Научно обосновани анализи и практически материали по психология, психотерапия и психично здраве.

Изкуствената хибернация и дълготрайната памет

Едно от най-големите предизвикателства в невронауката е да се разбере как спомените остават стабилни, въпреки че човешкият мозък се променя постоянно. Ново революционно проучване, публикувано през август 2026 г. в престижното списание Science (Lin et al., 2026), преобръща досегашните представи за дълготрайната памет. Изследователски екип, ръководен от Казумаса Танака и Ю-Джу Лин от Института за наука и технологии в Окинава (OIST), в сътрудничество с Такеши Сакурай от Университета в Цукуба, Япония, установява, че запазването на паметта не зависи от пазенето на всеки индивидуален синапс или от неговата големина, а от специфичната мрежова „архитектура“ на свързване (OIST, 2026).

Проблемът: Нестабилността на мозъчните връзки Досега учените смятаха, че дълготрайната памет се съхранява чрез заздравяване на специфични връзки между невроните (синапси) и че по-силните синапси с по-големи дендритни шипчета са фундаментални за този процес (EurekAlert, 2026). Проблемът с тази теория е, че мозъкът е силно динамична среда. Синапсите непрекъснато се обновяват, изчезват или се променят. Как тогава спомените оцеляват?

Изкуствена хибернация като инструмент За да отговорят на този въпрос, екипът на Казумаса Танака използва уникален подход – изкуствена хибернация. През 2020 г. екипът на Такеши Сакурай открива невронните вериги, необходими за индуциране на хибернация при мишки, което ги прави идеален модел за подобни експерименти. По време на хибернация метаболизмът спада драстично, а мозъчната активност силно намалява. Изследователите установяват, че при мишките в състояние на изкуствена хибернация невронната активност в хипокампуса (центърът на паметта) намалява с около 70%, а над половината от синапсите биват напълно елиминирани. Въпреки тази масивна загуба на невронни връзки, след извеждане от хибернацията животните запазват спомените си напълно непокътнати и мозъкът успява да възстанови първоначалната си невронна организация (Lin et al., 2026; News Medical, 2026).

Мултисинаптични бутони и клъстери За да разберат защо паметта оцелява след разрушаването на толкова много връзки, учените използват техника, наречена CLEM (корелативна светлинна и електронна микроскопия). Благодарение на нея изследователката Ай Такахаши-Наказато и екипът успяват за първи път в света да визуализират на микроскопично ниво синапсите на „енграмата“ (физическата следа на спомена) преди и след хибернацията.

Новите и ключови открития са:

  • Размерът на синапса не е решаващ: Противно на предишни схващания, размерът на дендритните шипчета не играе съществена роля за запазването на спомена във времето.
  • Мрежовата архитектура е всичко: Спомените се запазват благодарение на малки, защитени групи (клъстери) от енграмни синапси.
  • Мултисинаптични бутони (MSBs): Учените откриват, че оцелява специфична подгрупа синапси, характеризиращи се с контакти с т.нар. мултисинаптични бутони. Те се запазват след хибернация много по-често от останалите, което показва есенциалната им роля за паметта.

Тези запазени структурни мотиви действат като неразрушимо „ядро на спомена“ (core memory trace). Те представляват защитено скеле, което позволява на мозъка да възстанови точните вериги след масивната загуба на връзки и мащабното преструктуриране .

Бъдещи перспективи Това изследване не само пренаписва досегашните теории за това как се съхранява дълготрайната памет, но и отваря нови хоризонти пред науката. Тъй като механизмите за хибернация и съответните невронни мрежи са еволюционно запазени при много бозайници, откритията на екипа могат в бъдеще да бъдат приложени за разбиране на човешкото здраве и в разработването на нови подходи към невродегенеративни състояния.


EurekAlert. (2026, 13 август). Artificial hibernation reveals secrets of long-term memory. https://www.eurekalert.org/news-releases/1139107

Lin, Y. J., et al. (2026). Artificial hibernation reveals synaptic engram architecture associated with memory retention. Science, 393(6812), eaee7004. https://doi.org/10.1126/science.aee7004

News Medical. (2026, 13 август). Mouse study reveals memories survive massive loss of brain synapses. https://www.news-medical.net/news/20260813/Mouse-study-reveals-memories-survive-massive-loss-of-brain-synapses.aspx

Okinawa Institute of Science and Technology (OIST). (2026, 13 август). Artificial hibernation reveals secrets of long-term memory. https://www.oist.jp/news-center/news/2026/8/13/artificial-hibernation-reveals-secrets-long-term-memory

PSY INK
PSY INK е авторски псевдоним, използван в Psychology.ink. Авторите работят и пишат в областта на психологията, психотерапията и психичното здраве. Публикациите се основават на научна литература, първични източници и публично достъпни документи. При текстове, съдържащи критични оценки, фактите, интерпретациите и авторската позиция се разграничават ясно. Тук може да се запознаете с нашите редакционни принципи.

Още:

Неврони в лабораторна чашка „четат“ Брайловата азбука

тип компютър ли създаваме, или нещо друго? Изследователи от Бристолския...

Съзнание и морал

Първи коментар към дебата за съзнателния изкуствен интелект и...

Отвъд диагнозите: РДВХ и тревожност

три различни невробиологични профила Ново изследване, публикувано в Nature Mental...

Всички пишат по-добре и ..звучат по-еднакво

Изкуствения интелект, езиковото разнообразие и загубата на индивидуален глас Една...

Можем ли съзнателно да влияем върху активността на хипокампуса

Способността на човек целенасочено да влияе върху активността на...

Чатботовете и задълбочаващата се суицидна криза

Ново изследване, публикувано през октомври 2026 г. в Journal...

Свързани публикации

Отвъд диагнозите: РДВХ и тревожност

три различни невробиологични профила Ново изследване, публикувано в Nature Mental Health, показва, че зад сходни психиатрични диагнози могат да стоят съществено различни модели на мозъчна...

Можем ли съзнателно да влияем върху активността на хипокампуса

Способността на човек целенасочено да влияе върху активността на хипокампа поставя любопитни въпроси пред изследванията на паметта и психичното здраве. Проучване, публикувано в Current...

Чатботовете и задълбочаващата се суицидна криза

Ново изследване, публикувано през октомври 2026 г. в Journal of Affective Disorders, установява съществени различия в способността на популярни AI чатботове да разпознават нарастващ...
×