Защо някои хора по-често избират поведение, щадящо околната среда? Един от често срещаните отговори е, че притежават по-силен самоконтрол. Те успяват да се откажат от непосредственото удобство, да ограничат потреблението си или да положат допълнително усилие в името на полза, която често е отдалечена във времето и не се отнася единствено до тях.
Нови данни обаче показват, че това обяснение е непълно. Хората с трайно по-висок самоконтрол действително се държат по-проекологично, но временното повишаване на самоконтрола при един и същи човек не води непременно до последваща промяна в поведението му. Този резултат насочва към друг възможен механизъм. Устойчивото поведение може да не се изгражда само чрез по-силно потискане на непосредствените желания. То може да възниква и когато се променят самите ценности и цели, които човек възприема като важни. Преживяването на благоговейно удивление може да засилва свързаността с природата, да намалява съсредоточаването върху тесния личен интерес и да включва екологичната отговорност в представата на човека за самия себе си. Основната хипотеза е, че удивлението не увеличава непременно общата способност за самоконтрол. Вместо това то може постепенно да намалява необходимостта от волево усилие, като превръща про-екологичното действие от преживяване за жертва в естествен израз на личната идентичност.
Авторите проследяват две групи млади хора, 221 ученици и 1286 студенти, като измерват неколкократно равнището на самоконтрол и поведението им в полза на околната среда. Данните потвърждават, че хората с по-висок самоконтрол обикновено проявяват и повече про-екологично поведение. Как обаче трябва да се разбира тази зависимост? Използваният статистически модел позволява да се разграничат два вида връзки. Първата е между отделните хора: едни по принцип имат по-висок самоконтрол от други и същевременно водят по-екосъобразен начин на живот. Втората се отнася до промените в рамките на един и същи човек: когато неговият самоконтрол временно се повиши, трябва ли след това да очакваме повече про-екологични действия? Изследването намира убедителни доказателства за първата връзка, но не и за втората. Хората с трайно по-висок самоконтрол действително се държат по-отговорно към околната среда. Временното отклонение над обичайното равнище на самоконтрол при конкретен човек обаче не е последвано от съответна промяна в поведението му. Не се установява и обратният ефект, при който по-активното про-екологично поведение да води до последващо повишаване на самоконтрола (Wang et al., 2026).
Това не означава, че самоконтролът е без значение. По-скоро той изглежда като сравнително устойчива личностна особеност, която помага да разберем защо някои хора последователно правят по-екологични избори. Резултатите обаче не дават основание да приемем, че ако временно засилим самоконтрола на човека, непременно ще променим трайно поведението му. Самите автори стигат до извода, че по-надеждни могат да бъдат условията, контекста, който намалява необходимостта от непрестанно волево усилие. Такива са удобният обществен транспорт, достъпното разделно събиране на отпадъци, ясните правила, устойчивите навици и средата, в която по-екологичният избор е и по-лесният избор (Wang et al., 2026).
Тук възниква друг въпрос. Ако поведението не се променя лесно чрез временно увеличаване на самоконтрола, възможно ли е да се промени начинът, по който човек възприема природата и своето място в нея? Към подобна възможност насочва изследването „Голяма усмивка, малко Аз“. То е посветено на преживяването, означавано на английски с думата awe. На български то може да бъде описано като благоговейно удивление, възхита пред нещо необятно, необичайно и по-голямо от нас. Такова чувство може да бъде породено от природен пейзаж, звездното небе, внушителна сграда, музика или човешка постъпка, която надхвърля обичайните ни представи.
В експеримента участват здрави възрастни хора между 60 и 90 години. В продължение на осем седмици те правят кратки разходки на открито. Участниците от едната група получават указание съзнателно да насочват вниманието си към необятното, новото и способното да събуди удивление. Контролната група също се разхожда, но не получава подобни насоки. Така изследователите могат да разграничат въздействието на самата разходка от въздействието на начина, по който човек преживява заобикалящото го пространство (Sturm et al., 2022).
При участниците, насочени към благоговейно удивление, с времето се увеличават състраданието, признателността и възхищението. Те съобщават, че по-силно усещат принадлежността си към нещо по-голямо от самите тях. Усмивките им стават по-изразителни, а ежедневните преживявания на тъга и страх намаляват (Sturm et al., 2022). Особено любопитен е начинът, по който се променят селфитата, направени по време на разходките. Постепенно участниците започват да отделят по-малка част от кадъра на собственото си лице и тяло и повече на заобикалящата ги среда. Изследователите разглеждат това като израз на така нареченото „малко Аз“. Това понятие не обозначава понижено самочувствие или обезценяване на личността. То описва временното отслабване на усещането, че собствените грижи и интереси са центърът, около който се подрежда всичко останало. Човек не започва да възприема себе си като незначителен, а поставя личния си опит в по-широка природна и обществена перспектива (Sturm et al., 2022).
Тази промяна има своите граници. След осемте седмици не се установява подобрение в по-устойчиви показатели като общата удовлетвореност от живота, тревожността и депресивните симптоми. Участниците не съобщават и че са започнали да извършват повече конкретни действия в помощ на други хора или обществени каузи. Следователно изследването установява промяна в емоционалното преживяване и във възприемането на собственото място в света, но не доказва трайна промяна в поведението (Sturm et al., 2022).
Тук може да бъде потърсена връзката с про-екологичното поведение.
Самоконтролът е необходим, когато човек изпитва сблъсък между две желания. Той иска да постъпи отговорно, но едновременно с това предпочита по-удобния, по-евтиния или по-бързия избор. В този случай екологичното действие се преживява като отказ или жертва. Благоговейното удивление може да действа по различен начин. То не увеличава непременно способността да потискаме желанията си. Възможно е обаче да променя онова, което възприемаме като важно. Ако човек започне да чувства природата не като нещо външно, а като свят, към който принадлежи, грижата за нея вече не изглежда само ограничаване на личния интерес. Тя започва да се превъща в израз на собствената му идентичност.
Подобно обяснение се подкрепя от други изследвания – върху благоговейното удивление и просоциалното поведение. В поредица от пет проучвания с общо 2078 участници преживяването на awe е свързано с по-голяма щедрост, по-етични решения и по-силна готовност за оказване на помощ. Част от тази връзка се обяснява именно с преживяването на „малкото Аз“, при което личният интерес се поставя в по-широк обществен контекст (Piff et al., 2015).
По-ново изследване сред юноши вече свързва същата емоция непосредствено с поведението в полза на околната среда. Резултатите показват, че предизвиканото в експериментални условия удивление засилва готовността за про-екологични действия. Връзката се обяснява отчасти с два процеса: по-силно чувство за свързаност с природата и по-ясно включване на екологичната отговорност в представата на човека за това какъв трябва да бъде той (Chen et al., 2025).
Тази посока вече не се основава само на отделни изследвания. Метаанализ на 77 проучвания с общо 21 374 участници установява умерено силна положителна връзка между благоговейното удивление и про-екологичното поведение. Връзката е по-силна, когато преживяването възниква в реална среда, а не единствено чрез снимки или видеозаписи. Резултатите се различават и според културния контекст и начина, по който е измерено поведението. Това означава, че зависимостта е сравнително последователна, но не се проявява по един и същи начин при всички условия (Gao, 2025). Систематичен обзор от 2026 г. достига до сходен извод. Авторите установяват, че благоговейното удивление е свързано с екологичните нагласи, намеренията за действие, чувството за свързаност с природата и начина, по който човек вижда себе си спрямо нея. Те обаче посочват и важно ограничение: от 89 разгледани изследвания само шест измерват действително поведение. Повечето се основават на нагласи, намерения, самооценки или готовност за бъдещо действие (Smith et al., 2026).
Следователно все още знаем повече за това как удивлението променя отношението към природата, отколкото за способността му да създава трайни ежедневни навици.
Така двете първоначални изследвания не доказват една обща причинна последователност, но очертават възможен теоретичен модел.
Самоконтролът може да помага на човека да следва екологичните си цели, когато те вече са важни за него. Благоговейното удивление, от своя страна, може да участва във формирането на самите цели, като засилва чувството за принадлежност към природата, намалява съсредоточаването върху личния интерес и включва грижата за околната среда в моралната идентичност. В такъв случай промяната не настъпва непременно защото човек придобива повече воля. Възможно е про-екологичният избор постепенно да започне да му изглежда по-естествен, по-смислен и по-съответстващ на представата му за самия себе си.
Оттук следва и по-точният теоретичен въпрос:
Може ли многократното преживяване на благоговейно удивление да засили свързаността с природата и екологичната идентичност дотолкова, че поведението в полза на околната среда да изисква все по-малко съзнателен самоконтрол? И ако това поведение се повтаря достатъчно дълго, ще повиши ли то общата способност за самоконтрол, или просто ще се превърне в навик, при който самоконтролът вече не е толкова необходим?
В първия случай екологичното поведение би могло постепенно да развива саморегулацията на човека. Във втория то не би го направило по-самодисциплиниран изобщо, а би премахнало част от вътрешния конфликт само в тази област.
Засега наличните данни не позволяват да изберем между двете обяснения. За това е необходимо изследване, което едновременно проследява преживяването на удивление, свързаността с природата, екологичната идентичност, формирането на навици, самоконтрола и конкретното поведение. Именно такова изследване би показало дали устойчивият начин на живот се изгражда предимно чрез усилието да надмогваме непосредствените си желания, или чрез по-дълбока промяна в разбирането ни за това къде свършва личният интерес и къде започва общият свят, от който сме част.
Chen, L., Wang, Y., Huang, X., Li, X., Lai, W., Lin, C., & Zhai, W. (2025). Awe and adolescents’ pro-environmental behavior: The role of nature connectedness and moral identity. Journal of Environmental Psychology, 108, 102832. https://doi.org/10.1016/j.jenvp.2025.102832
Gao, R. (2025). From awe to pro-environmental behavior: A meta-analysis of the relationship between awe and pro-environmental behavior. The Journal of Positive Psychology. Advance online publication. https://doi.org/10.1080/17439760.2025.2569090
Piff, P. K., Dietze, P., Feinberg, M., Stancato, D. M., & Keltner, D. (2015). Awe, the small self, and prosocial behavior. Journal of Personality and Social Psychology, 108(6), 883–899. https://doi.org/10.1037/pspi0000018
Smith, L. K. M., Jones, D. M., Deboer-Smith, A., & Wolfe, S. E. (2026). From awe to action? An interdisciplinary, systematic review of awe’s potential influence on pro-environmental behaviour. People and Nature, 8(4), 958–976. https://doi.org/10.1002/pan3.70282
Sturm, V. E., Datta, S., Roy, A. R. K., Sible, I. J., Kosik, E. L., Veziris, C. R., Chow, T. E., Morris, N. A., Neuhaus, J., Kramer, J. H., Miller, B. L., Holley, S. R., & Keltner, D. (2022). Big smile, small self: Awe walks promote prosocial positive emotions in older adults. Emotion, 22(5), 1044–1058. https://doi.org/10.1037/emo0000876
Wang, X., Liu, Y., Zhang, Y., Su, Z., Hua, L., Zhao, Y., & Li, J. (2026). Longitudinal associations between self-control and pro-environmental behaviors. Journal of Environmental Psychology, 110, 102946. https://doi.org/10.1016/j.jenvp.2026.102946
