Психичното здраве често се оценява през онова, което отсъства. Няма депресия, няма силна тревожност, няма видимо нарушение на ежедневното функциониране. От това обаче не следва непременно, че човек живее с усещане за смисъл, свързаност, развитие и удовлетворение.
Процъфтяването описва именно тази положителна страна на психичното здраве. То включва преживяване за смислен живот, значими отношения, лична компетентност, принос към другите и благоприятна посока на развитие (Diener et al., 2010). Затова не може да бъде определено само посредством липсата на страдание. Възможно е човек да не отговаря на критериите за психично разстройство, но животът му да е празен, отчужден или лишен от посока. Изследванията върху цялостното психично здраве отдавна показват, че симптомите и позитивното функциониране са свързани, но не са краища на една и съща скала (Keyes, 2005).
Ново изследване на Джонатан Бекмайер, Тайлър Джеймисън и Синди Хартман поставя този въпрос в контекста на прехода към зрелостта. Авторите изследват 857 души от САЩ на възраст между 18 и 35 години и сравняват два различни начина да се оцени успеха в четири важни области: образование, работа, любовен живот и свободно време (Beckmeyer et al., 2026).
Първият начин за оценка е свързан с достигането на конкретни житейски етапи. Завършил ли е човек образование след средното? Работи ли на пълен ден? Има ли опит в романтичните отношения и увереност, че може да създава и поддържа връзка? Успява ли да използва свободното си време по начин, който сам е избрал?
Вторият начин е свързан с персоналната оценка на тези преживявания. Удовлетворен ли е човек от образованието си? Има ли усещането, че професионалният му живот се е развил по начин, който отговаря на очакванията му? Как преживява любовния си живот? Удовлетворява ли го начинът, по който прекарва свободното си време?
Това разграничение е и същността на изследването. Едно е да имаш работа, друго е да преживяваш работата си като удовлетворяваща. Едно е да си завършил образование, друго е да чувстваш, че образователният ти път е бил подходящ за теб. Наличието на партньор не казва достатъчно за качеството на близостта, както и наличието на свободно време не показва дали човек може да го използва според собствените си желания. В изследването „процъфтяване“ не е субективна оценка на изследователите и не означава и просто човек да се чувства щастлив. То е измерено чрез утвърдената осемелементна Скала за процъфтяване на Дийнър и колеги. Участниците оценяват по скала от 1, „напълно несъгласен“, до 7, „напълно съгласен“, доколко разпознават в живота си смисъл и посока, значими отношения, чувство за способност и развитие, ангажираност с важни дейности и принос към другите. Отговорите се осредняват в общ резултат, като по-високата стойност показва по-силно усещане, че човек живее пълноценно и функционира добре в основни области на живота. Скалата не е диагностичен инструмент и не измерва липсата на депресия или тревожност. Тя оценява положителното функциониране, което може да присъства в различна степен независимо от наличието или отсъствието на психични симптоми (Diener et al., 2010).
Авторите отчитат, че достигането на обичайните житейски етапи обяснява около 22% от различията в процъфтяването, като имат предвид следното: част от причината едни участници да получават по-високи, а други по-ниски резултати по тази скала е статистически свързана с това дали са завършили образование, работят на пълен ден, имат романтичен опит и разполагат с желаната свобода в свободното си време. След добавянето на удовлетвореността от образованието, работата, любовния живот и свободното време моделът обяснява още 25 процентни пункта от разликите в резултатите. Така всички разгледани фактори заедно са свързани с около половината от наблюдаваните различия между участниците в усещането им за смисъл, свързаност, способност, принос и пълноценно функциониране. Това не означава, че удовлетвореността е причината за определен процент от процъфтяването. Резултатът показва силата на статистическата връзка в конкретната извадка.
Удовлетвореността от образованието, работата, любовния живот и свободното време е свързана с по-висока степен на процъфтяване дори когато авторите отчитат дали съответните житейски задачи са били изпълнени. Най-силни са връзките с удовлетвореността от работата, образованието и свободното време. Връзката с удовлетвореността от любовния живот е по-слаба, но също е статистически значима.
Още по-съществен е резултатът, че след включването на личната удовлетвореност, завършеното образование, работата на пълен ден и достигането на критерия за свободно време престават да бъдат самостоятелно значими за процъфтяването. Това не означава, че образованието, заетостта или възможността за почивка са маловажни. Резултатът показва, че тяхното значение не се изчерпва с простото им наличие. Важен е и начинът, по който човек ги преживява.
Романтичната компетентност остава свързана с процъфтяването и след отчитането на удовлетвореността. Тук акцентът не е върху статуса на обвързаност, а върху чувството, че човек притежава способностите да създава и поддържа близки отношения. Самото наличие на настоящ или предишен партньор не показва същата връзка. Това е важна разлика между социално видимия резултат и личния капацитет.
Авторите не откриват доказателства, че връзката между удовлетвореността и процъфтяването е различна при хората на 18 до 29 години и тези на 30 до 35 години. Не са открити и различия в тази връзка между жените и мъжете. По-възрастната група по-често е завършила образование, работи на пълен ден и има романтичен опит, но това не означава, че е по-удовлетворена от отделните житейски области.
Тук може да се направи връзка с теорията за самоопределението. Тя приема, че благополучието е подкрепено, когато човек преживява автономност, компетентност и свързаност (Ryan & Deci, 2000). Самото изследване не измерва систематично удовлетворяването на трите потребности и не проверява теорията като обяснителен модел, но все пак някои от използваните показатели се доближават пряко до нея. Романтичната компетентност е измерена чрез увереността в способността за създаване и запазване на отношения, а свободното време е разгледано през възможността човек да прави онова, което действително желае. Разбираемо става и защо една и съща външна ситуация може да има различно значение за различните хора. Постоянната работа може да подкрепя компетентността и автономността на един човек, а при друг да бъде преживявана като натиск, застой или откъсване от важни отношения. Образованието може да бъде лично избран път, но може да бъде и изпълнение на чуждо очакване. Външният етап е сходен, психологическият му смисъл не е.
Това изследване добавя личната перспектива към външно наблюдаемите факти. Показва дали преживяванията в дадена област са близки до предпочитанията и очакванията на човека. Не ни казва напълно защо е удовлетворен, дали изборите му са свободни, доколко са свързани с ценностите му или каква цена плаща в други области.
Необходимо е и внимание при тълкуването на резултатите. Изследването е проведено в един момент и установява връзки, а не причинност. Не можем да заключим, че удовлетвореността води до процъфтяване. Възможно е хората, които вече се чувстват по-добре и виждат живота си като смислен, да оценяват по-положително работата, образованието, отношенията и свободното си време. Извадката не е представителна за цялото население, а изследването не включва доходите, финансовата сигурност и удовлетвореността от родителството. Съществува и известно съдържателно припокриване между общото процъфтяване и удовлетвореността от отделни области.
Въпреки тези ограничения изследването поставя важен въпрос към начина, по който мислим за зрелостта и психичното здраве. Нито липсата на депресивни и тревожни симптоми, нито изпълнението на очакваните житейски задачи е достатъчно, за да разберем как живее един човек. Необходимо е да се интересуваме и от качеството на преживяването, от усещането за посока, от близостта между постигнатото и онова, което има лично значение.
Когато оценяваме собствения си живот, гледаме ли предимно какво сме постигнали и какви трудности отсъстват, или се питаме доколко начинът, по който живеем, действително е пълноценен?
Beckmeyer, J. J., Jamison, T. B., & Hartman, C. L. (2026). Exploring the role of satisfaction with love, education, work, and leisure in flourishing during emerging adulthood and early established adulthood. Emerging Adulthood, 14(4), 766–779. doi:10.1177/21676968261443735
Diener, E., Wirtz, D., Tov, W., Kim-Prieto, C., Choi, D., Oishi, S., & Biswas-Diener, R. (2010). New well-being measures: Short scales to assess flourishing and positive and negative feelings. Social Indicators Research, 97(2), 143–156. doi:10.1007/s11205-009-9493-y
Keyes, C. L. M. (2005). Mental illness and/or mental health? Investigating axioms of the complete state model of health. Journal of Consulting and Clinical Psychology, 73(3), 539–548. doi:10.1037/0022-006X.73.3.539
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2000). Self-determination theory and the facilitation of intrinsic motivation, social development, and well-being. American Psychologist, 55(1), 68–78. doi:10.1037/0003-066X.55.1.68
