Способността на човек целенасочено да влияе върху активността на хипокампа поставя любопитни въпроси пред изследванията на паметта и психичното здраве. Проучване, публикувано в Current Biology, показва, че посредством неврофийдбек с функционален магнитен резонанс участниците са в състояние да се научат да повишават активността на хипокампуса в рамките на една единствена тренировъчна сесия. Изследването обхваща две проучвания с общо 141 участници. Хипокампът участва в процесите, свързани с паметта и способността да си представяме бъдещи ситуации. Тези способности са част от по-широката мисловна дейност, посредством която осмисляме личния си опит и изграждаме представи за възможните събития. Изследванията свързват различни аспекти на тази дейност с взаимодействието между хипокампа и т.нар. мрежа по подразбиране, включваща области, ангажирани при мисли, относително независими от непосредствената външна среда.
Неврофийдбекът предоставя на човека информация за определен показател на собствената му мозъчна активност, така че той да може да окаже влияние върху нейното регулиране. При използването на функционален ЯМР (fMRI) обратната връзка се основава на хемодинамичен сигнал, който служи като косвен показател за невронната активност. Посредством последователни опити участникът става способен да установи какви мисловни стратегии променят сигнала в желаната посока. Така тренировката свързва субективното мисловно преживяване с конкретен, измерим физиологичен отговор.
Контролната група в изследването получава сходни инструкции, но фиктивна обратна връзка, която не е свързана със реалната ѝ активност. При нея използването на стратегии, релевантни за хипокампалните функции, не предсказва успешно повишаване на активността им. Достоверната обратна информация обаче реално подпомага откриването и усъвършенстването на ефективни стратегии. Предимство на реалната обратна връзка се наблюдава във всички изследвани хипокампални субобласти, но липсва в свързаната с тях енторинална кора. Успешната регулация съпътства активирането на по-широка мрежа от области. Тя е свързана и с промени в моделите на мозъчната активност при преходи между събития по време на последващо гледане на филм. Това наблюдение насочва към възможно влияние върху обработката на преживяванията, но не установява само по себе си подобрение на паметта.
За клиничната интерпретация е от значение да се вземе предвид, че по-високата активност не е общ показател за по-добро функциониране. Например при леко когнитивно нарушение са разработвани протоколи, насочени към намаляване на хипокампалната хиперактивност. Следователно желаната посока на регулация следва да се определя спрямо конкретното състояние и конкретната терапевтичната цел.
От гледна точка на бъдещото клинично приложение остават няколко отворени въпроса: доколко усвоеното умение се запазва, пренася ли се извън експерименталната среда и води ли до измерими реални ползи за ежедневното функциониране. Необходимо е и да бъде тепърва установено кои пациенти биха имали полза от такава тренировка.
Естествено възниква и въпросът – ако човек използвайки собствената си мозъчна активност, е в състояние да променя собствената си мозъчна активност, кой е този който всъщност упражнява контрола?
van de Langenberg, S. C. N., Gurevitch, G., Markovits, T., Singer, N., Ben-Yakov, A., Hendler, T., & Schwabe, L. (2026). Real-time fMRI feedback guides self-generated cognition toward upregulation of hippocampal activity. Current Biology. Advance online publication. https://doi.org/10.1016/j.cub.2026.09.015
