В предишната статия разгледахме идеята, че когато хората преследват външни цели като финансово благосъстояние, слава, или привлекателност, самата ценностна ориентация и стремежът към тези аспекти обикновено ги правят по-малко щастливи. Това явление се дължи на липсата на удовлетворяване на психологическите потребности в процеса на постигане на именно тези резултати. От друга страна, когато хората се стремят към по-добри взаимоотношения, към личен принос към другите, и когато се стремят към личностен растеж, то това очевидно в много по-голяма степен удовлетворява техните потребности. Именно тази нагласа осигурява автономност, компетентност и свързаност, трите базисни психологически потребности според теорията за самоопределението, а това от своя страна подпомага по-доброто психично благополучие.
Някои критици биха изказали съмнение, че моделът, при който посвещаването на външни цели води до намалено благополучие, може да е резултат не толкова от ценностната ориентация на самите хора, а от факта, че постигането на такива цели е трудно само по себе си. Ако индивидът желае да бъде богат, не е лесно да постигне финансов успех. Същевременно обаче, ако действително забогатее, не би ли го направило това по-щастлив? Или също: да бъдеш наистина привлекателен не е лесна задача, но ако по някакъв начин човек успее да стане по-привлекателен, няма ли това да го направи по-щастлив?
Аргументът е, че именно постигането на целите прави хората щастливи. И че независимо дали става дума за вътрешни или външни цели, самият факт на успеха би трябвало да активира определени психологически механизми, които да повишат усещането за щастие.
Моделът на теорията за самоопределянето обаче отхвърля това твърдение. ТСО твърди, че ако човек бъде успешен в постигането на вътрешни цели, ще изпита по-голямо щастие, защото така удовлетворява своите базисни психологически потребности. Но според теорията, постигането на външни цели не води непременно до по-голямо щастие. Всъщност не винаги можем да предвидим по-голямо щастие въз основа на външните постижения, защото външните цели по правило не удовлетворяват в достатъчна степен базисните психологически потребности. Бихме могли да се вгледаме в биографиите на популярните личности. Всички те са хора, постигнали финансов успех, популярност и значителен публичен имидж. Но когато обърнем внимание на живота им, ни изглежда, че някои от тях са щастливи, а други не. Това съответства на предсказанието на ТСО, че тези пътища към щастието са ненадеждни.
Можем обаче да подходим и по-емпирично, а не само със спекулативни примери. В едно от ранните изследвания на Тим Касър и Ричард Райън проведено през 2001 г., те работят с извадка от хора от Средния запад на Съединените щати. Анкетират участниците до каква степен са постигнали вътрешни цели като това да допринесат за обществото, да изграждат добри взаимоотношения в живота си, или да се развиват личностно. Същевременно им задават и въпроса до каква степен са постигнали външни цели – дали са финансово успешни, дали са постигнали успех по отношение на статуса си, и дали са придобили известност или слава. След това анализират в каква степен постигането на външни цели предсказва субективното благополучие. Установява се, че независимо дали човек е постигнал външните си цели или не, ако е постигнал вътрешните цели, неговото благополучие е на по-високо равнище. Но ако е постигнал външните цели, без да е постигнал вътрешните, благополучието е на ниско равнище. С други думи, необходимият компонент на психичното благополучие е постигането на вътрешни цели, а постигането на външни цели не допринася особено за това.
Още по-строг подход за изследване на този модел са дългосрочните (лонгитюдни) проучвания. Кристофър Нимик, професор в Университета в Рочестър, провежда такова изследване, което тества валидността на горното заключение в дългосрочен план сред студенти в Рочестър. Той и неговият екип проследяват студентите след завършването им. Една година след дипломирането ги анкетират какво се случва в живота им. Това са млади хора, завършили колеж и преследващи ранните си кариерни цели. Нимик ги пита:
– До каква степен във вашите кариерни цели са важни славата, имиджа, парите?
– И до каква степен са важни взаимоотношенията, общността и личностният растеж?
През следващата година той продължава да ги проследява, за да види какво се случва с тях.
Една от фразите, приложими към това изследване, е „внимавайте какво си пожелавате“. Първият извод, който Нимик показва е, че завършилите Университета в Рочестър обикновено постигат целите, към които се стремят. Вероятно това се отнася до повечето високомотивирани млади хора, които успяват да получат място в наистина добър университет. Тези, които силно са се стремили да станат по-богати или по-известни, на следващата година наистина са постигнали тази цел – те действително са станали по-богати или са придобили известност. Същевременно хората, които са се стремили да укрепят взаимоотношенията си, или да допринасят за своите общности, също обикновено са постигали тези цели. Така при условие че говорим за добре обезпечени и образовани студенти, се наблюдава тясна връзка между това какво искаш в живота и какво в крайна сметка постигаш. Най-удивителното обаче е, че постигането на външни цели не води до подобрение в благополучието. Няма връзка между реализирането на външни цели и повишаване на субективното благополучие. Но се установява връзка между постигането на външни цели и поява на нови симптоми на неблагополучие: повече депресивни изживявания, повече тревожност и повече негативни физически симптоми. Точно обратното се наблюдава при хората, които през тази година са се стремили към своите вътрешни цели и са ги постигнали. Хората, които са изградили по-добри взаимоотношения, развили са се личностно или са преследвали обществено значими каузи и са допринасяли за другите, реално постигат тези цели – и в резултат на това стават по-щастливи. Тяхното благополучие се повишава и симптомите на болест или страдание намаляват.
Целите, които си поставяме, определят степента на удовлетворение на автентичните ни потребностите, която е вероятно да постигнем, дори когато обективно сме ги осъществили. Когато споделите обективните, реални данни от подобни на цитираните изследвания с някого, обикновено може да чуете нещо като: „Чудесно. Явно парите правят човек нещастен. Дайте ми малко от тях, за да се уверя сам.“ Мисля, че повечето от нас очакват действително да станат по-щастливи, ако имат по-високи доходи, повече пари, повече материални придобивки. Цялата обществена нагласа е насочена към подобно утвърждаване, дори и лингвистично вградена в понятия като „успех“, „статус“ /фундиран като социално-икономически/ и т.н. Оказва се обаче, че това е вярно само ако доходът е много нисък. Парите могат да ни направят по-щастливи, когато живеем в бедност, но щом преминем прага на бедността, връзката между придобиването на допълнителни материални блага и по-голямото щастие изчезва. В повечето случаи парите имат значение само дотолкова, доколкото ни извеждат над линията на бедността, защото очевидно съществуват множество фактори, които могат да възпрепятстват удовлетворяването на потребностите, когато сме под нея. Следователно вярата, че високият доход е свързан с по-добро благополучие до голяма степен е илюзорна. Данните не я подкрепят. Както казва Даниел Канеман, хората с по-високи доходи едва ли са по-щастливи от останалите. Но те обикновено са по-напрегнати, по-тревожни, по-отделени от останалите. А от гледна точка на ТСО бихме казали, че те не прекарват времето си в дейности, които удовлетворяват техните базисни потребности.
Нека проследим още един пример потвърждаващ този принцип, едно изследване на Шелдън и Кригер от 2014 г., проведено сред юристи от Съединените щати. В това изследване те разглеждат три различни типа адвокати. Единия тип наричат „финансово ориентирани“ юристи. В извадката е имало голяма група адвокати, около 7000 души, които са влезли в професията, за да печелят пари, и са се занимавали с дейности като консултиране на хедж фондове, финансови корпорации, или работа в сектора на финансовите услуги. Те са могли да живеят и работят в среди, в които се получават много високи доходи. Съществува и втора група юристи, които авторите наричат „юристи за социална справедливост“. Това са хора, избрали професията, за да допринасят за обществото. Обикновено работят по въпроси свързани с околната среда, правата на човека, или социалното правосъдие. Тези юристи за социална защита също формират голяма подгрупа. След това има трета смесена група, включваща и двата типа – финансово ориентирани и социално ориентирани юристи.
Шелдън и Кригер задават съвсем ясен въпрос: кой е по-щастлив? Финансово ориентираните юристи или юристите за социална справедливост?
Повечето хора биха казали, че за да разберем кой е по-щастлив, трябва просто да оценим нивото на доходите им. Но резултатите показват, че това не е така. Финансово ориентираните юристи печелят значително повече пари, но въпреки това са по-нещастни от юристите за социална справедливост. И са по-нещастни от тях отчасти защото в ежедневието си изпитват по-малко автономност. В преследването на парите, те по-често се озовават в напрегнати ситуации, в които вършат неща, които не винаги ценят, или които не винаги са им интересни. Те работят много и упорито, също както и социално ориентираните юристи. Но тъй като последните правят неща, които са значими за тях, с които се идентифицират, и тъй като техните постижения в по-голяма степен удовлетворяват базисните им психологически потребности от автономност, компетентност и свързаност, те в крайна сметка са по-щастливи. Така че дори успешните юристи, които постигат това, към което се стремят, получават непременно щастие заедно с успеха. Причината според ТСО е, че често пренебрегват своите базисни психологически потребности от автономност, компетентност и свързаност. Докато тези, които се стремят към социално благо, реално демонстрират по-висока удовлетвореност, повече автономия в ежедневието, а това води и до повече щастие.
Затова, отново: бъдете много внимателни какво си пожелавате.
Niemiec, C. P., Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2009). The path taken: Consequences of attaining intrinsic and extrinsic aspiration in post-college life. Journal of Research in Personality, 43, 291-306.
Kasser, T., & Ryan, R. M. (2001). Be careful what you wish for: Optimal functioning and the relative attainment of intrinsic and extrinsic goals. In P. Schmuck & K. M. Sheldon (Eds.), Life goals and well-being: Towards a positive psychology of human striving (pp. 116-131). Lengerich, Germany: Pabst Science
Sheldon, K. M., & Krieger, L. S. (2014). Service job lawyers are happier than money job lawyers, despite their lower income. The Journal of Positive Psychology, 9, 219-226.
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2017). Goal contents theory: Aspirations, life goals, & their varied consequences. In Self-determination theory: Basic psychological needs in motivation, development, and wellness (Chapter 11, pp. 272-292). New York: Guilford Press.