, а доказателството, че са свързани, е, че едната улеснява обработката на другата.
Теорията за релационните рамки подхожда от различна перспектива. Вместо да се опитва да търси къде е съхранено значението, тя задава въпроса каква история на научаване позволява на човека да започне да реагира на един стимул в зависимост от отношенията му с други стимули.
Според RFT централна характеристика на човешкия език е произволно приложимото релационно реагиране (arbitrarily applicable relational responding, AARR). Човек се научава да реагира не само на физическите характеристики на събитията сами по себе си, а и според контекстуално определени отношения между тях – еднакво, различно, противоположно, повече, по-малко, преди, след, част от, принадлежи към, тук, там, аз и ти (Hayes et al., 2001).
Ако ни кажат, че А е по-голямо от Б, веднага извеждаме, че Б е по-малко от А, без да е необходимо това да бъде казано изрично. Ако научим, че А е по-голямо от Б, а Б е по-голямо от В, заключаваме без директно обучение, че А е по-голямо от В. В RFT тези свойства се наричат взаимно извеждане и комбинаторно извеждане. Експериментални изследвания показват, че такива произволно приложими сравнителни отношения могат да бъдат установявани като генерализирани форми на релационно реагиране (Berens & Hayes, 2007).
Най-важно за нашата тема обаче е третото свойство на релационните рамки – трансформацията на стимулни функции.
От отношение към функция
Когато два или повече стимула участват в една релационна мрежа, функцията на единия може да промени начина, по който човек реагира на останалите, дори те никога да не са били директно обучавани да предизвикват такава реакция.
Това превръща релационното реагиране от любопитен логически феномен в психологически значим процес. Думата не просто е „свързана“ с друга дума; мрежата от отношения може да промени какво прави стимулът в конкретния контекст.
Даймънд и Рефелт (Dymond & Rehfeldt, 2000) разглеждат голям набор от експерименти, в които подобни трансформации на функции се наблюдават при различни производни отношения, различни видове поведенчески функции и различни групи участници. Общото е, че промяната възниква, без всяка функция да е била обучавана директно за всеки отделен стимул.
Погледната така, връзката между куче и котка не е единична асоциативна линия. Двете думи участват едновременно в много отношения – членове са на категорията животни, сходни са като домашни любимци, различни са като видове, влизат в културно установени противопоставяния и са свързани през множество други понятия. Появата на куче следователно може да промени функционалния контекст за следващата дума котка. Тя не е просто „по-активирана“ в някаква хипотетична мрежа, а се появява в контекст, в който част от отношенията ѝ вече са станали функционално релевантни. Семантичният прайминг сам по себе си не е непременно същото като трансформация на стимулни функции в строгия технически смисъл на RFT. Ускореното време за реакция е конкретна зависима променлива и може да бъде обяснявано от различни теоретични модели. Семантичният прайминг обаче е силно съвместим с идеята, че поведението спрямо един стимул зависи от мястото му в мрежа от отношения. Още по-пряко доказателство за тази връзка идва от друг тип експерименти.
Могат ли изкуствено създадени отношения да произведат „семантичен“ прайминг?
Това е решаващият въпрос. Ако производните релационни отношения наистина са функционален модел на семантичното значение, би трябвало да можем да създадем нови релационни мрежи в лабораторията и после да наблюдаваме някои от ефектите, които се появяват между естествено значими думи.
Барнс-Холмс и колеги (Barnes-Holmes et al., 2005) правят точно това. Участниците първо са обучени така, че безсмислени, наподобяващи думи стимули да образуват два четиричленни класа на еквивалентност. После изследователите използват задачи за лексикално решение и измерват както времето за реакция, така и свързани със събития мозъчни потенциали. В три експеримента откриват директни и медиирани прайминг ефекти между стимули от един и същ производно установен клас, но не и между стимули от различни класове.
Това е много по-силна връзка с RFT от простото наблюдение, че куче праймва котка. Тук в началото изобщо няма естествено семантично съдържание. Експериментаторите създават релационната структура, а тя след това започва да произвежда ефекти, характерни за естествените семантични отношения.
По-късно Табуйо, Йорио, Занутто и Вайнселбойм (Tabullo, Yorio, Zanutto, & Wainselboim, 2015) сравняват директно прайминг при естествен език и при изкуствено установена стимулна еквивалентност. И в двата случая се наблюдават поведенчески прайминг ефекти, както и сходни промени в компонента N400 на свързаните със събития потенциали – неврофизиологичен показател, чувствителен към семантичния контекст и очакваността на стимула. Това, че сходен ефект се появява и при стимули без първоначално семантично съдържание, свързани единствено чрез новонаучени отношения, говори за поне частично припокриване на процесите. Авторите обаче откриват и неврофизиологична разлика между естествения език и изкуствената еквивалентност, което напомня, че двете не бива да се обявяват за идентични.
Получава се любопитна последователност. В малък лабораторен мащаб могат да бъдат създадени нови производни отношения, които после пораждат прайминг. В огромен естествено езиков мащаб Бюканън и колеги показват, че семантичният прайминг се появява с впечатляваща устойчивост в много различни езикови системи.
Как RFT може да прочете междуезиковия резултат
Една от най-интересните черти на новото изследване е съчетанието между сходство и различие. Между езиците има статистически установими разлики, но те са малки на фона на общата стабилност на ефекта. Праймингът изглежда далеч по-сходен между езиците, отколкото биха подсказали огромните разлики в писмености, граматични структури и културни контексти.
От гледна точка на RFT това допуска интересна интерпретация. Общото между езиците не е нужно да бъде конкретната семантична мрежа. Английското dog, българското куче, японската или китайската дума за куче имат различни форми, различна история и участват в различни културни практики. Общият принцип е на друго равнище: човешките същества се научават да изграждат и използват мрежи от контекстуално контролирани отношения.
Универсалността тогава не е универсалност на конкретните значения, а относителна универсалност на самия процес на релационно организиране.
Това е близо до основната амбиция на RFT. Теорията не твърди, че всички култури изграждат еднакви вербални мрежи. Тя предлага общ поведенчески процес, чрез който могат да бъдат научени много различни мрежи. Затова един и същ принцип може да произведе различно съдържание в различни вербални общности.
Наблюдаваната комбинация от културно и езиково разнообразие и стабилен основен ефект на новото изследване се вписва отлично в идеята, че зад различното вербално съдържание работят общи принципи на човешко релационно научаване.
Значението не е само близост
RFT повдига и въпрос, който стандартната парадигма на семантичния прайминг оставя на заден план. Да кажем, че две думи са „свързани“, не ни казва как са свързани.
Куче и котка могат да бъдат координирани като членове на категорията „домашни животни“. Същевременно са различни едно от друго. Куче е част от по-широката йерархична категория „бозайник“, която пък е част от „животно“. Други понятия са свързани чрез противоположност, времева последователност, причинност, сравнение или перспектива. Тези отношения не са функционално взаимозаменяеми. Ако А е същото като Б, функцията на А се пренася към Б по един начин. Ако А е противоположно на Б, трансформацията може да е съвсем друга. Ако А е повече от Б, отношението вече има посока. В това поле RFT предлага по-богата аналитична единица от общата „семантична близост“.
Прегледът на Белисл и колеги (Belisle et al., 2020), който обхваща 123 емпирични публикации върху производното релационно реагиране при деца, показва както натрупването на значителна експериментална литература, така и нуждата от повече изследвания върху релации извън най-често изучаваните отношения на координация и еквивалентност.
От тази перспектива естествената следваща стъпка след проекта на Бюканън и колеги не е просто да се пита дали свързаните думи се праймират една друга в различни езици. По-силен RFT тест би разграничил вида на релацията – координация, противоположност, йерархия, сравнение, времева последователност, причинност, и би проверил дали различните релационни структури променят времето за реакция и други функции по предвидими начини, както и дали тези модели се възпроизвеждат между езиците.
Стабилен статистически ефект, нестабилна индивидуална характеристика
Изследването на Бюканън и колеги съдържа и един вторичен резултат, който също е интересен от функционално контекстуална гледна точка.
Надеждността на прайминг ефекта на ниво стимули е средно около .56. На ниво отделни участници обаче тя е едва около .08. С други думи, праймингът е сравнително стабилен като групов феномен, но много слаб кандидат за стабилна индивидуална характеристика, по която надеждно да определим, че даден човек има „силен“ или „слаб“ семантичен прайминг.
Това се съгласува добре с функционално контекстуалния акцент на теорията. RFT не изисква да приемаме, че зад всяко наблюдавано поведение стои стабилна вътрешна черта. Един процес може да е много надежден на равнище човешко поведение изобщо и едновременно да зависи силно от конкретния стимул, контекста и историята на научаване при конкретния човек. Опасно би било семантичният прайминг да се реифицира като вътрешно количество, което човек „има“. Данните по-скоро сочат към процес, който се проявява устойчиво на ниво популация, но чието моментно изражение при отделния индивид е доста по-контекстуално и променливо.
От word embeddings към релационни мрежи
Любопитен детайл в новото изследване е използването на word embeddings за конструиране на семантично съпоставими стимули между езиците. Такива модели представят думите чрез позицията им в многомерно пространство, изведено от статистическите закономерности на езиковата употреба. Думи, които се появяват в сходни контексти, получават сходни векторни представяния.
Тук се получава интересна среща между съвременните изчислителни модели и RFT.
Word embedding моделът може да ни покаже, че две думи заемат близки позиции в статистическата структура на даден корпус. RFT търси отговор на въпроса: каква история на взаимодействие с вербалната общност позволява на живия човек да започне да реагира на тези стимули според определени отношения? Първото е модел на структурата, извлечена от езиковата употреба; второто е теория за функционалното развитие на релационното поведение. Между embeddings, големите езикови модели и RFT е налице голямо концептуално сходство, което заслужава внимание: и в трите случая значението трудно може да бъде разбрано чрез изолираният символ. То зависи от отношенията, в които символът участва.
Разликата е, че при RFT отношенията не са геометрична близост или статистическо съвместно появяване, а смислени поведенчески отношения с различни функции, история на научаване и контекстуален контрол.
Значението като позиция в мрежа от отношения
Най-плодотворният начин да прочетем новото изследване е да се откажем от представата, че то показва за пореден път колко бързо мозъкът „активира близки думи“. Същественият резултат е, че човешкото поведение демонстрира устойчива чувствителност към отношенията между значенията в много различни езикови системи.
RFT предлага функционално обяснение как такава чувствителност може да се развие. Чрез многократни примери човек постепенно се научава да реагира релационно. Когато това поведение стане генерализирано, нови отношения могат да бъдат извеждани без директно обучение, а функциите на стимулите се променят според мястото им в разширяващи се релационни мрежи. Експериментите с изкуствени класове на еквивалентност също са важни в този контекст. Те показват, че когато изследователите създадат релационна структура между първоначално безсмислени стимули, от нея могат да възникнат ефекти, наподобяващи естественото семантично поведение, включително прайминг и промени в N400 (Barnes-Holmes et al., 2005; Tabullo et al., 2015). На другия край на мащаба изследването на Бюканън и колеги показва доколко устойчиво същият общ клас феномени се проявява в естествените езици и култури.
Двете линии на изследване поставят един фундаментален въпрос в центъра на психологията на езика: дали значението трябва да се търси преди всичко „вътре“ в отделните думи и концепти, или в системата от отношения, която определя какво правят тези думи в даден контекст.
От гледна точка на RFT отговорът клони към второто. Думата няма едно самостоятелно психологическо значение, което просто носи със себе си. Функциите ѝ зависят от отношенията, в които участва, от историята, чрез която тези отношения са научени, и от текущия контекст, който прави едни отношения релевантни, а други не. Така най-интересният извод от срещата между новото изследване на семантичния прайминг и теорията за релационните рамки може да се формулира като: значението не е само свойство на символа, а и това, което се случва със символа, когато заеме място в мрежа от отношения.
И ако резултатите от 19 различни езика ни казват нещо за човешкия език изобщо, то е следното: думите се различават радикално между културите, но човешката способност да организира света релационно е много по-обща, отколкото конкретните форми на езика ни позволяват да видим.
Barnes-Holmes, D., Staunton, C., Whelan, R., Barnes-Holmes, Y., Commins, S., Walsh, D., Stewart, I., Smeets, P. M., & Dymond, S. (2005). Derived stimulus relations, semantic priming, and event-related potentials: Testing a behavioral theory of semantic networks. Journal of the Experimental Analysis of Behavior, 84(3), 417–433. doi: 10.1901/jeab.2005.78-04.
Belisle, J., Paliliunas, D., Lauer, T., Giamanco, A., Lee, B., & Sickman, E. (2020). Derived relational responding and transformations of function in children: A review of applied behavior-analytic journals. The Analysis of Verbal Behavior, 36(1), 115–145. doi: 10.1007/s40616-019-00123-z.
Berens, N. M., & Hayes, S. C. (2007). Arbitrarily applicable comparative relations: Experimental evidence for a relational operant. Journal of Applied Behavior Analysis, 40(1), 45–71. doi: 10.1901/jaba.2007.7-06.
Buchanan, E. M., Cuccolo, K., Heyman, T., van Berkel, N., Coles, N. A., Iyer, A., Peters, K., van ’t Veer, A. E., Montefinese, M., Maxwell, N. P., Taylor, J. E., Valentine, K. D., Arriaga, P., Barzykowski, K., Boucher, L., Collins, W. M., Vaidis, D. C., Aczel, B., Al-Hoorie, A. H., . . . Lewis, S. C. (2026). Measuring the semantic priming effect across many languages. Nature Human Behaviour, 10, 182–201. doi: 10.1038/s41562-025-02254-x.
Collins, A. M., & Loftus, E. F. (1975). A spreading-activation theory of semantic processing. Psychological Review, 82(6), 407–428. doi: 10.1037/0033-295X.82.6.407.
Dymond, S., & Rehfeldt, R. A. (2000). Understanding complex behavior: The transformation of stimulus functions. The Behavior Analyst, 23(2), 239–254. doi: 10.1007/BF03392013.
Hayes, S. C., Barnes-Holmes, D., & Roche, B. (Eds.). (2001). Relational frame theory: A post-Skinnerian account of human language and cognition. Springer.
Tabullo, A., Yorio, A., Zanutto, S., & Wainselboim, A. (2015). ERP correlates of priming in language and stimulus equivalence: Evidence of similar N400 effects in absence of semantic content. International Journal of Psychophysiology, 96(2), 74–83. doi: 10.1016/j.ijpsycho.2015.03.004.
