[ПЪРВА ЧАСТ ОТ ЦИКЪЛА, ПОСВЕТЕН НА ТЕОРИЯТА ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕТО]
Теорията за самоопределянето (ТСО) е изключително широка теория за човешката мотивация и благополучие, която е подкрепена от множество фундаментални и приложни изследвания. Началото й е поставено в средата на 80-те години на двайсти век от Едуард Деси и Ричард Райън от университета в Рочестър, чийто интерес първоначално е насочен към изследването на вътрешната мотивация.
Вътрешна мотивация е налице, когато извършваме дадена дейност единствено заради удоволствието, което ни носи самото занимание. В ранните им изследвания е отделено много място на това кои фактори подкрепят и кои подкопават вътрешната мотивация. Но бързо фокуса се разширява отвъд вътрешната мотивация към по-широкото поле на мотивацията като цяло и по-специално към външната мотивация.
Външната мотивация е налице, когато правим нещо, което по своята природа може и да не е приятно, но го правим, защото искаме да постигнем конкретна цел или резултат. Някои видове външна мотивация произтичат от външен натиск и контрол, които ни се налагат, но други видове външна мотивация стават приети отвътре, когато правим нещо, защото го считаме за полезно или значимо. Така започват изследванията им върху цялата гама външни мотивации и начините, по които може да бъдат развити по-дълбоко интернализираните форми на външна мотивация – дейностите, които хората извършват, водени от ценности и смисъл.
Изследванията постепенно установяват, че именно тези условия, които осигуряват качествена мотивация, са свързани и с най-високото усещане за благополучие и удовлетворение у хората. Това поставя началото на теорията за основните психологически потребности. Общата тематика между мотивацията и благополучието насочват Деси и Райън към множество други изследователски области – например към изучаването на индивидуалните различия в мотивацията, извършено в рамките на SDT, факторите, които укрепват жизнеността или водят до изчерпване, ролята на осъзнатостта (mindfullness), процесите на вземане на решения и житейските решения, значимите мотиви и близките отношения. Биват систематично изследвани житейските цели, начина, по който влияят на щастието на хората, както и как природата въздейства върху човешкото благополучие. През последното десетилетие се появиха и множество изследвания в областта на невропсихологията на мотивацията, които директно се вместват в ТСО.
През последните две десетилетия ТСО се развива особено активно, като причината се крие не единствено в подкрепата от фундаменталните изследвания в областта на невронауките, а и в нейната приложимост: ТСО може реално да се използва на практика. Една от възможностите за приложение е психотерапията и промяната на поведението, а ТСО е наистина добра теория за мотивацията, която помага да разберем как хората могат да променят живота си към по-добро. Още от самото начало се провеждат изследвания в класните стаи, в образователната практика и училищната реформа, защото мотивацията в учебната среда е ключова. ТСО вече се използва и в спорта, в средствата за масова информация, технологиите и в много други области, тъй като мотивацията е приложима към всички форми на човешка дейност. Освен това вече се правят опити ТСО да бъде приспособена дори и за употреба в областта на „управлението на човешките ресурси“ – да стане експлоатируема, в което този тип организации наистина са добри.
Надявам се тази серия от публикации да е отправна точка за разбиране на теорията и изследванията за самоопределението и на някои общи практически принципи, които произтичат от тях. Един изключително ценен ресурс за тези, които желаят да се задълбочат повече, е сайтът selfdeterminationtheory.org, който съдържа множество информация и ресурси, включително подробни и систематизирани резултати от изследвания, готови за изтегляне въпросници, видеа и статии. Препоръчвам и книгите, дадени под текста, които за разлика от творбите на Саполски или Кърцвайл не са превеждани на български.
Уточнение: Ще използвам, както вече го правя, като превод на Self-Determination Theory наименованието Теория за самоопределянето, защото не се сещам за по-удачен вариант, а и вече се среща на места по този начин. Въпреки, че не приемам свободното използване на чуждоезикови изрази под каквато и да било форма, в случая е важно да се направи едно уточнение. В английския self-determination не означава само „самоопределяне“ в смисъла на дефиниране на някаква статична характеристика,
а също така способността човек сам да избира и регулира поведението си в съгласие с това, което определя сам като ценности. В никакъв случай не трябва да бъде пропускан този нюанс на вътрешна автономия и психологическа саморегулация, кото се визира в рамките на теорията.
––
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2017). Self-determination theory: Basic psychological needs in motivation, development, and wellness. New York: Guilford Publishing.
Deci, E. L., & Flaste, R. (1996). Why we do what we do: Understanding self-motivation. New York, NY: Penguin Books.