Спортът представлява уникална човешка дейност, която в своята основа е дълбоко вкоренена във вътрешната мотивация – всъщност хората обичат да спортуват. Правят го просто защото в значителна степен им доставя удоволствие. Спортът е отражение на самата ни човешка природа от момента на раждането до момента на смъртта. Искаме да се движим. Искаме да бъдем активни. Искаме да използваме мускулите си. Искаме да упражняваме способностите си. Затова от деца го правим както чрез игри тип „боричкане“ и физически съревнования, така и чрез упражнения, но и също и чрез структурирани игри, които наричаме спортове. Така че в основата на спорта стоят забавлението и съответно вътрешната мотивация. Проучванията показват, че когато младежите започват да се занимават със спорт, те го правят най-вече заради удоволствието (Weiss & Ferrer-Caja, 2002; Crane & Temple, 2015). Не ги мотивират купите. Не ги мотивират наградите. Не ги мотивира някаква представа за бъдеща кариера. Мотивира ги това, че „тук и сега“ спортът им дава възможност да преживяват автономност и компетентност, да се ангажират и да усещат свързаност, играейки със съотборниците си. Така вътрешната мотивация е най-фундаменталният източник на мотивация за спорта. Но с израстването и развитието си в спорта, когато децата пораснат и останат ангажирани с тази дейност, мотивацията става по-сложна. С времето виждаме, че тъй като спортът е важен, хората получават много одобрение и признание за постиженията си в него, а интроекцията може да се превърне в доминиращ мотив. Някои играят, защото това е начинът да се чувстват добре със себе си и се чувстват ужасно, когато не се представят добре. Други реално се чувстват притискани отвън да тренират, защото са били определени като „талантливи“ и околните очакват нещо от тях. Така можем да видим целия континуум на мотивацията в спорта: понякога хората са под външен натиск, понякога действат от интроекция и его-въвлеченост, а понякога спортуват, защото ясно виждат колко ценен може да бъде спортът в живота им, с устойчиво силно присъствие на вътрешна мотивация в спортната дейност.
Когато разглеждаме тази конфигурация от мотиви, можем да оценим значението на автономността на спортиста за вида и силата на неговата мотивация да спортува и как това се отразява върху баланса на мотивите – дали ги изтласква по-близо до вътрешната мотивация или по-близо до външния натиск. Изследванията показват, че колкото по-автономна е мотивацията на спортиста, толкова по-вероятно е той да се наслаждава на спорта си и да няма симптоми на прегаряне. Това се вижда и в анкети сред деца и при анкети сред студенти спортисти от различни спортове. Колкото по-автономни са, толкова по-малко прегаряне има, толкова по-малко обезценяване на усещането за постижения по време на практикуването на спорта и дори толкова по-силно се подобрява спортното представяне (Lonsdale et al., 2009; Hodge et al., 2008, Gillet et al., 2010, Sarrazin et al., 2002).
Много фактори влияят върху мотивацията на един спортист. Един от тях са самите вродени способности и таланти на спортиста: колкото по-компетентен е човек, толкова повече положителна обратна връзка ще получава, което ще му помага да остава ангажиран. Важна е и ролята на родителите. Контролиращите родителски стилове свързани със спорта подкопават вътрешната мотивация за игра, докато родители, които подкрепят автономността, насърчават по-голяма устойчивост и постоянство при спортистите с течение на времето.
Макар обаче индивидуалните характеристики (способности, темперамент) и семейната среда да влияят върху мотивацията на спортиста, може би най-важно влияние върху мотивацията на спортиста е треньорската и отборната среда, в която той попада, докато практикува спорта. В спорта има много нюанси, но ролята на треньора се откроява като ключов фактор. Едно от ранните класически изследвания в тази област илюстрира това много добре. То е ръководено от Люк Пелетие и негови колеги в Канада и е проведено с професионални плувци. Те помолили плувците да опишат стила на треньорите си – някои треньори били описвани като контролиращи, а други като подкрепящи автономността. След това изследователите разгледали мотивацията на тези елитни плувци и установили, че ако треньорът подкрепя автономността, спортистът е много по-склонен да бъде вътрешно мотивиран и много по-склонен да има идентифицирана регулация, тоест да осъзнава значимостта на участието си в спорта и да го цени, в сравнение със случаите, когато треньорът е по-контролиращ. Обратно, при по-контролиращи треньори играчите показвали повече външна мотивация: чувствали по-голям натиск и повече външна регулация, свързана със самото плуване. Професионалното плуване е особено тежка и изтощителна дисциплина и често има отпадане. Пелетие и колегите му проследили тези плувци във времето. 22 месеца след първоначалните анкети, участниците, които били по-вътрешно мотивирани и по-идентифицирани със спорта си, продължавали да се занимават с него и все още били в елитните плувни среди. За разлика от тях обаче, онези, които били външно регулирани и усещали натиск от контролиращите си треньори, много по-често отпадали през този период. Става очевидно, че колкото по-автономна е мотивацията, толкова повече е ангажираността и постоянството; и колкото по-външна и произтичаща от контролиращи стилове е мотивацията, толкова по-ниски са последните. Това от своя страна е функция от треньорската подкрепа за автономността и от треньорския контрол. (Pelletier et al. , 2001)
Друго изследване, проведено във Великобритания както с аматьорски, така и с професионални спортисти от различни спортове и на различни нива на компетентност е проведено от Кимбърли Бартоломю и колеги. Изследването започва с анкета, в която спортистите оценяват стила на треньорите си – дали са подкрепящи автономността или контролиращи. Данните показват, че когато треньорите са по-подкрепящи автономността, и трите базови психологически потребности – автономност, компетентност и свързаност, са в по-голяма степен удовлетворени при спортистите. Това води до по-голяма жизненост, по-малко депресивност и при някои спортисти по-малко симптоми на хранителни разстройства и проблемни притеснения, свързани с тренировките. Обратното се наблюдава при треньори, ориентирани към осъществяване на контрол над спортистите. При техните спортисти има повече фрустриране на потребностите, повече депресивност, по-ниска жизненост и повече нарушено (дезорганизирано) хранене. Същият модел се вижда и при симптомите на прегаряне. (Bartholomew et al., 2011a, 2011b) В последващо иновативно разширение на изследването, Бартоломю и нейните колеги взимат натривка от устната кухина, за да измерят определен протеин, който се отделя в лигавицата и се нарича секреторен имуноглобулин А (SIgA). SIgA се секретира в устата, когато хората преживяват стрес. Интересува ги дали нивата на SIgA ще са по-високи при спортистите, които имат контролиращи треньори и точно това откриват. Докато отиват към тренировъчното поле, те отделят повече от този пряко свързан със стреса протеин, което показва, че преживяването им в тази тренировка вероятно ще бъде по-малко позитивно. Такава връзка не се наблюдава при треньори, подкрепящи автономността. (Bartholomew et al., 2011a, 2011b)
Проведени са и дневникови изследвания, за да се проследят динамично вариациите в нагласите и преживяванията на спортистите в рамките на отделен ден, в който треньорът е по-контролиращ или по-подкрепящ автономността, или когато отборът е по-свързан или по-фрагментиран. В едно изследване на Мерилин Гание, участничките са тийнейджърки гимнастички. Това, както знаем е много тежък спорт, който изисква много тренировки. Проследяват ежедневната им мотивация и настроението им и установяват, че в дните, когато преживяват повече подкрепа за автономността си, те преживяват по-голяма свързаност и по-голяма компетентност. В резултат след тренировката имат по-високо субективно преживяване за жизненост и по-добро самочувствие. Обратното е вярно за спортистките, които не преживяват позитивна нагласа или са в контролираща атмосфера: те се чувстват изчерпани след тренировка и с по-ниско самочувствие. Тези резултати демонстрират, че ефектите на треньорския стил не са статични индивидуални различия, но се проявяват динамично на ежедневно ниво (Gagné et al., 2003; Blanchard et al., 2009).
Следователно треньорските стилове имат огромно влияние върху спортистите. Практици и треньори, които искат спортистите им да бъдат по-ангажирани и да се задържат по-дълго в спорта, реално подкрепят автономността им: като изслушват перспективата на спортистите; като признават трудностите и предизвикателствата, пред които те са изправени; като дават ефективен избор, когато е възможно; като предоставят смислени обяснения защо трябва да се правят определени неща, изискващи по-висока дисциплина по време на и извън тренировката; като подкрепят инициативността им и рефлексивния им интерес към собствените им дейности; и като цяло общуват неконтролиращо и подхождат некритично (неосъдително) към предизвикателствата, пред които спортистите се изправят. Тези и други техники за подкрепа на автономността реално подпомагат ангажираността на спортиста в онова, което по природа би трябвало да е вътрешно мотивирано: да упражнява способностите си и да дава най-доброто от себе си.
ПЪЛНИЯТ ЦИКЪЛ ОТ ПУБЛИКАЦИИ, ПОСВЕТЕНИ НА ТЕОРИЯТА ЗА САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТТУК ПОД ФОРМАТА НА PDF ФАЙЛ:
КРАТЪК ОБЗОР И АСПЕКТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ТЕОРИЯТА ЗА САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО
Bartholomew, K. J., Ntoumanis, N., & Thøgersen-Ntoumani, C. (2009). A review of controlling motivational strategies from a self-determination theory perspective: Implications for sports coaches. International Review of Sport and Exercise Psychology, 2(2), 215-233.
Bartholomew, K. J., Ntoumanis, N., Ryan, R. M., & Thøgersen-Ntoumani, C. (2011a). Psychological need thwarting in the sport context: Assessing the darker side of athletic experience. Journal of Sport and Exercise Psychology, 33(1), 75-102.
Bartholomew, K. J., Ntoumanis, N., Ryan, R. M., Bosch, J. A., & Thøgersen-Ntoumani, C. (2011b). Self-determination theory and diminished functioning: The role of interpersonal control and psychological need thwarting. Personality and Social Psychology Bulletin, 37(11), 1459-1473.
Blanchard, C. M., Amiot, C. E., Perreault, S., Vallerand, R. J., & Provencher, P. (2009). Cohesiveness, coach's interpersonal style and psychological needs: Their effects on self-determination and athletes' subjective well-being. Psychology of Sport and Exercise, 10(5), 545-551.
Crane, J., & Temple, V. (2015). A systematic review of dropout from organized sport among children and youth. European Physical Education Review, 21(1), 114-131.
Gagné, M., Ryan, R. M., & Bargmann, K. (2003). Autonomy support and need satisfaction in the motivation and well-being of gymnasts. Journal of Applied Sport Psychology, 15(4), 372-390.
Gillet, N., Berjot, S., & Gobancé, L. (2009). A motivational model of performance in the sport domain. European Journal of Sport Science, 9(3), 151-158.
Hodge, K., Lonsdale, C., & Ng, J. Y. (2008). Burnout in elite rugby: Relationships with basic psychological needs fulfilment. Journal of Sports Sciences, 26(8), 835-844.
Lonsdale, C., Hodge, K., & Rose, E. (2009). Athlete burnout in elite sport: A self-determination perspective. Journal of Sports Sciences, 27(8), 785-795.
Mageau, G. A., & Vallerand, R. J. (2003). The coach–athlete relationship: A motivational model. Journal of Sports Sciences, 21(11), 883-904.
Ntoumanis, N., & Standage, M. (2009). Morality in sport: A self-determination theory perspective. Journal of Applied Sport Psychology, 21(4), 365-380.
Pelletier, L. G., Fortier, M. S., Vallerand, R. J., & Brière, N. M. (2001). Associations among perceived autonomy support, forms of self-regulation, and persistence: A prospective study. Motivation and Emotion, 25(4), 279-306.
Sarrazin, P., Vallerand, R., Guillet, E., Pelletier, L., & Cury, F. (2002). Motivation and dropout in female handballers: A 21-month prospective study. European Journal of Social Psychology, 32(3), 395-418.
Vansteenkiste, M., & Ryan, R. M. (2013). On psychological growth and vulnerability: Basic psychological need satisfaction and need frustration as a unifying principle. Journal of Psychotherapy Integration, 23(3), 263-280.
Vasconcellos, D., Parker, P. D., Hilland, T., Cinelli, R., Owen, K. B., Kapsal, N., ... & Lonsdale, C. (2020). Self-determination theory applied to physical education: A systematic review and meta-analysis. Journal of Educational Psychology, 112(7), 1444-1469.
Weiss, M. R., & Ferrer-Caja, E. (2002). Motivational orientations and sport behavior. In T. S. Horn (Ed.), Advances in sport psychology (2nd ed., pp. 101-183). Human Kinetics.