Личните имена са странно и противоречиво нещо, което не особено убедително се опитва да изобрази същностното (екзистенциалното) със средствата на безсъщностното (езика и понятията); да овечности (да изтръгне из промяната без да обезвременява) в непрекъснатият поток на ставащото; да о-предели (осамости) въпреки контекстуалността на биването. Във всеки случай е по-добре да ги има, отколкото не (изключвам редките случаи в някой примитивни общества, при които поради неблагополучно стечение на обстоятелствата, от някой трагичен следобед насетне може да се окажеш носител на име като Напишкани Гащи, или Препъващо-се Прасе). За мое щастие се озовах в по-различен тип общество, така че се чувствам напълно удобно с името си - Калоян.
На тази снимка съм с група Тангра, с която както ще видим, ме свързва дълбоко екзистенциално родство. Групата е създадена през 1976-та година - също като мен. От първоначалният състав не е останал никой - постепенно през годините по някой член на групата е отстъпвал своето място на някой друг "новопоявил се", като през една позиция понякога е преминавала цяла редица различни музиканти. Също както при мен - всяка съставна клетка на тялото (с изключение на някои инатливи неврони), което е участвало в най-важните събития от живота ми като раждане, първи учебен ден, първа целувка, бракосъчетание, раждане на децата ми, отдавна е била заменена от нова и на всяко подобно събитие е присъствало съвсем различно тяло. Но група Тангра все пак съществува и никога не е прекъсвала съществуването си. Засега и аз. Те продължават да свирят в същият стил, както и да изпълняват "своите" стари хитове, макар че когато последните са били създадени и изсвирени за пръв път, никой от сегашните изпълнители не е бил в групата. За мое огромно съжаление не забелязвам особени стилови промени и при себе си, а необозримо количество доста нелицеприятни неща считам за "свои", въпреки че са сторени от един трудно поносим 16 годишен субект, с когото бих избягвал всякакъв досег понастоящем. Същевременно не пропускам да се гордея и със "своите" постижения, направени всъщност от едно съвсем различно и много по-добро от мен шест годишно момченце. Така че колкото и да е парадоксално, в крайна сметка с Тангра несъмнено ни има по някакъв мистериозен начин, плуващи с нашите неизменни лични имена в потока на времето.
Тъй като всяко общество изключително трудно и болезнено понася отсъствието на ясните и конкретни имена като Напишкани Гащи, това в което попаднах си служи с някои успешни техни еквиваленти като например юрист, счетоводител, психолог и т.н. Ако у читателя вече назрява безпокойството относно упорито продължаващата неопределеност на моята същност, то бързам да го потуша - принадлежа към последното от изброените, сиреч "съм" психолог. Ако не друго, то поне през последните двадесет години работя като такъв. Надявам се това да казва достатъчно за мен, понеже на мен не ми говори почти нищо. Колкото и да е противоречиво - най-често психологическият дискурс ме отдалечава от самият предмет на психологията, интересът към който, или по-скоро стремежът, φιλία-та към който ме привлече към нея самата. Тъй като обаче не става дума за същностно, а за перспективно отклонение, целта на публикациите ми в сайта е да допринеса в някаква степен за разгръщането на по-автентични (по мое мнение) перспективи към това, което се крие зад безличните лични имена.
