Първият профил в социална мрежа често изглежда като безобидна стъпка към порастването. Детето вече има смартфон, приятелите му са онлайн, а отсъствието от общите чатове и платформи започва да прилича на изолация. За много родители решението идва с надеждата, че всичко ще остане под контрол. Ново изследване обаче показва, че моментът, в който децата влизат в социалните мрежи, може да има дълготрайно отражение върху начина, по който учат.
Проучването е публикувано през 2026 г. в списание Nature Human Behaviour и проследява учебното развитие на 5227 ученици от Северна Италия. Изследователите съчетават подробна анкета за дигиталните навици на младежите с резултатите им от стандартизирани тестове по италиански език, математика и английски. Данните обхващат различни моменти от училищния им път, включително втори, пети, осми и десети клас. Така учените могат да сравнят представянето на децата преди и след създаването на първия им личен профил.
Резултатите очертават добре изразена зависимост. Колкото по-рано едно дете започва да използва социални мрежи през личния си смартфон, толкова по-голям е спадът в резултатите му по математика и майчин (италиански) език. Най-силен е ефектът при учениците, създали профил още в шести клас. До осми клас резултатите им са средно с 0,22 стандартни отклонения по-ниски по италиански и с 0,18 по-ниски по математика в сравнение с връстници, които са изчакали до девети клас или по-късно. В десети клас разликата по италиански остава същата, а по математика нараства до 0,27 стандартни отклонения. При децата, започнали в седми клас, отрицателният ефект е малко по-слаб, но продължава да бъде отчетлив. При започналите в осми клас разликите са по-малки и резултатите изискват по-внимателно тълкуване. Общата картина обаче е последователна. По-ранният достъп е свързан с по-голямо и по-трайно изоставане.
Тези числа звучат абстрактно, но изследователите предлагат ориентир. Разлика от 0,2 стандартни отклонения може приблизително да се сравни с половин учебна година. Това означава, че ученик, започнал да използва социални мрежи в шести клас, може към края на прогимназията да е натрупал осезаемо изоставане, което не се заличава автоматично с времето.
Проучването не се ограничава до обикновено сравнение между деца с високи и ниски оценки. Учениците са били съпоставени по редица характеристики, сред които предишен учебен успех, образование на родителите, семейна среда, икономически затруднения и ранно използване на други технологии. Изследователите са сравнили промяната в резултатите им с течение на времето, като са използвали данни отпреди създаването на първия профил. Този подход не превръща изследването в експеримент, но позволява по-убедително да се отдели влиянието на ранния достъп до социални мрежи от други фактори, които също могат да влияят върху успеха. Именно това отличава проучването от много по-ранни публикации, основани главно на моментни анкети и самооценка.
Досега голяма част от обществения разговор се въртеше около времето пред екрана. Колко часа прекарва детето с телефона? Колко често проверява профила си? Новото изследване насочва вниманието към друг въпрос: на каква възраст започва всичко?
Началният момент има значение, защото ранната юношеска възраст е период, в който навиците, вниманието и способността за самоконтрол все още се развиват. Дете в шести клас трудно може да управлява постоянния поток от известия, кратки видеа, съобщения и социални реакции по начина, по който би го направил по-зрял човек. Колкото по-дълго продължава това излагане, толкова по-голяма става вероятността телефонът да присъства във всяка част от деня. Тук се появява един от най-интересните резултати в изследването. Значителна част от отрицателния ефект върху ученето е свързана с така наречената всепроникваща употреба на смартфона. Тя включва проверяване на устройството веднага след събуждане, преди заспиване, по време на домашна работа и в училище. Според анализа този модел на поведение обяснява между 33 и 47 процента от ефекта по математика и между 15 и 34 процента от ефекта по италиански език.
Това насочва към няколко възможни механизма. Постоянните прекъсвания затрудняват продължителната концентрация. Превключването между учебна задача, съобщение и кратко видео увеличава умственото натоварване. Времето за домашна работа се раздробява, а използването на телефона късно вечер може да измества съня. Самото съдържание вероятно също има значение, но проучването не позволява да се определи точно каква е ролята му.
Авторите подчертават, че анализът на тези механизми е корелационен. Той подкрепя обяснението, свързано с разсейването и прекомерната ангажираност, но не го доказва окончателно.
Последиците не се виждат само в стандартизираните тестове. Учениците, започнали по-рано със социалните мрежи, по-често повтарят клас, по-рядко завършват прогимназията с отлична оценка и съобщават по-ниска увереност в собствените си учебни способности.
Има и любопитно изключение. Изследователите не откриват отрицателен ефект върху резултатите по английски език. Едно от възможните обяснения е, че голяма част от онлайн съдържанието е на английски и дава на децата допълнителен досег с езика. Авторите обаче изрично посочват, че това е хипотеза, а не доказан механизъм.
Проучването не твърди, че всяко дете, получило рано достъп до социални мрежи, непременно ще има слаби оценки. Не доказва и че технологията сама по себе си е причината за всички трудности в училище. Данните са от определен регион на Италия и от поколение, израснало между 2019 и 2023 г., когато TikTok, Instagram, кратките видеа и личните смартфони вече са част от ежедневието. Възможно е да съществуват и фактори, които изследователите не са успели да измерят напълно. Семейната динамика, личностните особености и родителският стил могат едновременно да влияят върху възрастта на първия профил и върху учебното представяне.
Въпреки тези ограничения посланието остава трудно за пренебрегване. Отлагането на социалните мрежи до по-късна възраст не изглежда да причинява последващ срив, когато детето все пак започне да ги използва. Напротив, резултатите показват, че учениците, изчакали до девети клас, запазват предимството си и по-късно, дори когато вече имат профили като останалите.
Това променя смисъла на родителското решение. Въпросът вече не е дали детето някога ще влезе в социалните мрежи. Почти сигурно е, че ще го направи. По-важно е кога ще стане това и какви навици ще са изградени дотогава.
Ограничаването на ранния достъп не е наказание и не е отказ от съвременния свят. То е начин да се защити периодът, в който детето все още се учи да управлява вниманието си, да подрежда времето си и да изгражда увереност в собствените си способности. Няколко години изчакване не означават изпусната възможност. Те са време, в което детето печели нещо по-ценно: способността да учи, без телефонът непрекъснато да настоява за вниманието му.
Gui, M., Respi, C., Abbiati, G., Paladini, C., Ercolanoni, S., Milzani, F., Pirola, T., & Vezzoli, G. (2026). Longitudinal effect of early social media use on standardized learning outcomes during school career. Nature Human Behaviour. https://doi.org/10.1038/s41562-026-02522-4
