Дълго време психопатичните черти се разглеждат предимно през призмата на личностовата психология, невробиологията и социалната среда. Емоционалната дистанцираност, понижената емпатия, импулсивността и антисоциалните тенденции имат добре проучени психологични и неврофизиологични корелати, но биологичната картина остава непълна.
Ново изследване, публикувано през август 2026 г. в Translational Psychiatry, добавя към тази картина неочакван компонент: микроорганизмите, които обитават човешките черва и устната кухина. Работата на Каролина Коста и колегите й е първото изследване, което целенасочено търси връзка между психопатичните личностови черти, състава на чревната и оралната микробиота и метаболитните продукти, които потенциално участват в комуникацията между микробиома и нервната система (Costa et al., 2026). Изследването не разглежда психиката изолирано от останалата физиология, а я поставя в рамката на сложна биологична система, в която нервната, имунната, ендокринната и метаболитната регулация постоянно взаимодействат.
Идеята, че микроорганизмите в червата могат да бъдат свързани с мозъчната функция и поведението, вече има сериозна научна основа. През последните две десетилетия изследванията върху оста микробиота-черва-мозък показаха, че чревната екосистема участва в двупосочна комуникация с централната нервна система чрез нервни, имунни, ендокринни и метаболитни механизми (Cryan & Dinan, 2012; Cussotto et al., 2018; Morais et al., 2021). Има данни и за връзки между чревния микробиом и индивидуални личностови характеристики при хора (Johnson, 2020). До този момент обаче психопатичните черти практически отсъстваха от тази изследователска линия.
В проучването участват 200 души. Психопатичните черти са оценени чрез кратката версия на Self-Report Psychopathy Scale, като паралелно са измерени различни аспекти на емпатията и тревожността. От участниците са събрани фекални и орални проби за анализ на микробиотата, а във фекални и плазмени проби е извършен метаболомен анализ. Така авторите получават възможност да разгледат едновременно психологичния профил, микробната екология и част от метаболитната среда на организма. Резултатите не показват проста граница между хора с по-високи и по-ниски психопатични показатели. Общото микробно разнообразие само по себе си не различава ясно формираните психометрични групи. При анализа на композицията обаче се установяват статистически значими асоциации между психопатичните показатели и вариациите в чревната микробиота. Това е важен нюанс, защото насочва вниманието от общото понятие за „богат“ или „беден“ микробиом към конкретната структура на микробната общност.
Няколко бактериални таксона се открояват особено отчетливо. По-високите резултати за психопатични черти са положително асоциирани с представители на Allisonella, Prevotella и Cloacibacillus evryensis. В оралния микробиом Treponema vincentii показва асоциация в обратна посока. Разлики между психопатичните профили са наблюдавани и при Ruminococcaceae DTU089).
Самото наличие на подобни асоциации е значимо, но още по-интересна става картината, когато към нея се добавят метаболитните данни. Авторите установяват различия във фекалните концентрации на глюкоза и таурин, като и двата метаболита показват положителна връзка с психопатичните показатели. По този начин изследването стига отвъд описанието на бактериалния състав и поставя въпроса дали определени микробни екосистеми могат да бъдат свързани с различна метаболитна среда в организма. Това е вероятно най-същественият принос на работата. Микробиомът не комуникира с човешкия организъм само чрез присъствието на определени бактерии. Биологично значение имат молекулите, които микроорганизмите произвеждат, преобразуват или влияят да бъдат произведени от организма. Метаболитите представляват една от възможните връзки между чревната екология и нервната система, наред с вагусовата сигнализация, имунната регулация и невроендокринните механизми (Cussotto et al., 2018; Morais et al., 2021). Именно затова едновременното откриване на микробни и метаболитни асоциации заслужава внимание.
Резултатите променят и начина, по който можем да формулираме въпроса за биологичните основи на личността. Генетичните фактори, развитието на мозъка, ранният житейски опит и социалната среда остават основни елементи в разбирането на човешкото поведение. Микробиомът добавя още едно биологично ниво, което е динамично, чувствително към хранене, среда, медикаменти, стрес и множество физиологични процеси. Ако бъде потвърдено, че част от индивидуалните различия в поведението са систематично свързани и с тази екологична система, границата между „психологично“ и „биологично“ става още по-трудна за прокарване.
Съществено е обаче резултатите да бъдат четени в точния им научен контекст. Изследването е напречно, което означава, че микробиомът и психологичните характеристики са оценени в един времеви момент. От подобен дизайн не може да се определи посоката на връзката. Възможно е микробни и метаболитни фактори да участват в процеси, свързани с поведението. Също толкова възможно е храненето, начинът на живот, стресът и други характеристики, съпътстващи определени личностови профили, да влияят върху микробиотата. Може да съществуват и общи фактори, които засягат едновременно поведението и микробната екология. Проблемът за причинността остава централен за цялата област на микробиота, черва, мозък (Morais et al., 2021).
Психопатичните личностови черти вече могат да бъдат изследвани не само като продукт на мозъчни мрежи и психологично развитие, а като част от по-широка система от взаимодействия между мозък, метаболизъм, имунна регулация и микробна екология.
Следващата необходима стъпка са надлъжни изследвания, независими кохорти и експериментални модели, които да покажат дали наблюдаваните асоциации се възпроизвеждат и дали зад тях съществуват причинни механизми. Особен интерес представлява връзката между конкретните микробни таксони и метаболити като таурина, защото именно на това ниво може постепенно да се изгради обяснение за наблюдаваната връзка между микробиома и поведението.
Изследването на Коста и колеги не предлага „микробиологична диагноза“ на психопатията, но показва че характеристики, които сме свикнали да разглеждаме като част от личността, могат да имат измерими корелати далеч извън мозъка. Човешкото поведение все по-трудно се побира в модел, в който мозъкът е изолираният център на психичния живот. Данните насочват към организъм, в който психика, нервна система, метаболизъм и микробна екология са части от една взаимосвързана биологична система.
Това изследване отваря ново поле, в което част от психологията на личността може да се окаже разположена и там, където доскоро почти никой не я е търсил.
Costa, C. F. F. A., Radford-Smith, D., Figueiredo, A. R. T., Ribeiro, R. C. M., Pinto, S., Probert, F., Barros, R., Serrão, P., Barreiros, L., Segundo, M. A., Anthony, D. C., Barbosa, F., Burnet, P. W. J., & Sampaio-Maia, B. (2026). Gut and oral microbiota composition is associated with psychopathic personality: A cross-sectional study. Translational Psychiatry. Advance online publication. https://doi.org/10.1038/s41398-026-04052-z
Cryan, J. F., & Dinan, T. G. (2012). Mind-altering microorganisms: The impact of the gut microbiota on brain and behaviour. Nature Reviews Neuroscience, 13(10), 701–712. https://doi.org/10.1038/nrn3346
Cussotto, S., Sandhu, K. V., Dinan, T. G., & Cryan, J. F. (2018). The neuroendocrinology of the microbiota-gut-brain axis: A behavioural perspective. Frontiers in Neuroendocrinology, 51, 80–101. https://doi.org/10.1016/j.yfrne.2018.04.002
Johnson, K. V.-A. (2020). Gut microbiome composition and diversity are related to human personality traits. Human Microbiome Journal, 15, 100069. https://doi.org/10.1016/j.humic.2019.100069
Morais, L. H., Schreiber, H. L., & Mazmanian, S. K. (2021). The gut microbiota-brain axis in behaviour and brain disorders. Nature Reviews Microbiology, 19(4), 241–255. https://doi.org/10.1038/s41579-020-00460-0
