В рамките на ТСО, личността (цялостната, уникална индивидуалност, self) се концептуализира не като статична структура, а като активна организираща и интегрираща сила в психиката. Темата на тази публикация е формирането на идентичността, ролята на родителите и на самата личност(ност) в изграждането на здрава, цялостна и автентична идентичност и формите на подкрепа, когато е уязвена. Понякога термина „личност“ се използва в психологията за обозначаване на социално формираната индивидуална роля, както и понятието „аз“. Всъщност съществува цяла традиция, в която „аз“-ът се определя от гледна точка на етикетите, които бихме си приписали. Аз „съм“ патриот, хетеросексуален, медицинска сестра, интроверт, спортен фен, бедна студентка. Бих могъл да нарека всички тези етикети „себе си“ и това биха били идентичности. Мога да кажа, че съм музикант, баща, психолог. Всички ролеви етикети, с които мога да назова себе си или с които други хора могат да ме обозначат, биха могли да се отъждествяват с „мен“. Тези етикети, които използваме, за да обозначим самите себе си, могат да бъдат в различна степен автентични. Възможно е те действително да ни подхождат. Всъщност ние развиваме идентичности, защото по правило чрез тях се удовлетворяват определени потребности. Моята идентичност ми помага да се сближавам с други хора. Така че ако съм фен на ФК Левски, това ми позволява да общувам с други фенове на Левски. Ако съм психолог, това позволява на хората да знаят каква е ролята ми и ми помага да общувам с тях. По този начин идентичността в групата удовлетворява потребността от свързаност. Тя ни помага да установяваме връзка с другите хора. Освен това идентичността ни помага да придобием компетентност. Тя удовлетворява потребността от компетентност, защото се ориентираме към уменията, необходими, за да изпълняваме задълженията си. Често се отъждествяваме с тези роли, което нерядко повишава усещането ни за ефективност. Идентичността е и израз на автономност. Защото ако имаме идентичност, която наистина ни подхожда, тя отразява нашите ценности и интереси. Накратко, ако имаме съответстваща ни идентичност, ако изберем идентичност, която действително ни подхожда, то това ще ни позволи реално да удовлетворим потребностите от свързаност, автономност и компетентност.
Интересна особеност на идентичността е, че формирането ѝ всъщност произхожда от два източника. Първо, има вътрешен стремеж: по природа имаме определени заложби, интереси, склонности, умения и таланти. Те могат да ни насочат към определени идентичности, кариера и роли в живота. Второ, има и външни стимули. Родителите ни и обществото около нас също искат да поемем определени роли. Например, родителите могат да искат да станем привърженици на тяхната религия. Или могат да желаят да имаме определена кариера – лекар, юрист, музикант или нещо друго. Именно тази взаимовръзка между външен и вътрешен натиск прави формирането на идентичността интересна тема за изследванията в областта на самоопределението.
Идентичността не винаги е автентична. Защото върху вас може да се упражни натиск да приемете роля или идентичност, които не съответстват напълно на това кой сте всъщност. Можете да поемете или да приемете житейски роли, които просто не функционират. Например, помислете за класически случай, когато студент по медицина учи в университета. И вие го питате какво му е интересно в това да бъде студент по медицина или защо му харесва биологията, но той не може да даде отговор. В действителност той иска да стане студент по медицина, защото винаги са му казвали, че трябва да стане такъв, и никога не е проверявал дали това наистина му е интересно или не. Затова, ако не може да открие у себе си енергия или жизненост да учи органична химия, може би ще разберем защо. Възможно е неговата идентичност като бъдещ лекар да не е автентично вкоренена.
Не само кариерата формира идентичността, а и нашият личностен стил. Това също може да бъде резултат от външни причини. Например, могат да ви подтикват към ролята на „мачо“ в определен социален контекст или да ви принуждават да бъдете по-чувствителни от другите. Можем да придобием различна идентичност, когато върху нас се упражнява социален натиск да водим определен начин на живот.
Автентичността на идентичността се определя от степента, до която тези ролеви идентичности са интернализирани и интегрирани с реално усещане за себе си, ценностите и интересите. Тъй като можем в по-голяма или по-малка степен да интегрираме своята идентичност, може да сме подтиквани към поведение, свързано с идентичността чрез външни или чрез автономни мотиви: нашите интереси и истински ценности. Както показват изследванията като например това на Зьоненс, Берзонски, Дункел, Папини и Ванстенкисте (2011): не самото наличие на идентичностна ангажираност, а степента на тяхната автономна интернализация предсказва психологическото благополучие и адаптивното функциониране. Колкото по-автономно се отнасяме към собствените си идентичностни ангажименти, толкова по-позитивна е нашата психосоциална адаптация.
Има значение как сте усвоили своята идентичност. Изследванията показват, че за да могат децата истински да интегрират идентичността си, не е достатъчно родителите да подкрепят автономността. Това ще помогне децата да се идентифицират по-автономно. Но също толкова важна е ролята на достоверната демонстрация от страна на родителите на ценностите. Това е демонстриране на вътрешни ценности: когато родителите наистина представляват модел за ценностите, които биха искали да предадат. Тогава е много по-вероятно децата действително да ги интегрират и да станат по-автономни. Изследванията показват, че децата на родители, които автентично въплъщават своите ценности са по-склонни да интернализират тези ценности по автономен начин, в сравнение с деца на родители, които използват контролиращи стратегии или демонстрират несъответствие между думи и действия (Grusec et al., 2014; Knafo-Noam et al., 2020). Когато мислим за идентичността, това е задачата на късната юношеска възраст и ранната зрялост. Но в известен смисъл през целия живот е трудно да определим кои сме. Жизнените преходи като смяна на кариера, родителство, миграция, загуба на близки, предизвикват преоценка и реконструкция на идентичността. От гледна точка на ТСО, способността за гъвкава адаптация на идентичността при запазване на усещането за автентичност и психологическа цялостност, зависи от степента на автономна интеграция на идентичността. Индивидите с автентично интегрирана идентичност демонстрират по-голяма устойчивост при жизнени предизвикателства (Weinstein et al., 2012). В този контекст автентичната идентичност се характеризира със самопознание: точно разбиране на собствените ценности, интереси, силни и слаби страни, непредубедено обработване: обективна оценка на информацията за самия себе си, включително негативна обратна връзка, автентично поведение: действия, съответстващи на истинските ценности и убеждения и релационна автентичност: искреност и откритост в междуличностните взаимодействия (Kernis & Goldman, 2006). Нашата идентичност може да бъде в по-голяма или по-малка степен налице, а това е така именно когато е автентична. Някои хора стигат до формиране на идентичност, защото им се струва, че трябва да го направят, или че са длъжни да приемат определена идентичност; а други, защото наистина разбират нейната ценност и доколко тя съответства на интересите им. И именно второто подпомага за процъфтяването на живота.
Терапевтичните интервенции, базирани на теорията за самоопределянето, акцентират върху подкрепа на автономността на клиента – валидиране на перспективата на клиента, осигуряване на избор, минимизиране на контрола, улесняване на изследването на идентичността, насърчаване на рефлексия върху ценности, интереси и цели, идентифициране на интроектирани аспекти на идентичността: разпознаване на роли и ценности, приети под натиск, и подкрепа на интеграцията като синтез на различни аспекти на себе си в кохерентна идентичност (Ryan et al., 2011; Vansteenkiste et al., 2020). Емпиричните изследвания показват, че терапевтичните подходи, които подкрепят автономността, водят до по-добри терапевтични резултати в сравнение с контролиращите подходи (Zuroff et al., 2007; Deci & Ryan, 2012).
Интересен паралел може да се направи с терапията на приемане и ангажираност (Acceptance and Commitment Therapy, ACT), която споделя значителни концептуални припокривания с теорията за самоопределянето в контекста на формирането на автентична идентичност. Терапията на приемане и ангажираност (ТПА) акцентира върху психологическата гъвкавост – способността да бъдем в контакт с настоящия момент и да избираме или поддържаме поведение в съответствие с нашите ценности (Hayes et al., 2006). Централен процес в ТПА е изясняването на ценностите – идентифициране на това, което е наистина важно за индивида, и ангажирането с действия, които са в съответствие с тези ценности. Това пряко кореспондира с концепцията за автономна идентичност в теорията за самоопределянето, при която идентичността отразява истинските ценности и интереси на индивида.
ТПА също така работи с концепцията за „себе си като контекст“ (self-as-context) в противовес на „себе си като съдържание“ (self-as-content) (Hayes et al., 2012). Себе си като съдържание се отнася до фиксираните самоописания и етикети: „аз съм неуспешен“, „аз съм тревожен човек“ и т.н., които могат да бъдат ригидни и ограничаващи, подобно на външно наложените идентичности в теорията за самоопределянето. Себе си като контекст, от друга страна, е перспективата на наблюдаващото съзнание, което може да забележи мислите, чувствата и самоописанията без да се отъждествява с тях . Тази гъвкавост в отношението към собствената идентичност позволява на индивида да изследва и преоценява идентичностните ангажименти по начин, който е в съответствие с концепцията за автономно изследване на идентичността.
Процесът на когнитивно отделяне (defusion) в ТПА – способността да наблюдаваме мислите и убежденията като психологически събития, а не като буквални истини (Hayes et al., 2006), може да бъде особено полезен при работа с външно наложени идентичности. Когато клиент казва „трябва да бъда лекар, защото родителите ми очакват това“, когнитивното отделяне може да помогне на клиента да разпознае това като мисъл-като-мисъл, а не като факт, или неизбежна истина за неговата идентичност. Това създава възможност за изследване на автентичните интереси и ценности, което е основа за развитието на автономна идентичност (Villatte et al., 2016). Освен това ТПА работи с концепцията за ангажирано действие – поддържане на поведение, което е съответстващо с ценностите, дори в присъствието на психологически дискомфорт. Това резонира с изследванията в рамките на теорията за самоопределянето, които показват, че автономно мотивираните индивиди демонстрират по-голяма настойчивост и по-дълбоко ангажиране с избраните идентичностни роли, дори когато срещат предизвикателства (Vansteenkiste et al., 2004). Интеграцията на ТПА процесите с принципите на теорията за самоопределянето в терапевтичната работа може да предостави мощна рамка за подпомагане на клиентите в развитието на автентична, гъвкава и ценностно-ориентирана идентичност.
Теорията за самоопределянето предоставя богата концептуална рамка за разбиране на процеса на индивидуализация, акцентирайки върху ролята на базовите психологични потребности от автономия, компетентност и свързаност. Ключово разграничение в рамките на теорията е разликата между идентичността като социален етикет и идентичността като интегриран психологичен процес; между самото наличие на идентичностни ангажименти, и степента на тяхната автономна интернализация, именно която определя психологическото благополучие и адаптивното функциониране.
Bindman, S. W., Pomerantz, E. M., & Roisman, G. I. (2015). Do children's executive functions account for associations between early autonomy-supportive parenting and achievement through high school? Journal of Educational Psychology, 107(3), 756–770. https://doi.org/10.1037/edu0000017
Grolnick, W. S., & Ryan, R. M. (1989). Parent styles associated with children's self-regulation and competence in school. Journal of Educational Psychology, 81(2), 143–154. https://doi.org/10.1037/0022-0663.81.2.143
Grusec, J. E., Chaparro, M. P., Johnston, M., & Sherman, A. (2014). The development of moral behavior from a socialization perspective. In M. Killen & J. G. Smetana (Eds.), Handbook of moral development (2nd ed., pp. 113–134). Psychology Press.
Hayes SC, Luoma JB, Bond FW, Masuda A, Lillis J. Acceptance and commitment therapy: model, processes and outcomes. Behav Res Ther. 2006 Jan;44(1):1-25. doi: 10.1016/j.brat.2005.06.006. PMID: 16300724.
Hayes, S. C., Strosahl, K. D., & Wilson, K. G. (2012). Acceptance and commitment therapy: The process and practice of mindful change (2nd ed.). The Guilford Press.
Joussemet, M., Koestner, R., Lekes, N., & Landry, R. (2005). A longitudinal study of the relationship of maternal autonomy support to children's adjustment and achievement in school. Journal of Personality, 73(5), 1215–1236. https://doi.org/10.1111/j.1467-6494.2005.00347.x
Kim, S. Y. (2013). Defining tiger parenting in Chinese Americans. Human Development, 56(4), 217–222. https://doi.org/10.1159/000353711
Kernis, M. H., & Goldman, B. M. (2006). A multicomponent conceptualization of authenticity: Theory and research. Advances in Experimental Social Psychology, 38, 283–357. https://doi.org/10.1016/S0065-2601(06)38006-9
Knafo-Noam, A., Vertsberger, D., & Israel, S. (2020). Genetic and environmental contributions to children's prosocial behavior: Brief review and new evidence from a reanalysis of experimental twin data. Current Opinion in Psychology, 44, 60–64. https://doi.org/10.1016/j.copsyc.2021.08.028
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2017). Parenting and the facilitation of autonomy and well-being in development. In R. M. Ryan & E. L. Deci, Self-determination theory: Basic psychological needs in motivation, development, and wellness (pp. 319–350). Guilford Press.
Soenens, B., Berzonsky, M. D., Dunkel, C. S., Papini, D. R., & Vansteenkiste, M. (2011). Are all identity commitments created equally? The importance of motives for commitment for late adolescents' personal adjustment. International Journal of Behavioral Development, 35(4), 358–369. https://doi.org/10.1177/0165025411405954
Vasquez, A. C., Patall, E. A., Fong, C. J., Corrigan, A. S., & Pine, L. (2016). Parent autonomy support, academic achievement, and psychosocial functioning: A meta-analysis of research. Educational Psychology Review, 28(3), 605–644. https://doi.org/10.1007/s10648-015-9329-z
Vansteenkiste M, Simons J, Lens W, Sheldon KM, Deci EL. Motivating learning, performance, and persistence: the synergistic effects of intrinsic goal contents and autonomy-supportive contexts. J Pers Soc Psychol. 2004 Aug;87(2):246-60. doi: 10.1037/0022-3514.87.2.246. PMID: 15301630.
Villatte JL, Vilardaga R, Villatte M, Plumb Vilardaga JC, Atkins DC, Hayes SC. Acceptance and Commitment Therapy modules: Differential impact on treatment processes and outcomes. Behav Res Ther. 2016 Feb;77:52-61. doi: 10.1016/j.brat.2015.12.001. Epub 2015 Dec 10. PMID: 26716932; PMCID: PMC4752868.
Weinstein, N., Ryan, W. S., DeHaan, C. R., Przybylski, A. K., Legate, N., & Ryan, R. M. (2012). Parental autonomy support and discrepancies between implicit and explicit sexual identities: Dynamics of self-acceptance and defense. Journal of Personality and Social Psychology, 102(4), 815–832. https://doi.org/10.1037/a0026854
Zuroff, D. C., Koestner, R., Moskowitz, D. S., McBride, C., Marshall, M., & Bagby, M. R. (2007). Autonomous motivation for therapy: A new common factor in brief treatments for depression. Psychotherapy Research, 17(2), 137–147. https://doi.org/10.1080/10503300600919380