В съвременния свят скуката се е превърнала в нещо, което избягваме почти инстинктивно. Достатъчни са няколко свободни секунди на спирката, в асансьора или на опашката в магазина и ръката вече посяга към телефона. Проверяваме известия, социални мрежи или новините, без дори да осъзнаваме какво правим. Тази привидно безобидна реакция обаче има цена. Все повече изследвания в областта на невронауката показват, че именно моментите на дискомфорт, скука и липса на външна стимулация играят важна роля за развитието на мозъчните механизми, които стоят зад самоконтрола, концентрацията и способността да преследваме дългосрочни цели.
В основата на този процес стои област от мозъка, известна като предна цингуларна кора. Според обзорна публикация в списание Cortex именно тази структура има ключова роля при избора да положим усилие, когато задачата е трудна, неприятна или изисква постоянство. Изследователите описват тази част от кората на мозъка като своеобразен регулатор на целенасоченото поведение. Тази област оценява дали усилието си заслужава и подпомага вземането на решения, когато трябва да преодолеем дискомфорт, умора или съпротива. Колкото по-често човек се изправя срещу подобни предизвикателства, толкова по-ефективно работят невронните мрежи, които поддържат постоянството и самоконтрола (Touroutoglou и съавт., 2020). Изследванията сочат, че многократното справяне с усилие, дискомфорт и когнитивен контрол укрепва функциите на невронните мрежи, в които участва предната цингуларна кора.
Преди две десетилетия свободните моменти бяха неизбежна част от ежедневието. Хората гледаха през прозореца на автобуса, чакаха спокойно на опашка или просто се разсейваха със собствените си мисли. Днес тези кратки паузи почти са изчезнали. Смартфонът предлага незабавна награда под формата на ново видео, публикация или съобщение. Мозъкът постепенно свиква всяко усещане за празнота да бъде запълвано мигновено.
Така се създава навик, при който системите за внимание почти не получават възможност да работят без външна стимулация.
Проблемът не е липсата на дисциплина
Много хора вярват, че им липсва характер или достатъчно силна воля. Невронауката предлага малко по-различна гледна точка. Както мускулите отслабват, когато не ги натоварваме, така и механизмите, които поддържат самоконтрола, се нуждаят от редовна практика. Ако всеки дискомфорт бъде прекъсван незабавно с телефон, музика или друго развлечение, мозъкът все по-рядко упражнява способността да издържа на неудобството. Това означава, че трудността да се концентрираме невинаги е признак на слаба воля. В много случаи тя може да бъде резултат от недостатъчно трениране на системите за когнитивен контрол.
Допълнителна яснота идва от обзорна статия в Nature Reviews Neuroscience. Според авторите поясната кора интегрира информация, свързана с болка, отрицателни емоции и когнитивен контрол. Именно това позволява на мозъка да продължи изпълнението на дадена задача, въпреки че тя е неприятна или изисква сериозни усилия (Shackman и съавт., 2011). С други думи, когато останем с усещането за скука, вместо веднага да го прекъснем, мозъкът упражнява същите механизми, които използва при труден разговор, интензивна тренировка или продължителна работа върху сложен проект.
Малките моменти на „правене на нищо“ могат да бъдат полезни
Такава практика не изисква специално оборудване или скъпи програми. Няколко минути дневно без телефон, музика, подкаст или друго съдържание дават възможност на вниманието да остане насочено навътре. В началото това може да изглежда неудобно. Този дискомфорт обаче е част от процеса. Подобен ефект се наблюдава и при практиките на осъзнатост и целенасочено внимание към тук и сега. Макар механизмите да са сложни и да не могат да бъдат сведени до една-единствена мозъчна структура, много изследвания показват, че упражненията за осъзнато внимание подобряват саморегулацията и контрола върху импулсивните реакции.
Скуката не е загубено време
В култура, която непрекъснато се бори за вниманието ни, скуката започва да изглежда като „дефект“ или „пропиляно време“. На практика обаче тя може да бъде ценна възможност мозъкът да упражнява едни от най-важните си функции. Следващия път, когато усетите импулс веднага да отключите телефона, може би си струва да изчакате още малко. Именно в тези няколко минути без стимули мозъкът получава шанс да тренира умението, което ни помага да довършваме започнатото, да устояваме на трудностите и да преследваме целите си.
Touroutoglou, A., Andreano, J., Dickerson, B. C., & Barrett, L. F. (2020). The tenacious brain: How the anterior mid-cingulate contributes to achieving goals. Cortex, 123, 12–29.
Shackman, A. J., Salomons, T. V., Slagter, H. A., Fox, A. S., Winter, J. J., & Davidson, R. J. (2011). The integration of negative affect, pain and cognitive control in the cingulate cortex. Nature Reviews Neuroscience, 12(3), 154–167.