Изследване, публикувано на 27 октомври 2026 г. в Nature Neuroscience, разкрива, че определени неврони от амигдалата участват в процеса, който определя кои преживявания ще бъдат запомнени и кои ще бъдат забравени. При това тази функция не зависи пряко от емоционалното значение на преживяването.
Учените анализират активността на общо 7615 отделни неврона при 137 пациенти, подложени на вътречерепно електрофизиологично наблюдение по повод медикаментозно резистентна епилепсия. Участниците разглеждат изображения на хора, животни, храни, автомобили и пейзажи, след което преминават през тестове за разпознаване, проведени след интервал от 10 до 30 минути. Най-важният принос на изследването на Джиянг Сяо и съавтори е в разширяването на традиционното схващане по отношение на амигдалата като мозъчна структура, свързана едва ли не изключително с емоциите, страха и емоционално значимите спомени.
Изследването установява няколко закономерности:
- Амигдалата участва в запаметяването и на емоционално неутрална информация. Активността на определени нейни неврони предсказва последващото запомняне независимо от емоционалната валентност и възбуда, предизвикани от стимулите.
- Запаметяването е свързано със селективна, а не единствено с повишена обща невронна активност. Неврони, чувствителни към определени типове образи, като например лица, животни или пейзажи, реагират по-силно на съответният тип изображения, които впоследствие ще бъдат запомнени.
- Сигналът за успешно запаметяване се появява по-рано и е по-силен в амигдалата, отколкото в хипокампуса. Това е доста интересно, понеже в традиционната представа хипокампусът заема централното място и е основен фокус в изследванията на епизодичната памет.
- Активността на невроните предсказва и силата на последващия спомен. Изображенията, разпознати по-късно с висока увереност, са били съпроводени от по-силна активност при първоначалното им възприемане.
- Успешното запаметяване е свързано с по-добрата координация между амигдалата и хипокампуса. Изследователите откриват засилена синхронизация между невронната активност на двете структури, особено по отношение на информация, която впоследствие е била разпозната успешно.
- Резултатите насочват вниманието главно към дяснохемисферната амигдала. При използваните зрителни задачи връзката между невронната активност и последващото запомняне е по-силно изразена вдясно. Тази закономерност за момента изисква допълнително потвърждение.
Тези открития имат потенциално значение и за разбирането на нарушенията на паметта при заболявания като болестта на Алцхаймер и темпоралната епилепсия. Възможно е някои затруднения в запаметяването да са свързани не само с нарушения във функциите на хипокампуса, но и с промени в активността на амигдалата или в координацията между двете структури.
Подобно на разбирането ни за много мозъчни региони в последно време, това изследване разширява и представата ни за амигдалата. Трябва да приемем, че тя участва в по-общ механизъм и взаимосвързан механизъм за формиране на епизодични спомени, а не играе тясно специализирана роля.
Xiao, J., Daume, J., Salimpour, Y., Kurilenko, N., Mosher, C., Anderson, W. S., Valiante, T. A., Mamelak, A. N., & Rutishauser, U. (2026). Stimulus-specific recruitment of human amygdala neurons predicts episodic memory encoding success. Nature Neuroscience. https://doi.org/10.1038/s41593-026-02493-9
