разминаването между биологичният часовник и социалното ежедневие
Разликата между часа, в който един тийнейджър спи през учебната седмица, и режима му през почивните дни изглежда като обичайна част от порастването. Лягане след полунощ в петък, събуждане късно в събота и неделя, а в понеделник отново ранна аларма за училище. От гледна точка на хронобиологията обаче това редовно преместване на съня има име: социален джетлаг.
Ново систематично изследване на учени от Университета на Саутхемптън показва, че по-големият социален джетлаг при юношите е свързан с по-високи нива на тревожност. Ефектът е малък, но статистически надежден и се вписва в една все по-ясно очертаваща се картина: психичното здраве през юношеството е свързано не само с това колко спят младите хора, но и с това кога, колко редовно и колко добре спят.
Какво всъщност е социалният джетлаг
Терминът е въведен в научната литература от Марк Витман, Джени Динич, Марта Мероу и Тил Рьонеберг, които го описват като разминаване между биологичното и социалното време (Wittmann et al., 2006). Най-често той се оценява чрез разликата между средната точка на съня през свободните дни и средната точка на съня през работните или учебните дни. Ако например човек спи от 23:00 до 7:00 през седмицата, но от 1:00 до 10:00 през уикенда, центърът на периода на сън се измества значително. Това наподобява в малък мащаб преминаването през часови зони, но без физическо пътуване. Организмът получава различни сигнали в различните дни от седмицата за това кога трябва да спи и кога да бъде активен. Самото понятие обаче не бива да се разбира прекалено буквално. Социалният джетлаг не е заболяване, нито диагноза. Той е показател за несъответствието между предпочитаното от биологичния часовник време за сън и графика, наложен от училището, работата и социалните задължения. (Wittmann et al., 2006).
При тийнейджърите това несъответствие е доста разпространено, защото юношеството е свързано с естествено изместване на циркадния ритъм към по-късните часове. В пубертета заспиването и събуждането постепенно се изместват напред във времето в сравнение с детството. Промените са свързани както с циркадната система, така и с начина, по който се натрупва потребността от сън през деня. Следователно склонността на много тийнейджъри да заспиват по-късно не е просто въпрос на навик или липса на дисциплина, а напълно естествен биологичен компонент (Crowley et al., 2007).
Проблемът възниква, когато този по-късен биологичен ритъм се срещне с непроменена или дори по-ранна необходимост от ставане за училище. Тийнейджърът може да не успява да заспи достатъчно рано, но сутрин трябва да стане в определен час. Резултатът е съкратен сън през седмицата и компенсаторно по-дълго спане през почивните дни. Именно тази комбинация създава условия за значителен социален джетлаг.
Какво установява изследването
Хана Рейвънхол, Алесио Белато, Сара Лакшми Челапа и Матю Гарнър от Университета на Саутхемптън провеждат систематичен преглед и метаанализ, специално насочен към връзката между социалния джетлаг и тревожността при юноши на възраст между 12 и 18 години. Изследователите претърсват PsycINFO, Web of Science, Embase, PubMed, MEDLINE и ProQuest Dissertations & Theses Global. От първоначално идентифицирани 2138 публикации 18 изследвания отговарят на критериите за систематичния преглед. Данните от 12 от тях, обхващащи общо 235 526 участници, могат да бъдат включени в количествения метаанализ. Други шест са анализирани наративно. Резултатът показва статистически значима връзка между по-големия социален джетлаг и по-силно изразената тревожност (Ravenhall et al., 2026).
Най-важната дума тук е малка. Статистическата значимост не е равнозначна на голям психологически или клиничен ефект. Стойността на Fisher’s z от 0.0614 съответства приблизително на корелация r = .061, което е много слаба връзка. Големият обем на натрупаните данни позволява тя да бъде оценена с по-голяма прецизност, но резултатите не предполагат, че социалният джетлаг е основният фактор, който определя дали един тийнейджър ще изпитва тревожност.
Неравномерният режим на сън обаче явно представлява един от множество малки фактори, които създават общата уязвимост към тревожност през юношеството.
Също така, възможно е циркадното разминаване и недоспиването да увеличават емоционалната уязвимост. Възможно е също тревожността, притесненията и вечерното преживяване на проблемите да затрудняват заспиването и да правят режима по-нередовен. Най-вероятно при част от младите хора тези процеси се усилват взаимно.
Не само количеството сън има значение
Резултатите от Саутхемптън са интересни и в контекста на по-широката литература върху съня и тревожността.
Мащабен метаанализ, публикуван през 2026 г., обединява 129 независими извадки с общо 416 426 участници и разглежда различни характеристики на съня във връзка с тревожността при юношите (Zhang et al., 2026). Най-силни са връзките не с продължителността на съня сама по себе си, а с лошото му качество, нарушенията на съня и проблемното функциониране през деня. Корелацията между общото качество на съня и тревожността е около r = .34, при нарушенията на съня около r = .36, а при дневната дисфункция около r = .38. За сравнение, връзката между кратката продължителност на съня и тревожността е значително по-слаба.
Тази разлика помага да се постави резултатът за социалния джетлаг в перспектива. Разместването между делничния и почивния режим има значение, но очевидно не е единствената и вероятно не е най-силната характеристика на съня, свързана с психичното здраве.
Същият метаанализ съдържа и надлъжни изследвания, при които лошото качество на съня в началото предсказва по-висока тревожност при последващо проследяване. Анализът на рандомизираните контролирани проучвания също показва, че интервенции, насочени към подобряване на съня, могат да бъдат последвани от намаляване на тревожността (Zhang et al., 2026). Това не доказва, че коригирането конкретно на социалния джетлаг ще лекува тревожно разстройство, но подсказва, че сънят е реален и потенциално променим компонент на психичното здраве, а не просто страничен симптом.
Социалният джетлаг не е толкова проста мярка, колкото изглежда
При юношите има още един методологичен проблем. По-късното събуждане през събота и неделя може да отразява циркадно разминаване, но може да представлява и съвсем логичен опит на организма да компенсира натрупания през седмицата недостиг на сън.
Затова през последните години изследователите все по-често разграничават класическия социален джетлаг от т.нар. социален джетлаг, коригиран спрямо дефицита на сън.
В голямо изследване върху 6335 деца в ранна юношеска възраст Фан Нилс Янг, Данте Пикиони и Джеф Дюин използват именно такъв коригиран показател. След контролиране на редица фактори, включително продължителност и качество на съня, социално-икономически показатели и пубертетно развитие, по-високият коригиран социален джетлаг е свързан с по-ниски резултати по показатели за кристализирана интелигентност и с по-слабо училищно представяне. Авторите откриват и разлики във функционалната свързаност между определени мозъчни мрежи и десния хипокамп. Част от резултатите са възпроизведени и с обективни данни от носими устройства (Yang et al., 2023).
Същевременно не всички изследвания намират ясна връзка с психичното здраве. Проучване сред 4787 юноши в Хонконг установява връзка между коригирания социален джетлаг и поведенчески затруднения, но не открива убедителна независима асоциация с общите показатели за проблемно психично здраве или прекомерна дневна сънливост (Chen et al., 2022).
Подобни различия между отделните проучвания са една от причините метаанализите да са толкова ценни. Вместо заключението да зависи от една извадка, една държава или един въпросник, резултатите се оценяват върху цял корпус от налични данни.
Втори метаанализ потвърждава връзката, но предупреждава за качеството на доказателствата
През същата 2026 г. И-Ан Лу и Пей-Шан Цай публикуват друг систематичен преглед и метаанализ, в който разглеждат връзките между социалния джетлаг, тревожността и депресията при юноши и млади хора (Lu & Tsai, 2026).
Тяхната извадка е по-широка по възраст и включва хора между 10 и 24 години. Анализирани са 14 изследвания с общо 164 529 участници. Авторите също установяват положителни връзки между социалния джетлаг и тревожността, както и между социалния джетлаг и депресията. За тревожността обобщеният ефект е Fisher’s z = 0.21, което е по-висока стойност от тази в анализа на екипа от Саутхемптън (Lu & Tsai, 2026).
Двата резултата обаче не трябва да бъдат сравнявани механично. Прегледите използват различни възрастови граници, критерии за подбор и аналитични решения. Особено показателно е, че Лу и Цай оценяват сигурността на наличните доказателства като много ниска. Това не означава, че установената връзка не съществува. Означава, че все още има съществени ограничения в качеството, съпоставимостта и дизайна на първичните изследвания.
Така двете публикации всъщност водят към сходно заключение: има достатъчно данни, за да приемаме социалния джетлаг като релевантен показател за психичното здраве на младите хора, но няма достатъчно данни, за да го разглеждаме като самостоятелна причина за тревожност.
Част от проблема може да е в часовника на училището
Темата неизбежно излиза извън индивидуалното поведение на тийнейджъра. Ако биологичният ритъм естествено се измества към по-късен сън, а училището изисква много ранно ставане, социалният джетлаг отчасти е продукт на средата.
Систематичен преглед и метаанализ на Гуадалупе Родригес Феранте, Флоренсия Лий и Мария Хулиана Леоне обхваща 37 изследвания върху началния час на учебните занятия. По-късното започване на училище е свързано с по-дълъг сън през делничните дни и с по-ниски нива на социален джетлаг (Rodríguez Ferrante et al., 2024).
По-ранен метаанализ на 28 изследвания, включващи общо над 1,7 милиона деца и младежи, също намира връзка между по-късното начало на учебния ден и по-дългата продължителност на съня, както и по-малко негативни емоционални състояния. В този анализ начални часове между 8:30 и 8:59 са свързани с по-благоприятни резултати в сравнение с начални часове между 8:00 и 8:29 (Yip et al., 2022). Авторите обаче подчертават значителната вариабилност между отделните изследвания и необходимостта да се отчитат характеристиките на учениците и училищата.
Това е важна промяна в перспективата. Ако проблемът се разглежда единствено като задача на тийнейджъра да „си ляга по-рано“, може да бъде пропуснат фактът, че неговият биологичен часовник невинаги позволява лесно изместване на заспиването с час или два. Затова съвременната наука за съня разглежда едновременно индивидуалните навици и структурните фактори, включително училищните графици.
Редовността не отменя необходимостта от достатъчно сън
Фокусът върху социалния джетлаг не трябва да измества по-основния въпрос за общата продължителност на съня. Според консенсусните препоръки на Американската академия по медицина на съня юношите между 13 и 18 години обичайно се нуждаят от 8 до 10 часа сън за денонощие на регулярна основа (Paruthi et al., 2016).
Един тийнейджър може да има относително постоянен режим и въпреки това да спи недостатъчно. Друг може да получава достатъчно часове средно за седмицата, но да ги разпределя много неравномерно между учебните и почивните дни. Трети може да има достатъчна продължителност, но лошо качество на съня. Това са различни аспекти на едно и също понятие, което все по-често се нарича здраве на съня.
Следователно няма една магическа стойност, която да определи дали сънят е „добър“. Продължителността, редовността, времето на заспиване и събуждане, качеството на съня и функционирането през деня трябва да се разглеждат заедно.
Какво означава всичко това за тревожността
Най-важният принос на изследването на Хана Рейвънхол и колегите ѝ е не твърдението, че социалният джетлаг причинява тревожност. Данните не позволяват подобен извод. Значението му е в това, че поставя редовността и времето на съня сред факторите, които заслужават внимание при оценката на психичното благополучие на юношите.
При конкретния млад човек тревожността може да бъде свързана с темперамент, наследствена уязвимост, отношенията в семейството, натиск в училище, социалната среда, житейски събития, физическо здраве и множество други фактори. На този фон ефектът на социалния джетлаг вероятно е малък. На популационно равнище обаче дори малки ефекти могат да имат значение, когато става дума за навик, който засяга голям брой деца и потенциално може да бъде променян.
Практическото послание следователно не е тийнейджърите да бъдат обвинявани, че спят до късно през уикенда. Понякога това е сигнал, че през седмицата не получават достатъчно сън. По-полезният въпрос е дали ежедневният им график позволява достатъчна продължителност на съня и сравнително устойчив ритъм, без огромни разлики между учебните и свободните дни.
Също толкова важно е проблемите със съня да не се използват като универсално обяснение за тревожността. Когато тревожните симптоми са силни, продължителни или пречат на училището, отношенията и ежедневното функциониране, коригирането на режима на сън може да бъде част от по-широк подход, но не заменя професионалната психологична или медицинска оценка.
Малък ефект, но важен сигнал
На пръв поглед заключението, че социалният джетлаг има само малка връзка с тревожността, може да изглежда разочароващо. От научна гледна точка обаче именно тази умереност прави резултата ценен.
Психичното здраве рядко се определя от един фактор. По-често то е резултат от натрупване и взаимодействие между множество малки влияния. Сънят е едно от тях. В неговите рамки социалният джетлаг е само една характеристика наред с продължителността, качеството, циркадния хронотип и дневната сънливост.
Новите данни показват, че разминаването между биологичния часовник и социалния график не бива да бъде пренебрегвано. Но те показват и нещо също толкова важно: решението не може да се сведе до съвета „лягай си по-рано“.
По-перспективният подход е да се мисли за съня като за система, в която биологията на юношеството, индивидуалните навици, светлината, училищният график и психичното здраве са взаимно свързани. Именно в тази по-широка рамка социалният джетлаг се превръща от любопитен термин в полезен индикатор за това доколко ежедневието на младия човек е синхронизирано с потребностите на неговия организъм.
Chen, C. X., Li, T. M. H., Zhang, J., Li, S. X., Yu, M. W. M., Tsang, C. C., Chan, K. C. C., Au, C. T., Li, A. M., Kong, A. P. S., Chan, J. W. Y., Wing, Y. K., & Chan, N. Y. (2022). The impact of sleep-corrected social jetlag on mental health, behavioral problems, and daytime sleepiness in adolescents. Sleep Medicine, 100, 494–500. https://doi.org/10.1016/j.sleep.2022.09.027
Crowley, S. J., Acebo, C., & Carskadon, M. A. (2007). Sleep, circadian rhythms, and delayed phase in adolescence. Sleep Medicine, 8(6), 602–612. https://doi.org/10.1016/j.sleep.2006.12.002
Lu, Y.-A., & Tsai, P.-S. (2026). Associations of social jetlag with depression and anxiety in adolescents and young people: A systematic review and meta-analysis. Depression and Anxiety, 2026, Article 5542425. https://doi.org/10.1155/da/5542425
Paruthi, S., Brooks, L. J., D’Ambrosio, C., Hall, W. A., Kotagal, S., Lloyd, R. M., Malow, B. A., Maski, K., Nichols, C., Quan, S. F., Rosen, C. L., Troester, M. M., & Wise, M. S. (2016). Recommended amount of sleep for pediatric populations: A consensus statement of the American Academy of Sleep Medicine. Journal of Clinical Sleep Medicine, 12(6), 785–786. https://doi.org/10.5664/jcsm.5866
Ravenhall, H., Bellato, A., Chellappa, S. L., & Garner, M. (2026). “Out of sync and overlooked” – Relationship between social jetlag and anxiety in adolescents: Systematic review and meta-analysis. Sleep Medicine Reviews, 89, 102345. https://doi.org/10.1016/j.smrv.2026.102345
Rodríguez Ferrante, G., Lee, F., & Leone, M. J. (2024). Effects of school start time and its interaction with the solar clock on adolescents’ chronotype and sleep: A systematic review and meta-analysis. Sleep Medicine Reviews, 78, 101988. https://doi.org/10.1016/j.smrv.2024.101988
Wittmann, M., Dinich, J., Merrow, M., & Roenneberg, T. (2006). Social jetlag: Misalignment of biological and social time. Chronobiology International, 23(1–2), 497–509. https://doi.org/10.1080/07420520500545979
Yang, F. N., Picchioni, D., & Duyn, J. H. (2023). Effects of sleep-corrected social jetlag on measures of mental health, cognitive ability, and brain functional connectivity in early adolescence. Sleep, 46(12), zsad259. https://doi.org/10.1093/sleep/zsad259
Yip, T., Wang, Y., Xie, M., Ip, P. S., Fowle, J., & Buckhalt, J. (2022). School start times, sleep, and youth outcomes: A meta-analysis. Pediatrics, 149(6), e2021054068. https://doi.org/10.1542/peds.2021-054068
Zhang, J., Wan, J., Wang, Y., Li, H., & Lei, Y. (2026). Explore the impact of sleep-related factors on anxiety in adolescents: A meta-analysis of cross-sectional, longitudinal and RCT studies. Journal of Affective Disorders, 404, 121320. https://doi.org/10.1016/j.jad.2026.121320
