Дебатът в невронауката относно съзнанието се води основно около пространствената организация на мозъка. Възниква ли то предимно в предните мозъчни области, свързани с планирането и по-сложните мисловни процеси, в задните, където се извършва голяма част от зрителната и сетивната обработка, или по-дълбоко?
Нова предварителна научна публикация на изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли обаче подсказва, че и двете страни в този спор може би поставят до известна степен непълен въпрос. Според авторите в тази картина липсва едно съществено измерение – времето.
За да разграничат физически наличния зрителен стимул от онова, което действително достига до съзнателното възприятие, учените използват експериментален метод, известен като бинокулярно потискане чрез проблясък (binocular flash suppression). Когато пред едното око бъде представено изображение, а скоро след това пред другото внезапно се появи различно изображение, второто обикновено започва да преобладава в съзнателното възприятие. Първото продължава да присъства в зрителния вход, но съзнателното му възприемане се потиска.
Изследователският екип най-напред проверява надеждността на метода при 14 възрастни участници, които могат пряко да съобщават какво виждат. След това методът е приложен при два макака. Чрез високоплътни електрофизиологични сонди Neuropixels учените регистрират едновременно активността на стотици неврони в мозъчни области, специализирани в обработката на лица. Измерванията обхващат както долната слепоочна кора, разположена в по-задните части на мозъка, така и префронталната кора в предните мозъчни области. Неочакваният резултат се отнася не толкова до мястото, колкото до времето на невронната активност.
Макар зрителният стимул и съзнателното възприятие да остават непроменени, мозъчната активност бързо се редува – приблизително 15 пъти в секунда, между кратки интервали, през които невронната активност отразява съзнателно възприеманото изображение, и такива, през които тя отразява потиснатото. По време на тези кратки периоди, наречени микроепохи на съзнателното възприятие, изследователите успяват с висока точност да реконструират възприеманото изображение въз основа на невронната активност. През микроепохите на потиснатото възприятие съотношението се обръща и невронният сигнал започва да отразява изображението, което остава скрито за съзнанието. Подобен модел се наблюдава и при отделните неврони: в един момент те реагират избирателно на съзнателно възприемания стимул, а в следващия на потиснатия. Въпреки това двата вида микроепохи остават различими. По време на съзнателните микроепохи селективността на невронните отговори спрямо характеристиките на стимула се засилва.
Сходни резултати са установени и в двете изследвани области – долната слепоочна и префронталната кора.
Наблюдаваният модел има съществени методологични последици. Голяма част от изследванията върху съзнанието осредняват мозъчната активност както във времето, така и между отделните експериментални опити. След това учените идентифицират мозъчните области, които проявяват по-силна активност при съзнателно възприемани стимули в сравнение с невъзприеманите.
Ако обаче мозъкът действително редува невронните представяния на съзнателно възприеманите и потиснатите стимули многократно в рамките на една секунда, осредняването може да заличи именно сигнала, който изследователите се опитват да уловят.
Както подчертават авторите, времето е от решаващо значение за разграничаването на съзнателните и потиснатите представяния в активността на коровите невронни популации. Затова търсенето на невронните механизми на съзнанието единствено чрез средната активност на определени мозъчни области, независимо дали предни или задни, може да пропусне съществени страни на самия процес.
Възможно ли е непрекъснатото съзнание да е резултат от прекъсната обработка?
Ако съзнателният достъп до информацията разчита поне отчасти на времева селекция, непрекъснатото усещане за собственото ни присъствие може да е резултат от обработването и интегрирането на информацията, а не непосредствено отражение на всеки отделен невронен процес. Преживяването ви, докато четете това изречение, изглежда непрекъснато. Но невронните представяния, върху които то се основава, може би се редуват между информацията, която достига до съзнателното ви внимание, и онази, която мозъкът продължава да обработва извън него. Това не означава, че през по-голямата част от всяка секунда сте в „безсъзнание“. Не означава и че потиснатото изображение тайно се „преживява“ съзнателно. По-скоро става дума за възможността достъпът до съзнателното възприятие да е организиран в кратки времеви интервали, през които мозъкът непрекъснато определя кое невронно представяне ще достигне до съзнанието.
Тази идея дава нов прочит и на едно старо философско изкушение. Често си представяме съзнанието като място, като своеобразна стаичка в мозъка, в която възниква преживяването, или пък като прожектор, който осветява определена мозъчна област. Изследването подсказва съвсем различна метафора: съзнанието като ритъм, като механизъм за пропускане на информация или като процес на нейното периодично извличане.
Едно място може да бъде открито чрез мозъчно сканиране. Но ритъмът е в движение. Една моментна снимка не е в състояние да го разкрие.
Публикацията е предварително представена в платформата bioRxiv и все още не е преминала през независима научна рецензия. Електрофизиологичните измервания са проведени при два макака, докато хората участват единствено в проверката на експерименталния метод. Тъй като маймуните не могат пряко да съобщават какво виждат, съзнателното им възприятие се извежда косвено чрез експериментален подход, предварително валидиран при хората. Освен това изследването се отнася до зрителното възприятие и до конкретни мозъчни области, специализирани в обработката на лица, а не до съзнанието във всичките му форми.
Авторите изрично оставят извън обхвата си и т. нар. труден проблем на съзнанието – въпроса защо и как невронната активност изобщо е съпроводена от субективно преживяване. Установяването на времева закономерност при зрителното възприятие само по себе си не обяснява как възниква субективният опит.
Какво предстои?
Следващите изследвания трябва да установят дали наблюдаваното редуване с честота около 15 пъти в секунда се проявява и извън възприемането на лица, в други мозъчни области и при различни експериментални условия.
Трябва да се провери и дали връзката на този ритъм с поведението доказва, че той има функционално значение за съзнателния достъп, а не е просто съпътстващо явление. От решаващо значение ще бъде също резултатите да издържат независимата научна рецензия и да бъдат потвърдени от други изследователски екипи.
Hesse, J. K., Lanfranchi, F. F., McGrory, C., Shi, Y., Engel, T. A., & Tsao, D. Y. (2026). Rapid alternation of conscious and suppressed stimulus representations in the primate brain. bioRxiv. https://doi.org/10.64898/2026.10.15.759299
Arnold, P. (2026, October 29). A hidden brain rhythm challenges ideas about where consciousness comes from. Medical Xpress. https://medicalxpress.com/news/2026-10-hidden-brain-rhythm-ideas-consciousness.html
